Р Е Ш Е Н И Е № 104 София, 17 март 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 240/2014 година. На основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК Главният прокурор на РБ е направил искане за възобновяване на нохд № 703/2013 год. по описа на Районен съд-гр. Сливен, отмяна на постановеното по него определение от 25.06.2013год. в частта, с която е одобрено споразумение за решаване на делото в съдебното производство спрямо Б. Р. Г. и връщане на наказателното дело за ново разглеждане от друг съдебен състав. В искането се сочи, че присъдата е незаконосъобразна. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода, без да са налице материалноправните предпоставки за приложението на тази норма. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Назначеният служебен защитник и осъденият изразяват становище, че искането на Главния прокурор e основателно и следва да бъде уважено за разлика от осъдения, който счита обратното. Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството и отмяна на определението е подадено в законоустановения срок и е допустимо, а разгледано по същество в очертаните от него рамки е основателно. С определение от 25.06.2013год. по нохд № 703/2013год. на Сливенския районен съд е одобрено сключено споразумение между прокурор от РП-Сливен и защитника на подсъдимите Б. Р. Г., И. Х. С., С. А. Х. и Т. С. М., които са се признали за виновни в извършена на 05/06.01.2013год. в [населено място], общ. С. кражба на движими вещи на обща стойност 757.00лв, собственост на Ж. И. Ж. и съобразно правната квалификация на деянието всеки от подсъдимите е осъден на различно по срок наказание лишаване от свобода, след което наказателното производство по делото е прекратено. По силата на влязлото в сила на 25.06.2013 год. споразумение за извършеното от Б. Р. Г. деяние предмет на обвинението, той е признат за виновен по чл. 195, ал. 1, т.т. 4, 5, и 7 НК и на посоченото основание и чл. 54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение с приложението на чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. От приложената към дознанието справка за съдимост на Б. Г. е видно, че той е осъждан по нохд № 409/2004год. на РС-Ямбол за извършени на 20.10.2003год. престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 и по чл. 216, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК на четири месеца лишаване от свобода /определено като общо наказание по реда на чл. 23, ал. 1 от НК/, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от една година и шест месеца. Присъдата влязла в сила на 10.08.2004 год. Б. Г. е осъждан и по нохд № 925/2007год. на РС-Казанлък, като по него с определение от 11.03.2008год. за одобряване на споразумение за извършено на 13.07.2007год. престъпление по чл. 195, ал. 1, т.т. 4 и 7, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК му е наложено една година лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за срок от три години, съобразно чл. 66, ал. 1 от НК. По силата на чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК осъденият Г. е реабилитиран по осъждането си по нохд № 409/2004год. на РС-Ямбол, но не са заличени последиците от осъждането му по нохд № 925/2007год. на РС-Казанлък, тъй като разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от НК изключва настъпването на реабилитацията по право за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което веднъж е било реабилитирано; осъденият не е реабилитиран от съда по реда на чл. 87, ал. 1 от НК, както и не е изтекъл срокът по чл. 88а, ал. 1 НК по това осъждане, за да се счита, че е настъпила т.н. „абсолютна давност“, при която Г. да се счита за неосъждан. При тези данни е ясно, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК за приложение института на поредното „условно осъждане“ на Г. и като не е съобразил горните обстоятелства при одобрение на атакуваното определение Районният съд е допуснал нарушение на закона. Ето защо, настоящият съдебен състав намери, че соченото от Главния прокурор основание за възобновяване на наказателното дело е налице - допуснато е съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като с атакуваното определение неправилно е приложен института на условното осъждане спрямо осъдения Б. Р. Г., без да е налице основното материалноправно условие в тази норма - лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Посоченото закононарушение налага отмяна по реда на възобновяването на постановеното определение в частта на искането и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Сливенския районен съд. С оглед изложеното Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по реда на възобновяването определението от 25.06.2013год. постановено по нохд № 703/2013год. на Районен съд-гр. Сливен по отношение на осъдения Б. Р. Г. и връща наказателното дело за ново разглеждане в същата част от друг съдебен състав при същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: