Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * незаконно уволнение * срок за изпитване * доказателствена тежест * отмяна на уволнение * обезщетение за оставане без работа * писмени доказателства


Р Е Ш Е Н И Е

№ 366

София 28.04.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора....................

като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1023 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от М. А. А. [населено място] чрез адв.Ц. М. срещу решение № 76 от 18.03.09г.по гр.дело № 42/09г.на Старозагорския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 468 от 14.10.08г. по гр.дело № 26/08г.на Казанлъшкия районен съд.С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 от КТ,предявени от същата страна против [фирма] [населено място].

С определение № 1396 от 8.10.09г.,постановено по делото,е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.

Жалбоподателката поддържа,че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост –касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК.Моли да бъде отменено и исковете-уважени.

Ответникът по касационната жалба [фирма] със седалище в [населено място],общ.П. баня моли решението да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото приема следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 26 от 17.12.07г.на прокуриста на [фирма] [населено място],с която е прекратен трудовия договор на ищцата М. А. А., на длъжност „специалист маркетинг” в Д.”Маркетинг и пласмент”, на основание чл.71 ал.1 от КТ,е законосъобразна,тъй като уволнението е извършено в рамките на уговорения шестмесечен изпитателен срок.

Поставеният от жалбоподателката правен въпрос,разрешен от въззивния съд с обжалваното решение,е относно повторното сключване на трудов договор със срок за изпитване.С оглед на това е поддържано противоречие между приетото с обжалваното решение разрешение на въпроса и приетото с приложените решения – решение № 98 от 4.04.00г.по гр.дело № 1083/99г.на ІІІ г.о.; решение № 1549 от 17.10.02г.по гр.дело № 3053/01г.на ІІІ г.о..;решение № 234 от 23.04.01г.на ІІІ г.о. и решение № 1442 от 3.10.05г.по гр.дело № 2800/03г.на ІІІ г.о.В тях е прието,че „верижни” договори със срок за изпитване са недопустими.Законодателят дава право на страните за една и съща работа да сключат само един такъв договор,и то преди окончателното приемане на работа.Следващо сключено допълнително споразумение с уговарянето на клауза за изпитване е недействително поради противоречието му със закона.

Настоящият състав на ВКС,с оглед посочените различни разрешения на материалноправния въпрос от значение за изхода на спора,дадени с посочените по-горе решения и обжалвания съдебен акт,на основание чл.291 ал.1 от ГПК приема следното:

Договорът за изпитване се сключва,когато работникът или служителят постъпва първоначално на работа при съответния работодател. Максималната продължителност на изпитването е до 6 месеца.Не е допустимо срокът на договора за изпитване да бъде продължен чрез подписване на допълнителни споразумения.Законодателят дава право на страните за една и съща работа да сключат само един трудов договор със срок за изпитване и ако в уговорения срок,страната,която се ползва от него,не направи волеизявление за прекратяване,трудовият договор се смята за окончателно сключен – чл.71 ал.2 от КТ.По изключение трудов договор за изпитване може да се сключва и при съществуващо трудово правоотношение,но само когато по реда на чл.119 от КТ е съществено променена трудовата функция на работника или служителя.

С оглед разпоредбата на чл.291 ал.1 от ГПК,Върхо вният касационен съд в настоящия си състав приема за правилна практиката,обективирана с решение № 98 от 4.04.00г.по гр.дело № 1083/99г.на ІІІ г.о.на ВС;решение № 1549 от 17.10.02г.по гр.дело № 3053/01г.на ІІІ г.о. на ВКС;решение № 234 от 23.04.01г.на ІІІ го.на ВКС и решение № 142 от 3.10.05г.по гр.дело № 2800/03г.на ІІІ г.о.на ВКС.

По основателността на касационната жалба:

Касационната жалба е частично основателна.

По делото е установено,че на 1.06.06г.между страните е сключен трудов договор на основание чл.70 от КТ- със срок за изпитване до 6 месеца в полза на работодателя,по силата който ищцата М. А. е изпълнявала длъжността „аналитик,ефективност на търговската дейност”. На 29.05.07г. между страните е подписано допълнително споразумение за длъжността „специалист маркетинг”,считано от 1.06.07г.,за определен срок – до 1.06.08г.,като отново е уговорен срок за изпитване до 6 месеца.Със заповед № 26 от 17.12.07г.на прокуриста на ответното дружество трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.71 ал.1 от КТ,считано от 18.12.07г.

Неправилен е изводът на въззивния съд,че законосъобразно работодателят е прекратил трудовото правоотношение в уговорения шестмесечен изпитателен срок.Уговорката за нов изпитателен срок е недействителна поради противоречието й със закона,тъй като съгласно чл.70 ал.5 от КТ недопустимо е да се уговаря повторно срок за изпитване за същата работа със същия работник в същото предприятие.При липсата на категорични данни по делото,че заеманата от ищцата съгласно допълнителното споразумение от 29.05.05г.длъжност „специалист маркетинг” съществено се различава по трудови функции от изпълняваната от нея преди това длъжност”аналитик,ефективност на търговската дейност” следва да се приеме,че реално функциите,които е изпълнявала, не са променени.В тежест на работодателя е да докаже ,че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение,съответно да докаже,че съществено е променена трудовата функция на ищцата,което той не е сторил. При това положение следва да се приеме,че трудовото правоотношение между страните се е превърнало в безсрочно и работодателят не е имал право да го прекрати на приложеното основание за уволнение – чл.71 ал.1 от КТ.

По изложените съображения обжалваното решение в частта,с която е отхвърлен искът по чл.344 ал.1 т.1 от КТ следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и на основание чл.293 ал.1 от ГПК вместо него постановено друго,с което предявеният иск за отмяна на уволнението следва да бъде уважен.

В частта ,с която е отхвърлен искът с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във вр.с чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за един месец,решението следва да бъде оставено в сила.Ищцата не е ангажирала писмени доказателства/трудова книжка и др./ за установяване на факта,че е останала без работа за периода от 18.12.07г.до 14.01.08г.Приложената декларация като изходяща от страната и установяваща благоприятни за нея факти не е годно доказателствено средство за доказване на тази претенция.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 400 лв,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 76 от 18.03.09г.,постановено по в.гр.дело № 42/09г.на Старозагорския окръжен съд в частта,с която е отхвърлен искът с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № 26 от 17.12.07г.на прокуриста на [фирма],с която е прекратено трудовото правоотношение на М. А. А.,на длъжност”специалист маркетинг” в Д.”Маркетинг и пласмент”,на основание чл.71 ал.1 от КТ,считано от 18.12.07г.,като незаконосъобразна.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА [фирма] [населено място],общ.П. баня, обл.С. З. да заплати на М. А. А. от [населено място], [улица] вх.Д ап.66 сумата 400 лв /четиристотин/ разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.