Р Е Ш Е Н И Е № 116 гр. София, 17.03.2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и пети февруари двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева Теодора Стамболова при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 30/2011 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия А. Т. А. против въззивно решение № 209 от 11.11.2010 год. постановено по ВНОХ дело №353/2010 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се поддържа касационно основание по чл.348 ал.1т.3 НПК, като се излагат съображения, че наложеното му наказание и присъденото обезщетение са явно несправедливо завишени. По същество се иска въззивното решение да бъде изменено, като наказанието и обезщетението бъдат намалени. Гражданският ищец не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 82 от 2.07.2010 год. постановена по НОХ дело № 2062/2010 год. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия А. Т. А. за виновен в това, че на 23.11.2009 год. в[населено място] 1. извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол – ненавършилият 14 годишна възраст Едоард Д., като употребил за това заплашване поради което и на основание чл. 157 ал.2 във вр. с ал.1 и чл. 58а НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода; 2. в условията на продължавано престъпление извършил три полови сношения и един път действия на полово удовлетворение с лице от същия пол- ненавършилият 14 годишна възраст И. Зънзов, като употребил за това заплашване, поради което и на основание чл. 157 ал.2 във вр. с ал.1, чл. 26 ал.1 и чл. 58а НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода; 3. направил опит да извърши полово сношение с лице от същия пол- Д. М., като употребил за това заплашване и деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл. 157 ал.1 във вр. с чл. 18 ал.2 и чл. 58а НК го е осъдил на три години и четири месеца лишаване от свобода; 4. принудил чрез заплаха непълнолетното лице И. Зънзов да извърши блудствени действия[населено място], поради което и на основание чл. 158а ал.1 във вр. с чл. 58а НК го е осъдил на две години и четири месеца лишаване от свобода; 5. принудил чрез заплаха непълнолетното лице Едоард Д. да извърши блудствени действия[населено място], поради което и на основание чл. 158а ал.1 във вр. с чл. 58а НК го е осъдил на две години и четири месеца лишаване от свобода и в това че 6. държал огнестрелно оръжие пистолет “BLOW” и три броя боеприпаси – два броя газови патрони и един брой шемов доработен саморъчно допълнително снаряден с метални сачми патрон, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339 ал.1 във вр. с чл. 58а НК го е осъдил на една година и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание в размер на шест години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК е увеличил с две години и е постановил общо определеното наказание в размер на осем години лишаване от свобода да се изтърпи при строг първоначален режим в затвор или затворническо общижитие от закрит тип. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Едоард Д., действащ лично и със съгласието на своята майка Г. Д. сумата 10 000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди С въззивно решение № 209 от 11.11.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 353/2010 год. Пловдивският апелативен съд е изменил присъдата в частта за наказанията на подсъдимия, като за престъпленията по чл. 157 ал.2 във вр. с ал.1 НК ги е намалил за първото на две години и девет месеца лишаване от свобода, а за второто – на две години и единадесет месеца лишаване от свобода; за престъпленията по чл. 158а ал.1 вместо наказание лишаване от свобода е наложил наказания пробация за срок от една година с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни пробационни срещи с пробационен служител и за престъплението по чл. 339 ал.1 НК вместо лишаване от свобода е наложил наказание пробация за срок от девет месеца, включващо задължителните пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител. Наложеното на основание чл. 23 ал.1 НК общо наказание от шест години лишаване от свобода е намалил на две години и единадесет месеца и на основание чл. 24 НК го е увеличил с една година и пет месеца, като е постановил общото наказание да бъде да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. Потвърдил е присъдата в останалата част. Прекомерната тежест на наложеното от възивната инстанция наказание се мотивира със съображения, касаещи нарушаването на правилата за индивидуализацията му и с неправилната преценка на относителната тежест на обстоятелствата от значение за определяне на неговия размер. В този смисъл са изложените съображения, че наложените му наказания за отделните престъпления и общо определеното за изтърпяване наказание са прекомерно тежки, защото са индивидуализирани към максималните предвидени за престъпленията размери, без да са налице отекчаващи обстоятелства, а увеличаването на определеното за изтърпяване общо наказание по реда на чл. 24 НК надхвърля целите по чл. 36 НК. Такива нарушения, довели до налагане на явно несправедливо по смисъла на чл. 348 ал.5 т.1 НПК наказание, не са допуснати. Пловдивският окръжен съд, който е разгледал делото като първа инстанция, е индивидуализирал наказанията за отделните престъпления в рамките предвидени в особената част на НК, като за всяко от тях е преценил относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК. Не е игнорирал обстоятелствата, които смекчават наказателното положение и не е оценил превратно относителната им тежест. При отчитане на чистото му съдебно минало и процесуалното поведение е наложил наказания около и малко над средните размери предвидени за престъпленията. Тези размери не е определил произволно и без наличието на отегчаващи вината обстоятелства, както се поддържа от жалбоподателя. Налице са обстоятелствата, които утежняват наказателното положение и като такива мотивирано са приети високата степен на обществена опасност на деянията и на дееца. Въззивната инстанция от своя страна е възприела изводите на първоинстанционния съд за релевантните обстоятелства, обуславящи наказателната отговорност, но е определила наказанието на подсъдимия по най - благоприятния за него начин с редуциране на определените с присъдата наказания по правилата на чл. 55 ал.1 т.1 и 2 НК. Редуцираните от нея размери на наказанията лишаване от свобода под минимумите за престъпленията, които имат определен от закона минимум и наложените по- леки по вид наказания за престъпленията, които нямат минимуми, не са явно несправедливо завишени. Не е допуснато нарушение и при прилагане разпоредбата на чл. 24 НК. Мотивирано е прието от решаващите съдилища, че определеното за изтърпяване по реда на чл. 23 НК общо наказание не е достатъчно за постигане целите по чл. 36 НК. Увеуличаването му по реда на чл. 24 НК е в рамките, определени от закона и е мотивирано от необходимостта реално и в достатъчна степен да му се въздейства превъзпитателно и поправително. Не е налице поддържаното от подсъдимия несъответствие между отмерения от въззивната инстанция обем наказателна принуда от една страна и обществената опасност на дееца и на деянието. Обществената му опасност точно е преценена като завишена, независимо от липсата на други противообществени прояви. За да задоволи собственото си сексуално желание е проявил грубо незачитане правата на малолетните пострадали и преди всичко на половата им неприкосновеност. Към момента на извършване на деянието е бил на тридесет и четири години, със завършено личностово развитие, с добро ниво на социално функциониране и адаптация и развити социални умения за справяне в различни житейски ситуации. Бил е изцяло активната страна в контакта с пострадалите деца и то с единствена цел да се “позабавлява с тях”, както е обяснил при разпита в досъдебното производство. При срещата с децата се осведомил за възрастта им, представил се за полицай и в това качество извършил проверка на личните им вещи, завел ги в изоставената постройка в безлюдното място, защото решил че трябва да направи секс с някой от тях, за да си направи удоволствието/ протокол за разпит от 24.11.2009 год./ При тези негови признания, за които са налице достатъчно други събрани по надлежния процесуален ред доказаталства, без основание се твърди, че се озовал на неподходящото място в неподходящото време. Степента на обществената опасност на деянията също е завишена. Престъпните посегателства против половата неприкосновеност на децата са престъпления с висока степен на обществена опасност, защото могат да имат трайни последици за правилното им развитие. Конкретно извършеното от подсъдимия е с по-висока степен на обществена опасност с оглед начина на извършването му, едновременно с три деца, които са били принудени да извършват блудствени действия и помежду си, интензитета на упражнената принуда и времевата продължителност на посегателствата над пострадалите деца. С пистолет в ръка и заплахи, че ако не изпълняват желанието му ще ги убие, ги е принудил да свалят всичките си дрехи и да извършат действията, които им наредил. За един продължителен период от време трите пострадали деца са били поставени в особено психическо състояние на страх и несигурност за живота си. При тези отегчаващи обстоятелства допълнителното намаляване на наказанието по реда на касационното обжалване и отмяната на увеличението му по реда на чл. 24 НК би било проява на неоправдан либерализъм. С изолирането му от обществото за приетия по делото период от време ще му се даде възможност да преосмисли поведението си. Изтърпяване на наказание в приетия размер е необходимо и за постигане целите на генералната превенция. Не е допуснато поддържаното от жалбоподателя нарушение на принципа за справедливост при определяне размера на присъденото обезщетение по гражданския иск. По време на извършване на деянието пострадалият е изживял значителни психически болки и страдалия в резултат на отправените заплахи за живота му, принудата му да извърши действия по задоволяване половото желание на подсъдимия и принудата му взаимно с пострадалия И. Зънзов да си извършат блудствени действия. След деянието е била налице промяна в поведението му, което е наложило консултация с психолог и психиатър. При тези данни присъденото обезщетение е справедливо да го обезщети за причинените душевни страдания и липсват основания за намаляването му. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Провдивския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 209 от 11.11.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 353/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е изменена присъда № 82 от 2.07.2010 год. по НОХ дело № 2062/2010 год. на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: