Р Е Ш Е Н И Е № 294 София, 19 юни 2012г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 603/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на адв.Н., защитник на подсъдимия Р. С., срещу въззивно решение № 211 от 30.12.2011г. на Апелативен съд-София, постановено по внохд № 341/11г. В жалбата се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като се прави искане за отмяна на атакуваното решение и признаване на подсъдимия за невиновен. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП, моли жалбата да бъде оставена без уважение. Намира, че въззивната инстанция при постановяване на акта си, не е допуснала нарушения на материалния закон. Извършила е цялостна проверка на доказателствената съвкупност, а наложеното наказание е справедливо. Адвокат Б., повереник на частните обвинители изразява становище за оставяне без уважение на касационната жалба, тъй като я намира за неоснователна. Сочи, че настъпилото ПТП се дължи единствено на неправомерните действия на подсъдимия.Оспорва твърденията в жалбата, че подсъдимият е оказал помощ на пострадалия, като ги намира за защитна позиция. Моли за оставяне в сила решението на Софийски апелативен съд. Подсъдимият Р. С. поддържа касационната жалба. Счита, че следва да бъдат обсъдени и отчетени не само неговите действия, но и тези на пострадалия.Твърди, че не е допуснал нарушения на ЗДП. Моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 25.02.2011г., постановена по нохд №333/08г., ОС-Благоевград е признал подсъдимия Р. В. С. за виновен в това, че на 06.12.2005г. по пътя от гр.Банско към с.Бяла, при управлението на МПС-л.а. “Ситроен С 15” с ДК № С 52 91, в нарушение на правилата за движение- чл.20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. К., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”В”, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, като го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение за нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.2, изр.1, пр.3, 5 и 6 от ЗДвП и чл.21 от ЗДП. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години и шест години, считано от датата на влизане в сила на присъдата. На основание чл.343г от НК, съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. С въззивно решение № 211 от 30.12.2011г., постановено по внохд №341/11г., Софийският апелативен съд е изменил горепосочената присъда в частта относно размера на изпитателния срок, с който е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от две години, наложено на подсъдимия Р. С., като го е определил на три години. Касационната жалба е неоснователна. Решаващите съдилища са събрали доказателствен материал в пълния възможен обем. Въззивният съд е извършил самостоятелна оценка на доказателствената съвкупност, като частично е приел различна фактическа обстановка, от тази възприета от първия съд. В рамките на оценъчната си дейност, въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, което гарантира логическата правилност при формиране на вътрешното му убеждение. В жалбата се твърди, че сред новите фактически положения е и това , че пострадалият е седял отстрани на каруцата от дясната страна по посока на движението.Този факт според касатора е в разрез с установеното от автотехническите експертизи. По отношение позиционирането на пострадалия по време на удара, експертните заключения категорично установяват, че той не е бил изправен в каруцата, не е паднал самостоятелно от нея преди удара, а е бил е седнало положение.Тези констатации на вещите лица имат пряко отношение и значение за изясняване механизма на удара, който е бил отзад на каруцата и е изхвърлил тялото нагоре, след което то се е ударило в покрива на автомобила на мястото на наличните деформации, отблъснало се е напред и се е приземило на асфалта под голям ъгъл, близък до вертикален, с лице напред. Не със същата категоричност, а със степен на вероятност, експертите определят лявата страна на пода на каруцата като посока, в която е седял пострадалия, но този факт сам по себе си няма пряко отношение за изясняване механизма на ПТП. Вярно са оценени обясненията на подсъдимия, предвид особения характер на това доказателствено средство, като правилно е прието за установено, че категорични данни за предприета маневра изпреварване по делото липсват. Експертните заключения, които се базират на обективните находки по дело, са обусловили изясняването от техническа гледна точка на възможните варианти за настъпване на произшествието, сред които не е съобщеният от подсъдимия механизъм. Възраженията за това, че подсъдимият следва да бъде оправдан, тъй като каруцата попадала в опасната зона, са неоснователни. Моментът, от който каруцата е представлявала опасност за водача на автомобила, от техническа гледна точна е този, в който тя е станала видима за него. Предвид характера на пътния участък, при който пред автомобила не е имало други обекти до и по пътното платно, които да ограничават видимостта към каруцата, автомобилът е бил на разстояние повече от 100 метра в първоначалния момент на видимост, което вече е извън параметрите на опасната зона. По отношение квалификацията на деянието, обосновано решаващите съдилища не са възприели тезата на защитата за приложение на привилегирования състав на чл.343а от НК. Не са налице предпоставките за подобна преквалификация, тъй като освен, че деецът трябва да направи всичко зависещо от него, помощта трябва да е била необходима, т.е. да е оказана на жив човек. Независимо от характера и степента на уврежданията, помощта трябва обективно и субективно да е насочена към запазване здравето и спасяване живота на пострадалия.Това разбиране на практиката/Постановление №1 от 7.01.1983г. на Пленума на Върховния съд/ и доктрината, преценено в контекста на установеното по делото, а именно, че смъртта е настъпила много бързо, макар и да не е била моментна, обуславя извод за липсата на основания за преквалификация на деянието. В касационната жалба се твърди, че въззивният съд е нарушил закона, приемайки, че при определяне размера на изпитателния срок от 3 години и 6 години първоинстанционният съд е допуснал техническа грешка. Безспорно такъв изпитателен срок в рамките на разпоредбата на чл.66 от НК не може да бъде определен, но въззивната инстанция определяйки тригодишен изпитателен срок, не е допуснала нарушения, както на материалния закон, така и на процесуалния такъв. От една страна, апелативният съд не е бил изправен пред хипотезата на неясна воля от страна на първия съд по този въпрос, тъй като няма притоворечие между диспозитив и мотиви. От друга страна, доколкото въззивният съд е не само контролна, но и инстанция по същество на делото, е длъжна правилно да приложи материалния закон, когато това не е сторено от първоинстанционния съд. Действията на САС не са довели до утежняване положението на подсъдимия, а са в него полза, тъй като определеният изпитателен срок е в рамките на предвидения минимум по чл.66 от НК. Неоснователно е и възражението за явна несправедливост на наказанието. Наложеното на подсъдимия С. наказание от две години лишаване от свобода, е законосъобразно и справедливо определено. В жалбата не се сочат нови смекчаващи обстоятелства, които да не са били предмет на оценка от решаващите съдилища, и които да обуславят пред настоящата инстанция явна несправедливост на наказанието, респективно да налагат допълнително снизхождение. Правилно е констатирано нарушение при определяне размера на наложеното кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, което не е могло да бъде отстранено, тъй като въззивното производство е било образувано само по жалба на подсъдимия. Предвид горното, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 211 от 30.12.2011г., постановено по внохд № 341/11г. по описа на Апелативен съд-София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: