2 Р Е Ш Е Н И Е № 723 София 1.12. 2010 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА БОГДАНОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА При секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 290/2010 г. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. М. Ю. от[населено място], подадена от пълномощника - адв. С. Д. срещу въззивно решение № 363 от 20.11.2009 г. по гр. дело № 550/2009 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение от 1.07.2009 г. по гр.д. № 1556/2008 г. на Хасковския районен съд и е постановено ново, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката против [фирма],[населено място] и [фирма] /в ликвидация/,[населено място] искове с правно основание чл. 200, ал. 1 и ал.3 КТ, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване в размер 5000 лв. - разлика между неполучено трудово възнаграждение и получена пенсия за инвалидност и 1000 лв. - средства за закупуване на лекарства. Поддържа се, че предявените искове са доказани както по основание, така и по размер и ответниците дължат обезщетение в посочените размери. От ответниците не е постъпил писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК. С определение № 757 от 20.07.2010 г. по настоящото делото е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос страдащ от професионално заболяване работник с призната 50% трайно намалена работоспособност има ли право на обезщетение по реда на чл.200 КТ. На този въпрос вече е отговорено положително с постановени на основание чл. 290 ГПК решения на ВКС, ІІІ г.о. № 128 от 11.02.2010 г. по гр.д. № 268/2009 г.; № 230 от 20.05.2010 г. по гр.д. №2487/2008 г.; № 323 от 27.04.2010 г. по гр.д. № 483/2009 г. и № 521 от 23.06.2010 г. по гр.д. №550/2010 г. на ІV г.о. Съдът в настоящия също приема, че когато на работник бъде призната с решение на Т. трайно намалена работоспособност от 50 % в резултат на трудова злополука или професионално заболяване, то той има право на обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ и след изменението на разпоредбата, направено с измененията в кодекса ДВ, бр. 52/2004 г., включително след измененията, извършени с ДВ, бр. 15/ 2010 г. При така приетия отговор на поставения материалноправен въпрос, по жалбата на И. М. Ю. настоящият съдебен състав намира следното: Касационната жалба в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 1000 лв., изразяващи се в разходи за лекарства за периода 9.03.2005 г. до 19.08.2008 г. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК предвижда, че решения на окръжния съд по дела с обжалваем интерес до 1000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая обжалваемият интерес по този иск е до 1000 лева, то касационното жалба в тази част е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а касационното производство като недопустимо следва да се прекрати. Касационната жалба срещу решението на въззивния съд в частта, с която е отхвърлен иска на ищцата, настояща касаторката за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 5000 лв. е допустима. За да отхвърли иска за присъждане на обезщетение за претърпяни имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получавана от И. Ю. пенсия за инвалидност и трудовото възнаграждение, което би получавала като здрава за периода 9.03.2005 г. до 19.08.2008 г. въззивният съд е изложил съображения, че трайно намалената й работоспособност в резултат на професионално заболяване е 50 %. Извършил е тълкуване на нормата на чл. 200, ал. 1 от КТ, според което работодателят дължи обезщетение за вреди само ако трайно намалената работоспособност е повече от 50 %, в противен случай липсва елемент от състава, водещ до възникване на задължението за обезвреда. Върховният касационен съд е уеднаквил практиката по този въпрос като е приел, че и когато трайно намалената работоспособност е под 50 %, работодателят дължи обезщетение за вредите, които са в причинна връзка с професионалното заболяване или ексцесът от него. Независимо, че в обжалваното решение е прието обратното, а именно, че при намалена работоспособност до 50% не може да се ангажира имуществената отговорност на дружествата работодатели на касаторката решението като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила. По делото е установено, че ищцата И. Ю. е работила по трудово правоотношение в ответните дружества на длъжностите “разлиствачка” и “сортировачка”. Същата е получила професионално заболяване- бронхиална астма, смесен тип, средно тежка форма, за което с ЕР на Т. от 9.03.2005 г. й е определена намалена работоспособност 50% за срок до 24.04.2007 г. и с ЕК на Т. от 24.04.2007 г. за професионалното заболяване отново е призната 50% намалена работоспособност със срок на инвалидизиране до 1.04.2010 г. С влязло в сила решение № 596 от 20.12.2006 г. по гр.д. № 615/2006 г. на Хасковския окръжен съд ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищцата сумата 8000 лв., обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на професионалното й заболяване. В настоящото производство искът е за заплащане на имуществени вреди в размер на 5000 лв., изразяващи се в разликата между получаваната пенсия за инвалидност и трудовото възнаграждение, което ищцата би получавала като сортировач за периода 9.03.2005 г. до 19.08.2008 г., ако не беше пенсионирана. От представеното като доказателство лично трудово досие на ищцата се установява, че трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № 3216 от 28.10.2005 г. на основание чл.325, т.4 КТ - със завършване на определената работа. С разпореждане на РУ “СО”,[населено място] от 22.04.2005 г. на ищцата, считано от 10.03.2005 г. е отпусната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест за намалена работоспособност. От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода 9.03.2005 г. до 25. 10.2005 г. ищцата е работила като сортировач при първия ответник и е получавала трудово възнаграждение. При втория ответник от 2005 г. не е имало манипулация на тютюн, поради което и за исковия период няма определено възнаграждение за длъжността “сортировач”. При тези данни искът за заплащане на имуществени вреди за периода 9.03.2005 г. до 25.10.2005 г. е неоснователен, тъй като за този период ищцата е получавала трудово възнаграждение за положения труд като сортировач и не е претърпяла имуществени вреди. За периода 25.10.2005 г. до 19.08.2008 г. искът за заплащане на имуществени вреди- разлика между получаваната пенсия за инвалидност и трудовото възнаграждение, което би получила ако не беше пенсионирана също е неоснователен. Това е така, защото трудовото й правоотношение е прекратено поради завършване на работата. В случая невъзможността на ищцата да реализира доходи от труд не е поради пенсионирането й, а поради сезонността на извършваната от нея работа и прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.325, т.4 КТ, т.е. липсва причинна връзка между намалената й работоспособност и доходите, които не е могла да реализира поради пенсионирането. Трудовият договор е прекратен със завършването на работата, поради което дори да не е инвалидизирана ищцата след прекратяване на договора не би могла да продължи да упражнява трудовата си функция на сортировач, за да понесе имуществена загуба между трудовото възнаграждение и получавана пенсия за инвалидност. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационноната жалба на И. М. Ю. срещу въззивно решение № 363 от 20.11.2009 г. по гр. дело № 550/2009 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 1000 лв., изразяващи се в разходи за лекарства за периода 9.03.2005 г. до 19.08.2008 г., като процесуално недопустима и прекратява касационното производство в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 363 от 20.11.2009 г. по гр.д. № 550/2009 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. М. Ю. против [фирма],[населено място] и [фирма] /в ликвидация/,[населено място] искове с правно основание чл. 200, ал. 1 и ал.3 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване в размер 5000 лв. - разлика между неполучено трудово възнаграждение и получена пенсия за инвалидност за периода 9.03.2005 г. до 19.08.2008 г. Решението в частта, с която касационната жалба на И. М. Ю. е оставена без разглеждане и е прекратено касационното производство има характер на определение и подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от получаването му, а в частта с която е оставено в сила решението на въззивния съд, същото е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: