5 Р Е Ш Е Н И Е № 191 С., 24.11. 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА О. КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1836/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура [населено място] срещу решение №2117/27.12.2013 год. по в. гр.д. № 2755/2013 год. на Окръжен съд [населено място] , с което е потвърдено решение № 575/25.07.2013 год., по гр.д. 0 615/2011 год. на Карловския районен съд в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Б. С. Л. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление , по което е бил оправдан, ведно със законната лихва , считано от 27.02.2009 год. до окончателното изплащане на сумата.Присъдени са такси и разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен частично или евентуално размерът на определеното обезщетение да бъде намален съобразно с действително претърпените вреди и принципа на справедливост по чл. 52ЗЗД. Ответникът по касация Б. С. Л. е починал в хода на производството и заместен от неговите наследници и правоприемници К. Б. Л., Д. Б. Л. и П. Б. Л. и тримата от [населено място].Същите, чрез процесуалния им представител адв. К., оспорват основателността на касационната жалба. Молят решението като правилно да бъде потвърдено. С определение от 15.09.2014 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правния въпрос: „При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, кои са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл.2 З. по см. на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 З.”, който въпрос съдът уточнява въз основа на наведените в касационната жалба и изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК доводи”,съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. на ВКС по т. д. №1/2009 год. ОСГТК. Прието е, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. ІІ ППВС № 4/23.12.1968 год., както и с представеното с касационната жалба решение № 832/10.12.2010 год. на ВКС, 4-то г.о. , което е постановено при условията на чл. 290 ГПК и се ползва със задължителен характер, поради което касационното обжалване е допуснато на осн. чл.280,ал.1,т.1 ГПК . По поставения правен въпрос Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: . Съгласно т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие , а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. С решение № 832/10.12.2010 год. на ВКС, 4-то г.о. по въпроса какви са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2 З. съставът на съда счита , че следва да се изхожда от принципните съображения, установени в практиката на ВС и ВКС, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие , а е свързано с преценката на съда по същество на конкретни обстоятелства, вкл. характер на увреждането, състояние на пострадалия, причинител и др., че моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в дисхормония със справедливостта определяне на парично обезщетение по- голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по- нисък размер на обезщетението. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено- икономически условия на живот. При този отговор на поставения правен въпрос, Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о., приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е възприел установената с първоинстанционното решение фактическа обстановка, /чл. 272 ГПК/,според която срещу ищеца е било образувано наказателно производство по обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 210,ал.1,т.1 във вр. чл. 209,ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №2805/2007 год. на Районен съд [населено място]. Прието е , че в резултат на образуваното наказателно производство и незаконно обвинение ищецът е претърпял значителни душевни и физически болки и страдания - обостряне на сърдечно заболяване, хипертония, разстройване на психиката , злепоставяне на доброто му име . В тази връзка е прието, че причинно - следствената връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление, и влошеното здравословно и емоционално състояние на ищеца, е установена в процеса . Предвид данните за намалелия брой покани за участия в различни форуми, е направен извод, че незаконното обвинение е допринесло за уронване доброто име на ищеца. При съобразяване на тези обстоятелства въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ на осн. чл. 2,ал.1,т.3 З. и е потвърдил определения от първоинстанционният съд размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди . При постановяване на своето решение в нарушение на материалния и процесуален закон въззивният съд не е отчел обстоятелството , че наказателното производство е приключило в разумен срок - около две години / от 25.06.2007 год. до 27.02.2009 год./ като е приел, че същото не е относимо към предмета на настоящия спор, доколкото разглеждането на делата в разумен срок,съгласно разпоредбата на чл. 22 НПК е принципно задължение на органите на предварителното разследване и съда .Този извод на въззивният съд е в противоречие със трайната практика на ВКС по този вид дела. Продължителността на наказателното производство / в неговата досъдебна и съдебна фаза/ е обстоятелство, което има значение за размера на претърпените вреди и оттам за размера на обезщетението за тяхната обезвреда. Не е отчетено и обстоятелството, че в наказателното производство по отношение на ищеца е взета най- леката мярка за неотклонение. Изводите на съда за наличие на изключителна причинно - следствената връзка между обвинението и констатираните заболявания при ищеца , в това число неговото психическото и емоционално състояние, не се подкрепят от доказателствата по делото и са необосновани. Изслушаната по делото съдебно - медицинска експертиза дава заключение , че установените страдания при ищеца не са основно и единствено причинени от провежданите процесуални действия в наказателното производство. Следователно СМЕ приема , че образуваното срещу ищеца наказателно производство е повлияло на неговото здравословно състояние, но не го детерминира изцяло. Същевременно липсват категорични данни, че наказателното преследване се е отразило на международния авторитет на ищеца и неговото ангажиране в мероприятия на различни организации. При съобразяване на тези обстоятелства , както и стандарта на живот в страната настоящата инстанция счита, че справедливия размер на дължимото обезщетение не следва да надвишава сумата от 5 000 лв. С оглед на това до този размер обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила . За разликата от 5 000 лв. до 10 000 лв. решението следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново , с което за този размер предявеният иск да бъде отхвърлен. Следва да бъде отменено и решението в частта за разноските като с оглед изхода на делото и на осн. чл. 10,ал.3 З. Прокуратурата на Република България следва да бъде осъдена да заплати на К. Б. Л., Д. Б. Л. и П. Б. Л. сумата 250 лв.разноски за държавна такса , възнаграждение за в.л. и свидетел и 172 лв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска или общо разноски в размер на 422 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №2117/27.12.2013 год. по в. гр.д. № 2755/2013 год. на Окръжен съд [населено място] , с което предявеният Б. С. Л. , починал в хода на производството и заместен от неговите наследници и правоприемници К. Б. Л., Д. Б. Л. и П. Б. Л. срещу Прокуратурата на Република България иск с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.3 пр.1 от З. е уважен за размера над 5 000 лв. до 10 000 лв., както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. С. Л., заместен от неговите наследници и правоприемници К. Б. Л., Д. Б. Л. и П. Б. Л. срещу Прокуратурата на Република България иск с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.3 пр.1 от З. за размера над 5 000 лв. до 10 000 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Б. С. Л., заместен от неговите наследници и правоприемници К. Б. Л., Д. Б. Л. и П. Б. Л. на осн. чл. 2,ал.1,т.3, пр.1 от З. сума в размер на 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, по което в последствие е бил оправдан, ведно със законната лихва от 27.02.2009 год. год. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на К. Б. Л., Д. Б. Л. и П. Б. Л. и тримата от [населено място] разноски за производството пред трите инстанции в размер на 422 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: