РЕШЕНИЕ                 №331     гр.София, 27.04.2010 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети април две хиляди и десета година в състав:                         Председател:  Жива Декова                                                                   Членове:  Олга Керелска                                                                                        Ерик Василев   при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 4043 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:   Производство по 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Н. М., И. Х. М., Х. С. Х. и Н. Г. Х. срещу решението на Окръжен съд – гр. В. № 402/01.08.2008 г. по гр.д. № 75/2008 г., с което се оставя в сила решение № 1* от 23.11.2007 г. по гр.д. № 1028/2007 г. на Районен съд - гр. В., с което са уважени предявените от М. Б. К. срещу Г. Н. М., И. Х. М., Х. С. Х. и Н. Г. Х. искове за собственост върху масивна стопанска постройка, находяща се в урегулиран поземлен имот (УПИ) VІІ-2743 в кв.58 по плана на гр. В., с площ 271 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 30 кв.м., при граници: от две страни улици, Д. К. и Р. Ч. , и за предаване на владението й от Х. С. Х. и Н. Г. Х. на ищеца, на основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/ и е отменен нотариален акт № 8* по дело № 602/2001 г. в частта за стопанската постройка–второстепенна сграда /бараката/, на основание чл.431, ал.2 от ГПК (отм.), както и че Х. С. Х. и Н. Г. Х. не са собственици на тази масивна стопанска постройка, на основание чл.97, ал.1 ГПК (отм.). Касационно обжалване е допуснато с определение № 117 от 05.12.2008 г., тъй като поставеният материалноправен въпрос във връзка с конкретния спор за приложението на института на придобивната давност по отношение на постройка в съсобствен терен е разрешен в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд. Ответникът по касационната жалба М. Б. К., чрез адвокат М е депозирал писмен отговор, в което са оспорени доводите в касационната жалба. Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверка на въззивното решение на посочените в жалбата основания и поставения за решаване при допускане на касационното обжалване материалноправен въпрос, за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното: Въззивният съд е приел, че ищецът е придобил чрез правна сделка право на собственост върху 2/3 идеални части от УПИ * в кв.58 по плана на гр. В., в който е била изградена масивна стопанска постройка, съществувала в патримониума на праводателите на неговия прехвърлител, поради което е уважил предявените искове и е отменил констативния нотариален акт № 898 от 2001 г. в частта, в която се признава собствеността върху стопанската постройка в полза на първите двама ответници. От друга страна, второстепенната постройка е несамостоятелен обект и представлява принадлежност към главната вещ, поради което не може да бъде придобита по давност от ответниците, които не са придобили собствеността и не са могли да прехвърлят това свое право, с оглед на което е уважен ревандикационния иск. Касационната жалба на Г. Н. М., И. Х. М., Х. С. Х. и Н. Г. Х. срещу решението на Окръжен съд – гр. В. по гр.д. № 75/2008 г., съдържа оплаквания за нарушения на материалния закон по приложението на чл.92 от ЗС, тъй като не е взето предвид притежаваното от касаторите право на собственост върху имота. Излагат се доводи, че правото на собственост върху стопанската сграда може да се придобие, тъй като е установено, че тя е самостоятелен обект и не е функционално свързана с основната сграда. Дори да се приеме, че сградата е с обслужващи функции на сграда в етажна собственост няма пречка да се завладее от един от етажните собственици, поради което предявените искове са неоснователни. Претендира разноски по делото. Жалбата е частично основателна. Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила окръжният съд е установил фактическите обстоятелствата по делото, но е направил незаконосъобразни правни изводи. Като доказателство за своето право на собственост ищецът е представил нотариален акт № 161 от 2001 г., за продажба на недвижим имот, по силата на който е закупил 2/3 идеални части от дворно място, цялото с площ 270 кв.м., заедно с етаж от жилищната сграда, прилежащите му помещения и пристройка, както и масивната стопанска постройка, със съответните идеални части от общите части на стълбището.становено е, че ответникът Г. Н. М. е закупил останалата 1/3 идеална част от същото дворно място чрез общинския народен съвет с нотариален акт № 19 от 1986 г. Стопанската постройка е изградена преди жилищната сграда, но е била предоставена за ползване на първите двама ответници от бившия собственик А. Р. , след като им прехвърлила собствеността на единия етаж срещу гледане и издръжка през 1982 г. В сегашния си вид стопанската сграда е ремонтирана от Г. Н. М., който е признат за неин собственик, заедно със съпругата си, на основание давност и през 2005 г. е предмет на продажба, заедно с дворното място на тяхната дъщеря и нейния съпруг. Доводите на касаторите за неправилно приложение на материалния закон са частично основателни. Правилно и в съответствие със закона въззивният съд е приел, че стопанската постройка по предназначението си представлява второстепенна сграда, която няма самостоятелно съществуване, доколкото липсват надлежни строителни книжа, от които да се направи извод за обособяването й като самостоятелен обект. Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, ако не е уговорено друго (чл.92 от ЗС). Следователно, има правна възможност да се обори установеното от закона предположение, че построеното принадлежи на лице различно от собствениците на земята, но само при условие, че сградата няма обслужващ, помощен характер. Законосъобразно въззивният съд е приел в случая, че изградената стопанска постройка няма самостоятелен характер, а е изградена като помощна сграда и представлява второстепенна такава, поради което не е самостоятелен обект и не може да се придобива по давност. Неправилно обаче са преценени доказателствата по делото във връзка с правото на собственост върху имота и тяхното значение за конкретния правен спор. Според свидетелските показания стопанската сграда е била изградена преди страните по делото да придобият правото на собственост върху имота, след което ответниците Г са получили етаж от къща и мазе, а през 1986 г. и 1/3 идеална част от дворното място. В тази връзка, съображенията на решаващия състав, че стопанската постройка принадлежи изцяло на праводателите на ищеца, противоречат на материалния закон. Когато построеното в съсобствен имот не може да се обособи като самостоятелен обект и не е принадлежност към друг застроен обект, придобиването му по давност е недопустимо. Собствеността на постройката в този случай следва правото на собственост на земята, върху която тя е построена, поради което не може самостоятелно да бъде придобита по давност. Като съсобственици на дворното място, страните притежават идеална част от стопанската сграда съответстваща на правата им върху имота, които не са спорни и следователно никой от тях не е придобил второстепенната постройка. В случая не е налице помощна постройка, която има обслужващи функции и е принадлежност на етажната собственост, поради което е необоснован довода на касаторите в този смисъл. Правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, като фактическата власт върху съсобствения имот трябва да е трайно, непрекъснато и необезпокоявано в определения от закона срок, чрез което да се демонстрира по отношение на съсобственика, намерението на ответниците да владея общата вещ за себе си. Тези обстоятелства не са установени по отношение на идеалната част от имота на ищеца, поради което правилно съображенията за придобиване по давност са отхвърлени като неоснователни. Ответниците владеят стопанската постройка извън притежаваната от тях 1/3 идеална част, без правно основание, поради което предявения ревандикационен иск следва да бъде уважен за 2/3 идеални части. Предвид изложеното поставеният за разглеждане правен спор за собствеността на второстепенна сграда в съсобствен имот е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, поради което следва да се отмени частично и вместо това предявеният иск да се отхвърли за 1/3 идеална част, която е била собственост на ответниците Г и е прехвърлена на Х. и Н. Х. . Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение   РЕШИ:   ОТМЕНЯ частично решение на Окръжен съд – гр. В. № 402/01.08.2008 г. по гр.д. № 75/2008 г. в частта, в която са уважени предявените от М. Б. К. срещу Г. Н. М., И. Х. М., Х. С. Х. и Н. Г. Х. искове за собственост за 1/3 идеална част от масивна стопанска постройка, находяща се в урегулиран поземлен имот (УПИ) VІІ-2743, в кв.58 по плана на гр. В., за предаване на владението й от Х. С. Х. и Н. Г. Х. на ищеца, на основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/ и е отменен нотариален акт № 8* по дело № 602/2001 г. в частта за 1/3 идеална част от стопанската постройка– второстепенна сграда /бараката/, на основание чл.431, ал.2 от ГПК (отм.), както и че Х. С. Х. и Н. Г. Х. не са собственици на 1/3 идеална част от нея и вместо това: ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Б. К. срещу Г. Н. М., И. Х. М., Х. С. Х. и Н. Г. Х. искове за собственост върху 1/3 идеална част от масивна стопанска постройка, находяща се в урегулиран поземлен имот (УПИ) VІІ-2743, в кв.58 по плана на гр. В., за предаване на владението на тази 1/3 идеална част от Х. С. Х. и Н. Г. Х. на ищеца, на основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/ и е отменен нотариален акт № 8* по дело № 602/2001 г. в частта за 1/3 идеална част от стопанската постройка– второстепенна сграда /бараката/, на основание чл.431, ал.2 от ГПК (отм.), както и че Х. С. Х. и Н. Г. Х. не са собственици на 1/3 идеална част от нея, на основание чл.97, ал.1 ГПК (отм.). ОСЪЖДА М. Б. К. да заплати на Г. Н. М., И. Х. М., Х. С. Х. и Н. Г. Х. разноски пред касационната инстанция в размер на 67 (шестдесет и седем) лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.