7
Р Е Ш Е Н И Е № 50054 София, 14.08.2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА |
ЧЛЕНОВЕ: | ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА |
 | ИВО ДИМИТРОВ |
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2347/2020 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Акумпласт“ АД, [населено място] и „Енко Пластикс“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 1692 от 05.07.2019 г. и допълващото го решение № 2654 от 02.12.2019 г., постановени по в. т. д. № 4379/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Касаторът „Акумпласт“ АД обжалва основното въззивно решение № 1692 от 05.07.2019 г. в частта, потвърждаваща постановеното от Софийски градски съд, VI-17 състав решение № 48 от 11.01.2017 г. по т. д. № 3200/2015 г., с което са уважени предявените от „Енко Пластикс“ ЕООД искове с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД за установяване нарушението на регистрираните от „Енко Пластикс“ ЕООД промишлени дизайни за каси: промишлен дизайн № 2 от множествен промишлен дизайн с рег. № 6852; промишлен дизайн № 5 от множествен промишлен дизайн с рег. № 6852; промишлен дизайн № 6 от множествен промишлен дизайн с рег. № 6852 и промишлен дизайн № 6 от множествен промишлен дизайн с рег. № 6723 и искове с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗПД за изземване и унищожаване на продуктите, предмет на нарушението, и на инструментите и шприцформите, касаещи производството на процесните пластмасови каси, а е отхвърлен предявеният от него инцидентен установителен иск с правно основание чл. 59 ЗПД за установяване правото му на преждеползване относно процесните дизайни. Поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като са били налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото, предвид висящите съдебни производства пред Административен съд – София-град и Върховен административен съд по обжалване решението на Председателя на Патентно ведомство за заличаване на всички процесни дизайни. Релевира множество оплаквания и за неправилност на акта поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, както и поради необоснованост, с твърдението, че: Въззивният съд не е зачел силата на пресъдено нещо, формирана с влизането в сила на решение № 5495 от 27.09.2018 г. по адм. д. № 9837/2017 г. на Административен съд – София-град, потвърдено с решение № 11949 от 19.08.2019 г. по адм. д. № 14622/2018 г. на Върховен административен съд, с които е потвърдено решението на Председателя на Патентно ведомство за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн № 6 от множествен промишлен дизайн с рег. № 6723; Неоснователно е отказал да приложи разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК и да се произнесе по законосъобразността на актовете на Патентно ведомство за регистрация на процесните дизайни; Неправилно са преценени доказателствата по делото, в т. ч. и разногласията между вещите лица от тройната експертиза, относно наличието на идентичност между регистрираните дизайни и дизайните на произвежданите от „Акумпласт“ АД продукти. В касационната жалба на същото дружество са изложени подробни съображения и срещу извода на въззивната инстанция за основателност на иска по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗПД поради недоказаност на твърдението, че шприцформите, с които са произвеждани процесните каси, са бракувани (унищожени), както и срещу преценката за неоснователност на предявения от него иск по чл. 59 ЗПД за установяване правото му на преждеползване по смисъла на чл. 23 от същия закон.
Касаторът „Енко Пластикс“ ЕООД обжалва основното въззивно решение № 1692 от 05.07.2019 г. в частта, с която, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, VI-17 състав решение № 48 от 11.01.2017 г. по т. д. № 3200/2015 г., са отхвърлени предявените от него срещу „Акумпласт“ АД искове с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗПД за преустановяване нарушението върху правата върху процесните промишлени дизайни и за изземване и унищожаване на шприцмашините, собственост на ответника, както и допълнителното въззивно решение № 2654 от 02.12.2019 г., с което: след частична отмяна на първоинстанционното решение, предявените искове с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗПД за изземване и унищожаване на продуктите, предмет на нарушението на правата на „Енко Пластикс“ ЕООД, както и на средствата за тяхното производство, са отхвърлени; двете страни са осъдени да заплатят държавна такса съобразно изхода на делото; уважена е молбата по чл. 248 ГПК на „Акумпласт“ АД за присъждане на разноски за производството и са оставени без разглеждане като просрочени депозираните от „Енко Пластикс“ ЕООД молба по чл. 250 ГПК за допълване на въззивното решение „по отношение уважаване на иска по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗПД спрямо продуктите, предмет на нарушението и на инструментите, послужили за производството им“, както и молба по чл. 248 ГПК за присъждане на разноски. Счита за напълно необоснован извода на въззивния съд, че не е установено понастоящем да се произвеждат продукти в нарушение на процесните дизайни и че шприцмашините не следва да бъдат обект на изземване и унищожение. Изразява несъгласие с преценката, че депозираните от него молби по чл. 250 ГПК и чл. 248 ГПК са просрочени, а също и с уважаването на молбата на насрещната страна за допълване на въззивното решение с отхвърляне на исковете по чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗПД. Освен това, оспорва размера на държавната такса, за която е осъден, както и размера на присъдените на „Акумпласт“ АД разноски за производството.
Страните оспорват взаимно касационните си жалби и молят за оставянето им без уважение по съображения в депозираните по делото писмени отговори, поддържани и в съдебно заседание. Претендират разноски.
С определение № 60526 от 02.11.2021 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивните решения (основно и допълнително) е допуснато поради вероятността същите да са процесуално недопустими с оглед наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството, в което те са постановени.
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
С постановеното по делото основно решение от 05.07.2019 г. въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, включително и чрез препращане към мотивите й, че ответникът по исковете „Акумпласт“ АД е нарушил правата на ищеца „Енко Пластикс“ ЕООД върху регистрираните от него процесни промишлени дизайни за “каси за съхранение на продукти“, тъй като към датата на исковата молба е произвеждал и продавал каси от пластмаса за съхранение и транспортиране на продукти с дизайн, който е идентичен на регистрираните, както и извода, че не е доказано правото на ответното по исковете дружество за преждеползване на същите дизайни. Съобразявайки обаче настъпилия в хода на процеса факт, че с влязло в сила решение № 5495 от 27.09.2018 г. по адм. д. № 9837/2017 г. на Административен съд – София-град, потвърдено с решение № 11949 от 19.08.2019 г. по адм. д. № 14622/2018 г. на Върховен административен съд, е потвърдено решението на Председателя на Патентно ведомство за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн № 6 от множествен промишлен дизайн с рег. № 6723, както и обстоятелството, че съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПД заличаването има обратно действие – от датата на подаване на заявката, решаващият състав е счел, че искът по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД по отношение на този дизайн е неоснователен и след отмяна на първоинстанционния акт е отхвърлил същия, като е потвърдил уважаването на претенциите на посоченото основание за всички останали дизайни.
По отношение на исковете по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗПД за преустановяване на нарушението, въззивната инстанция е приела, че същите са недоказани и неоснователни, тъй като при огледа на вещото лице от техническата експертиза не е установено наличие на произведени каси от процесните видове, т. е. не е установено нарушението да продължава и към момента на приключване на устните състезания. За неоснователен е счетен и искът по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗПД за изземване и унищожаване на средствата за извършване на нарушението – шприцмашините, като в останалата му част (за шприцформите) първоинстанционното решение, с което тази претенция е уважена, е потвърдено.
С допълнителното решение от 02.12.2019 г. е уважена подадената от „Акумпласт“ АД молба по чл. 250 ГПК за частична отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗПД за изземване и унищожаване на продуктите, предмет на нарушението на правата на „Енко Пластикс“ ЕООД, както и молбата му по чл. 248 ГПК за присъждане на разноски за производството, в т. ч. и за адвокатско възнаграждение, като направеното възражение за прекомерност на същото е счетено за неоснователно. Същевременно, подадените от „Енко Пластикс“ ЕООД молба по чл. 250 ГПК за допълване на въззивното решение „по отношение уважаване на иска по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗПД спрямо продуктите, предмет на нарушението и на инструментите, послужили за производството им“, както и молба по чл. 248 ГПК за присъждане на разноски са оставени без разглеждане по съображения, че са депозирани след изтичане на преклузивния законов срок. С допълнителното решение страните са осъдени да заплатят и дължимата по делото държавна такса.
По допустимостта на обжалваните решения:
Основният спорен въпрос по делото, решаването на който е от значение за допустимостта на атакуваните въззивни решения, е въпросът за наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по предявените искове с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗПД предвид висящите пред Административен съд - София град производства по адм. д. № 9090/2017г., адм. д. № 9837/2017 г. и адм. д. № 9836/2017 г., образувани по жалби на „Енко Пластикс“ ЕООД срещу решенията на Председателя на Патентно ведомство на Република България за заличаване регистрацията на процесните промишлени дизайни, съответно – срещу Решение № 30 от 23.03.2017 г., с което е заличена регистрацията на промишлен дизайн № 10 от рег. № 4723; срещу Решение № 63/21.04.2017 г., с което е заличена регистрацията на промишлен дизайн № 6 от рег. № 6723 и срещу Решение № 64/21.04.2017 г., с което е заличена регистрацията на промишлени дизайни № 2, 5 и 6 от рег. № 6852.
Отговорът на този въпрос е даден в приетото след образуване на настоящото производство и инициирано именно във връзка с него Тълкувателно решение № 2/2022 от 14.03.2023 г. на Търговска колегия на Върховен касационен съд. В същото е прието, че: Висящото пред административен съд производство по оспорване на решението на председателя на Патентно ведомство по заличаване на регистрацията на дизайн е преюдициално спрямо исковото производство за нарушение на права върху същия дизайн; Предоставянето на защита по иск за нарушение е обусловено от съществуването на субективното право върху дизайн; Евентуалното заличаване на регистрацията на дизайна с влязло в сила решение би довело до отпадане с обратна сила на предявеното за защита право, поради което изходът от административното дело е обуславящ за исковото производство по чл. 57 ЗПД; В тази хипотеза, първоинстанционният и въззивният граждански съд следва да постановят спиране на производството по делото до приключване на административното дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
В случая, с оглед наличието на висящи административни производства по обжалване заличаването на регистрацията на процесните дизайни, с определение № 3510 от 27.10.2017 г. въззивният съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Това негово определение обаче е било отменено от Върховен касационен съд по реда на инстанционния контрол, поради което производството по делото е продължило и е завършило с постановяване на обжалваните две решения. Към датата на устните състезания от посочените три административни производства с влязло в сила решение е било приключило единствено производството по адм. д. № 9090/2017г., докато останалите две административни дела са били висящи. Същите са приключили след постановяване на въззивните решения – с постановяване на решение № 11 949 от 19.08.2019 г. по адм. д. № 14662/2018 г. и решение № 4782 от 23.04.2020 г. по адм. д. № 10443/2019 г. на Върховен административен съд.
При тези данни за висящност на административните производства по обжалване решенията за заличаване на регистрацията на част от процесните промишлени дизайни (промишлен дизайн № 6 от рег. № 6723 и промишлени дизайни № 2, 5 и 6 от рег. № 6852), т. е. за наличие на основание за спиране на производството по предявените за защитата им искове по чл. 57, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗПД, в частта, с която Софийски апелативен съд се е произнесъл по исковете, касаещи изброените промишлени дизайни, атакуваните въззивни решения (основно и допълнително) са недопустими, съгласно приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС и следва да бъдат обезсилени, а делото – върнато за ново разглеждане на Софийски апелативен съд за съобразяване на решенията, постановени по адм. д. № 9837/2017 г. и адм. д. № 9836/2017 г.
В частта, с която въззивният съд се е произнесъл по исковете, касаещи промишлен дизайн № 10 от рег. № 4723, обжалваните решения (основно и допълнително) не са недопустими, тъй като административното производство по обжалване заличаването на регистрацията на този дизайн е било приключило и е съобразено от при постановяването на актовете. С оглед предвиденото в чл. 30, ал. 1 ЗПД, че заличаването на дизайна е с обратна сила, т. е. от датата на регистрацията, предявените за защита му искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне, както правилно е прието в двата въззивни акта. Ето защо, в тази им част същите следва да бъдат оставени в сила.
При новото разглеждане на делото, при разрешаването на спора в цялост, въззивният съд следва да се произнесе по дължимостта и размера на разноските, направени от страните във всички инстанции, в т. ч. и за разноските за настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПКР Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 1692 от 05.07.2019 г. и допълващото го решение № 2654 от 02.12.2019 г., постановени по в. т. д. № 4379/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта, касаеща предявените искове по чл. 57, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗПД за защита на промишлен дизайн № 6 от рег. № 6723 и промишлени дизайни № 2, 5 и 6 от рег. № 6852, в т. ч. и за присъдените разноски, както и решение № 48 от 11.01.2017 г. по т. д. № 3200/2015 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-17 състав в частта, в която същото е потвърдено.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд в посочената част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1692 от 05.07.2019 г. и допълващото го решение № 2654 от 02.12.2019 г., постановени по в. т. д. № 4379/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове по чл. 57, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗПД за защита на промишлен дизайн№ 10 от рег. № 4723.
Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |