2 решение по гр.д.№ 484 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 61 София, 19.07. 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 484 по описа за 2018 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. С.- Б., Л. С. Б. и М. С. Б. срещу решение № 1639 от 11.07.2017 г. по гр.д.№ 4764 от 2012 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е отменено изцяло решение № 4632 от 22.10.2009 г. по гр.д.№ 3175 от 1998 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, 9 състав и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявените от П. С. С.- Б., Л. С. Б. и М. С. Б. срещу Ю. А. К. и Х. И. К. искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за признаване за установено правото на собственост на ищците и за осъждане на ответниците да предадат следните недвижими имоти: 1. 1/2 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО с площ от 665 кв.м., находящо се в [населено място]- Б., [улица], съставляващо поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], район „В.“, одобрена със заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съставляващо по предходен план парцел .....-..... в кв. ..... по регулационния план на [населено място], м.“Г. г.“, заедно с намиращите се в него кладенец, декоративен басейн, септична яма и огради и 2. МАГАЗИН с площ от 11,68 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], партерен етаж, заедно с клозетно помещение, избено помещение /под стълбището/ с площ от 6 кв.м. и 2,50/100 ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата. С определение № 577 от 21.12.2018 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречието му с практиката на ВКС по следния правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе и изложи съображения по всички доводи и възражения на страните ? По този въпрос в практиката на ВКС /например посочените от касаторите ППВС № 7 от 1965 г. и решение № 78 от 19.07.2016 г. по гр.д.№ 355 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о. се приема, че в производството по въззивно обжалване, развиващо се по правилата на ГПК от 1952 г. /отм./, тоест при т.нар.“пълен въззив“, въззивният съд е длъжен да се произнесе по всички доводи и възражения на страните по делото, а не само по посочените във въззивната жалба. В противоречие с тази практика на ВКС, в обжалваното решение съдът въобще не се е произнесъл по възражението на ищците за нищожност на заповед ЛС-И-1966 от 12.11.1997 г., с която Заместник министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Н. Ф. е назначил съдебният кандидат Е. К. К. да изпълнява длъжността „стажант-нотариус“ за срок от един месец, считано от 17.11.1997 г. до 17.12.1997 г. - поради това, че подписалият тази заповед Заместник министър не е бил надлежно упълномощен от Министъра да подписва такива заповеди /заповедта била подписана със запетая/, поради това, че според ищците Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция не е бил материално компетентен съгласно Закона за съдебната власт /отм./ да назначава съдебни кандидати за нотариуси, а само за стажант- нотариуси и поради това, че посоченият в тази заповед стажант- нотариус не е бил вписан в регистъра на Нотариалната камара. Това възражение ищците са направили за първи път пред въззивния съд /с молба от 11.10.2010 г., находяща се на л.156-160 от гр.д.№ 65 от 2010 г. на Софийския апелативен съд/ и са продължили да го поддържат и при второто разглеждане на делото от въззивен съд- след отмяната на първото въззивно решение на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК /в молби, находящи се на л.37-43 и л.190-192 и в писмените бележки, находящи се на л.349-360 от гр.д.№ 4764 от 2012 г. на Софийския апелативен съд/. Въпреки че такова възражение не се съдържа във въззивната жалба и в отговора на същата, тъй като въззивното производство се е развивало по реда на отменения ГПК от 1952 г. /съгласно пар.2, ал.1 ПЗР на ГПК от 2008 г., защото исковата молба е заведена преди влизане в сила на ГПК от 2008 г.- на 25.06.1998 г./, въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по това възражение. Като не е сторил това, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на решението му. Тъй като след отмяната на това решение не се налага извършването на нови процесуални действия, настоящият състав на ВКС следва да постанови решение по съществото на спора. С две искови молби по две дела /гр.д.№ 3181 от 1998 г. и гр.д.№ 3175 от 1998 г./, които с определение на съда от 14.01.1999 г. са съединени за общо разглеждане по гр.д.№ 3175 от 1998 г., П. С. С.- Б., Л. С. Б. и М. С. Б. са предявили срещу Ю. А. К. и Х. И. К. искове с правно основание чл.108 ЗС за следните имоти: 1. 1/2 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО с площ от 665 кв.м., находящо се в [населено място]- Б., [улица], съставляващо парцел ..... в кв. .... по регулационния план на [населено място], м.“Г. г.“, одобрен със заповед № РД-09-50-264 от 27.05.1997 г., заедно с намиращите се в него кладенец, декоративен басейн, септична яма и огради, който имот съгласно приетото заключение на вещото лице инж.Д. М. по действащата кадастрална карта на [населено място], район „В.“, одобрена със заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, е заснет като поземлен имот с идентификатор ..... . 2. МАГАЗИН с площ от 11,68 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], партерен етаж, заедно с клозетно помещение, избено помещение /под стълбището/ с площ от 6 кв.м. и 2,50/100 ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата. Ищците твърдят, че са собственици на тези имоти по наследяване от бившия им собственик С. А. Б., починал на 03.04.1998 г. и че договорите за продажба на тези имоти на ответниците, обективирани в нотариални актове № ..... от 03.12. ..... г. и № ..... от 08.12. ..... г. са нищожни на множество посочени от тях в исковата молба основания и евентуално унищожаеми. Ответниците Ю. А. К. и Х. И. К. оспорват исковете, като твърдят, че са собственици на имотите на основание горепосочените сделки, които са валидни. Ответницата Ю. К. евентуално е заявила, че е собственик на имотите и на основание завещание на С. Б. от 28.01.1998 г. Като взе предвид събраните по делото доказателства и след като обсъди становищата и възраженията на страните, настоящият състав на ВКС приема следното: Не се спори между страните и от представените по делото удостоверение за граждански брак № 034971 от 28.05.1986 г., удостоверение за раждане № 358 от 23.11.1989 г., удостоверение за раждане № 134 от 28.05.1990 г., препис-извлечение от акт за смърт от 04.04.1998 г. и удостоверения за наследници № 374 от 23.04.1998 г. и № 1044 от 04.06.2013 г. се установява, че ищците П. С. С.- Б., Л. С. Б. и М. С. Б. са наследници по закон на С. А. Б., починал на 03.04.1998 г.: негови съпруга и деца. От представените по делото нотариален акт № .... от 27.10. ..... г. нотариален акт № ..... от 01.12. ..... г., нотариален акт № ..... от 25.07. ...... г., договор за подялба на недвижим имот в етажна собственост от 06.08.1956 г., удостоверение за наследници на А. Б. № 1718 от 1980 г. и протокол от 29.01.1982 г. по гр.д.№ 27391 от 1982 г. на Софийския районен съд, 46 състав безспорно се установява, че процесните имоти са били собственост на С. Б. /а не СИО между него и съпругата му П. Б./: на 1/2 ид.ч. от дворното място в кв.Б. С. Б. е бил собственик на основание наследяване от родителите си А. Т. Б. и М. Л. Б., а на магазина, находящ се в [населено място], [улица]- на основание наследяване и делба от 29.01.1982 г. по гр.д.№ 27391 от 1982 г. на Софийския районен съд, 46 състав. Неоснователно е възражението на ответниците, че са собственици на тези имоти на основание договорите за продажба от 03.12.1997 г. и 08.12.1997 г. Действително, с нотариални актове № ....., том ..... по нот.дело № ..... от 03.12. ..... г. и № ...., том ..... по нот.д.№ ..... от 1997 г. ответникът Х. И. К. като пълномощник на С. А. Б. е продал тези имоти на ответницата Ю. А. К., по време на брака й с Х. И. К. /удостоверение за граждански брак № 232652 от 18.10.1970 г./. Подписът на С. Б. под пълномощното, с което той е упълномощил ответника Х. К. да продаде тези имоти, обаче е бил нотариално заверен на 25.11.1997 г. от стажант- нотариус Е. К. К. /горното се установява от самото пълномощно и от протокол за разпит на свидетел от 26.02.2004 г./. Пред въззивния съд /в молба от 11.10.2010 г., находяща се на л.156-160 от гр.д.№ 65 от 2010 г. на Софийския апелативен съд, в молби, находящи се на л.37-43 и л.190-192 и в писмените бележки, находящи се на л.349-360 от гр.д.№ 4764 от 2012 г. на Софийския апелативен съд/ ищците са възразили, че заповед № ЛС-И-1966 от 12.11.1997 г., с която Заместник министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Н. Ф. е назначил съдебният кандидат Е. К. К. да изпълнява длъжността „стажант-нотариус“ за срок от един месец, считано от 17.11.1997 г. до 17.12.1997 г., е нищожна като подписана от заместник министър, а не от министъра и че посочения в тази заповед стажант- нотариус не е бил вписан в регистъра на Нотариалната камара. Както бе прието и по-горе в отговора на поставения по делото правен въпрос, тъй като делото се е разглеждало от въззивния съд по реда на ГПК от 1952 г. /отм./, заявяването на тези възражения едва пред въззивния съд е било допустимо и съдът е дължал произнасяне по тях. Настоящият състав на ВКС приема за основателно възражението, че заверката на пълномощното е извършена от неправоспособен стажант- нотариус, доколкото по делото не е доказано да е осъществен посочения в действащата към 25.11.1997 г. разпоредба на чл.44 от Закона за нотариусите /сега с променено наименование Закон за нотариусите и нотариалната дейност/ фактически състав на придобиването на правоспособност на стажант- нотариусите: По делото не са представени доказателства за издадена от компетентния орган /Министъра на правосъдието/ заповед за назначаване на Е. К. за стажант- нотариус, нито доказателства за вписването на Е. К. в регистъра на Нотариалната камара по реда на чл.14 и 16 от закона. Напротив, въз основа на издадено на ищците съдебно удостоверение по делото е представено писмо от Нотариалната камара на РБ изх.№ 854 от 12.10.2015 г., от което се установява, че за 1997 г.- 1998 г. в регистъра на Нотариалната камара няма вписани стажант- нотариуси. Предвид изрично установеното обстоятелство, че заверилият подписа на Бункин под пълномощното стажант- нотариус Е. К. К. не е била вписана в регистъра на Нотариалната камара на РБ, както са изисквали това чл.44, ал.2, чл.15 и чл.16 от Закона за нотариусите /в действащите им към 25.11.1997 г. редакции/, ВКС приема, че Е. К. не е придобила правоспособност на стажант- нотариус и съответно не е била компетентна да завери подписа на С. Б. под пълномощното от 25.11.1997 г. С оглед на това следва да се приеме, че пълномощното няма нотариална заверка на подписа на Б. и съответно е нищожно поради липса на изискуема от закона форма /писмена с нотариална заверка на подписите, както изисква чл.37 ЗЗД/. Поради нищожността на пълномощното, сключените на 03.12.1997 г. и на 08.12.1997 г. от Х. К. като пълномощник на С. Б. договори за продажба на двата процесни имота се явяват нищожни на основание чл.26, ал.2 ЗЗД- поради липса на съгласие на посочения в тях продавач за сделките. Поради това и ответниците не са придобили вещни права върху процесните имоти на основание на тези нищожни договори. Частично основателно е евентуалното възражение на ответницата Ю. К., че е собственик на процесните имоти на основание саморъчното завещание на С. Б. от 28.01.1998 г. С това завещание С. Б. завещава на сестра си Ю. К. цялото си движимо и недвижимо имущество. 1. Това завещание не е нищожно на основание чл.42, ал.1, б.“а“ от Закона за наследството /ЗН/ във връзка с чл.3, ал.1, б.“в“ ЗН. Лицето, в полза на което е направено завещанието /Ю. К./, има право да получава по завещание. Това лице не е недостойно да наследява С. Б. на основание чл.3, ал.1, б.“в“ ЗН, както твърдят ищците, поради скриване на завещанието. Както се установява от делото, завещанието на С. Бункин от 28.01.1998 г. не е било укривано от заветницата Ю. К., а напротив- било е обявено от нея пред нотариус по реда на чл.27 ЗН почти веднага след смъртта на Б.- на 16.04.1998 г. Дори и да не бе обявено, непредставянето на завещанието на наследниците по закон веднага след смъртта на наследодателя, не би могло да обуслови недостойнство за наследяване на С. Б. от Ю. К., тъй като недостоен да наследява по смисъла на горепосочената разпоредба на Закона за наследството е наследник, който е унищожил или скрил завещание, което е в негов ущърб, а не завещание, което е направено в негова полза, какъвто е настоящия случай. 2. Неоснователно е и твърдението на ищците, че завещанието е нищожно на основание чл.42, ал.1, б.“б“ ЗН. От приетите по делото заключение на тройната съдебно-графическа експертиза на в.л.М. А., в.л.Д. В. и в.л.М. З., от основното и допълнително заключение на назначената от въззивния съд тройна графическа експертиза на в.л.И. И., в.л.П. Т. и в.л.В. К. и от заключението на тройната графическа експертиза на в.л.С. Х., в.л.И. С. и в.л.Л. Г. безспорно е установено, че завещанието е написано и подписано от наследодателя С. Б.. Съдът не кредитира заключението на единичната експертиза на в.л.С. Г. Б. /което е дало заключение, че завещанието от 28.01.1998 г. не е написано и подписано от С. Б./, тъй като при изготвяне на това заключение е използван ограничен сравнителен материал, по-голямата част от който са документи /декларации/, за които се установява, че не са написани от С. Б.. Обратното, заключенията на тройните експертизи се основават на голям по обем сравнителен материал, сред който са и документи, написани и подписани от С. Б.. Съдът не кредитира и особеното мнение на в.л.М. З. от едната от тройните експертизи, тъй като изводът на това вещо лице, че подписът на завещанието не е на С. Б., а е имитация, се основава на констатираните при изследването забавяния, спирания и прекъсвания при полагането на този подпис. Вещото лице обаче не е отчело, че причината за тези забавяния, спирания и прекъсвания при полагането на подписа би могла да бъде и друга- например, както сочи в.л.Д. В. в открито съдебно заседание от 15.10.2009 г., това би могло да е тежкото заболяване на Б. и отражението на това негово заболяване върху координацията на движенията на крайниците му. Освен това, вещото лице М. З. не е извършило специализирано изследване затова дали действително е налице имитация на подписа на С. Б., за разлика от вещите лица по втората тройна съдебно-графическа експертиза, които са извършили такива изследвания по няколко различни методики /за разлика от единичната и първата тройна експертизи, които са работили само по една методика/. С оглед резултатите от тези изследвания вещите лица от втората тройна експертиза категорично отричат вероятността подписът на С. Б. под завещанието от 28.01.1998 г. да е бил имитиран или подправен. В този смисъл са изявленията на в.л.П. Т. и в.л.В. К. от името на тройната експертиза в съдебни заседания от 22.06.2010 г. и от 12.10.2010 г. пред Софийския апелативен съд. 3. Неоснователно е и твърдението на ищците, че завещанието е нищожно на основание чл.42, ал.1, б.“в“ ЗН- поради това, че мотивът на завещателя С. Б. бил да обезнаследи съпругата и децата си, което противоречало на морала и поради това, че завещанието не е безвъзмезден акт /а е направено заради бъдещите грижи, които заветницата Ю. К. ще полага за дъщерите на наследодателя С. Б./. Не може да се атакува като недействително завещателно разпореждане въз основа на неизразен в самото завещание мотив- с оглед да изразен в друг акт /извън завещанието/ мотив или с оглед на предполагаем мотив. В случая в завещанието от 28.01.1998 г. С. Б. не е изразил никакъв мотив за завещанието си /нито че със завещанието цели да обезнаследи съпругата и децата си, нито че прави завещанието поради очаквани от заветницата Ю. К. грижи за децата му/, поради което няма как завещанието да е нищожно поради мотив, който противоречи на закона, обществения ред или добрите нрави или поради неговата възмездност. 4. Неоснователно е и твърдението на ищците, че завещанието на С. Б. от 28.01.1998 г. е нищожно на основание чл.26, ал.2 ЗЗД във връзка с чл.44 ЗЗД, поради липса на предмет- тъй като към момента на изготвяне на завещанието процесните имоти вече били продадени на ответниците. Завещанието от 28.01.1998 г. има предмет и това е цялото движимо и недвижимо имущество, притежавано от завещателя към момента на неговата смърт. В случая процесните имоти са били част от имуществото на завещателя С. Б. към момента на неговата смърт, тъй като както бе прието и по-горе, договорите за продажба на тези имоти от 03.12.1997 г. и 08.12.1997 г. са били нищожни и като такива нямат вещно-прехвърлително действие: не са довели до придобиването на имотите от купувачите по тези договори. 5. Неоснователно е и твърдението на ищците, че завещанието е унищожаемо на основание чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН. Не се спори между страните и от представената по делото медицинска документация /епикриза за проведено перкутанно лъчелечение от 04.03.1998 г. от Националния онкологичен център- С., епикризи от Клиниката по неврохирургия на Университетска А. болница- С., удостоверение от 27.01.1998 г. на лекар от Държавната университетска болница по белодробни болести „Св.С.“, компютърно томографско изследване на С. Б. от 05.12.1997 г., извършено в Националния онкологичен център и комплексна психиатрично-психологична консултация на д-р В. В./ и заключения на съдебно-психиатрични експертизи на в.л.д-р Х. Б. М., в.л.доц.Б. Щ. и Н. К. се установява, че към датата на изготвяне на саморъчното завещание /28.01.1998 г./ наследодателят на ищците С. Б. е страдал от тежко онкологично заболяване: първичен карцином на белия дроб с метастази в малкия мозък. Провеждал е оперативно лечение с цел да се намали тумора, химиотерапия и лъчетерапия. Заболяването се е проявявало със силно главоболие, гадене, повръщане, рязко отслабване, накъсване на речта, нарушено равновесие, поради което практически не е можел да се движи самостоятелно. Последица от проведеното лъчелечение било забавянето на реакциите на болния. Спорно е било между страните дали това заболяване е направило С. Б. неспособен да завещава по смисъла на чл.43, ал.1, б.“б“ ЗН. От комплексната психиатрично-психологична консултация на д-р В. В. и заключението на комплексната психиатрична и психологична експертиза на в.л.д-р Н. Я. и клиничен и съдебен психолог Н. И. безспорно се установява, че в края на 1997 г. и в началото на 1998 г. С. Б. е могъл да разбира свойството и значението на извършените от него действия, да ръководи постъпките си и да се грижи за интересите си. Вещите лица са заявили, че не се установява наличие на психично заболяване, което да предизвиква продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието на С. Б. . Тежкото му здравословно състояние на моменти е можело да доведе до замъгляване или помрачаване на съзнанието му, но това не се счита за краткотрайно разстройство на съзнанието и не се отразява на дееспособността му. Този извод се подкрепя от заключението на томографско изследване на С. Б. от 05.12.1997 г., извършено в Националния онкологичен център /според което към 05.12.1997 г. мозъчният оток при така установените разсейки е ограничен и не би могъл да доведе до количествени промени в съзнанието/ и от показанията на разпитаните по делото свидетели д-р Д. М., Е. А., д-р П. П., Й. Е., А. С.- Т. и Н. И., които съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадени и от които се установява, че въпреки заболяването си С. Б. напълно е разбирал свойството и значението на извършваните от него действия- макар и трудно да се съсредоточавал, психичното му състояние било напълно запазено, бил адекватен, ориентиран за място и време и за собствената си личност, можел да комуникира с лекарите и други хора нормално. Основното и допълнително заключения на единичната експертиза на в.л.д-р Х. М. не противоречат на този извод, доколкото в тях е посочено, че проведеното на С. Б. лъчелечение принципно би могло да доведе до психични и сетивни разстройства, а притискането на мозъка от тумора в него, което създава високо вътречерепно налягане, може да доведе до нарушена мисловна дейност и трайно увреждане на главния мозък и всички негови функции, но че в конкретния случай със С. Б. няма налична документация за такива увреждания на мозъка, а то може само да се предполага. От заключението на комплексната съдебно-психиатрична експертиза на в.л. доц.Б. Щ. и Н. К. също не може да се направи извод, че към датата на изготвяне на завещанието С. Б. не е разбирал свойството и значението на извършеното от него. Напротив, в това заключение изрично е посочено, че С. Б. трудно би могъл адекватно да оцени свойството и значението на постъпките си, само когато е бил в период с високо вътречерепно налягане, водещо до силно главоболие. Цялостната медицинска документация и по-конкретно заключението на томографско изследване на С. Б. от 05.12.1997 г., извършено в Националния онкологичен център, обаче сочи, че пред периода м.11.1997 г.- м.01.1998 г. С. Б. не е бил с високо вътречерепно налягане. В съдебно заседание тези вещи лица са обяснили, че въз основа на проверената от тях медицинска документация за заболяването и лечението на С. Б. правят извод, че към края на 1997 г. и началото на 1998 г. Б. е бил със запазена годност да се грижи за интересите си и да разбира свойството и значението на постъпките си. Обстоятелството, че към този момент Б. поради общото си лошо здравословно състояние е бил зависим и податлив на възможни внушения от хората, които са го обслужвали физически, както е посочило и вещото лице Н. К. в съдебното заседание от 08.11.2001 г., не касае дееспособността на това лице и не го лишава от възможност да избира варианти на поведение. Съдът не кредитира показанията на свидетеля С. Л., че С. Б. е бил неадекватен, тъй като този извод на свидетеля е направен въз основа на наблюденията му, че говорът на С. Б. бил забавен и той не можел да си спомня за минали събития. Както се установява от заключенията на медицинските експертизи, забавянето на говора на Бункин и невъзможността му да си спомня за минали събития са симптоми на заболяването му, които обаче не са свързани с възможността му за адекватна преценка на ситуацията и за разбиране на свойството и значението на извършеното от него. 6. Неоснователно е и твърдението, че завещанието е унищожаемо на основание чл.27 ЗЗД във връзка с чл.44 ЗЗД- поради грешка, измама или крайна нужда. Ищците, чиято е била доказателствената тежест, не са представили никакви доказателства затова, че при съставянето на завещанието С. Б. е бил в грешка или че е бил измамен да състави това завещание. Няма как завещанието да е унищожаемо поради крайна нужда, тъй като крайната нужда е основание за унищожаемост само на възмездни правни сделки, а завещанието е безвъзмезден акт. Завещанието обаче накърнява запазената част на ищците от наследството на С. Б., която съгласно чл.29, ал.3 ЗН възлиза общо на 3/4 ид.ч.: по 1/4 ид.ч. за всяка от трите ищци. Поради това тяхната запазена част следва да се възстанови /като с оглед универсалността на завещанието възстановяването следва да се извърши в идеални части/ и да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство на общо 3/4 ид. ч. от процесните имоти /по 1/4 ид.ч. за всяка от тях/. Неоснователно е възражението на ответниците за погасяване по давност на правото на ищците да искат възстановяване на запазената част от наследството на С. Б.. Действително, съгласно приетото в т.3, б.“г“ от ППВС № 7 от 1977 г. това право се погасява с изтичане на общата петгодишна давност от момента, в който заветникът е упражнил правата си по завещанието. В конкретния случай ищците, като наследници по закон на С. Б., са заявили искането си за възстановяване на запазената си част от наследството на С. Б. преди изтичане на горепосочения 5-годишен срок, още с предявяването на исковата молба срещу лицето, което се ползва от универсалното завещание на Б. от 28.01.1998 г. В този смисъл е трайната съдебна практика, например решение № 580 от 10.08.1992 г. по гр.д.№ 384 от 1992 г. на ВС, I г.о., решение № 164 от 1990 г. по гр.д.№ 74 от 1990 г. на ВС, I г.о. и др. Предвид на всичко гореизложено следва да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че всяка от ищците е собственик на по 1/4 ид.ч. от претендираните имоти: или по 1/8 ид.ч. от дворното място в кв.Б. и по 1/4 ид.ч. от процесния магазин, находящ се в [населено място], [улица]. До този размер следва да бъдат уважени предявените ревандикационни искове и в осъдителната им част, тъй като от събраните по делото доказателства /обясненията на ответника Х. К., дадени в съдебно заседание от 12.06.2008 г. и показания на С. Л., Е. Х. и А. С.- Т./ безспорно е установено, че процесните имоти се ползват от ответниците. Без значение за основателността на тази претенция е кой живее в къщата на С. Б. и П. Б., построена в дворното място в кв.Б. /майката на С. Б. и Ю. К. или друго лице/, тъй като тази къща не е предмет на настоящото дело: по отношение на къщата първоинстанционният съд е пропуснал да постанови решение, а ищците не са поискали допълване на първоинстанционното решение в тази част в предвидения в чл.250 ГПК срок. За разликата до пълните им предявени размери исковете следва да бъдат отхвърлени. С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ГПК ответниците дължат на ищците направените от тях разноски по делото за трите съдебни инстанции в размер на 4 279,40 лв., изчислени съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1639 от 11.07.2017 г. по гр.д.№ 4764 от 2012 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. А. К. и Х. И. К. и двамата от [населено място],[жк], [улица], че Л. С. Б. от [населено място], Зона ...., [жилищен адрес] е собственик на основание наследяване от баща си С. А. Бункин на следните имоти: - 1/8 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО с площ от 665 кв.м., находящо се в [населено място]- Б., [улица], съставляващо поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], район „В.“, одобрена със заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съставляващо по предходен план парцел ..... в кв. ..... по регулационния план на [населено място], м.“Г. г.“, заедно с намиращите се в него кладенец, декоративен басейн, септична яма и огради и - 1/4 ид.ч. от МАГАЗИН с площ от 11,68 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], партерен етаж, заедно с клозетно помещение, избено помещение /под стълбището/ с площ от 6 кв.м. и 2,50/100 идеални части от дворното място, върху което е построена сградата. ОСЪЖДА Ю. А. К. и Х. И. К. с горепосочения адрес да предадат на Л. С. Б. гореописаните части от имоти. ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. С. Б. срещу Ю. А. К. и Х. И. К. искове по чл.108 ЗС за разликата до пълните предявени размери. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. А. К. и Х. И. К. и двамата от [населено място],[жк], [улица], че М. С. Б. от [населено място], Зона ...., [жилищен адрес] е собственик на основание наследяване от баща си С. А. Б. на следните имоти: - 1/8 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО с площ от 665 кв.м., находящо се в [населено място]- Б., [улица], съставляващо поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], район „В.“, одобрена със заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съставляващо по предходен план парцел ..... в кв. ..... по регулационния план на [населено място], м.“Г. г.“, заедно с намиращите се в него кладенец, декоративен басейн, септична яма и огради и - 1/4 ид.ч. от МАГАЗИН с площ от 11,68 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], партерен етаж, заедно с клозетно помещение, избено помещение /под стълбището/ с площ от 6 кв.м. и 2,50/100 идеални части от дворното място, върху което е построена сградата. ОСЪЖДА Ю. А. К. и Х. И. К. с горепосочения адрес да предадат на М. С. Б. гореописаните части от имоти. ОТХВЪРЛЯ предявените от М. С. Б. срещу Ю. А. К. и Х. И. К. искове по чл.108 ЗС за разликата до пълните предявени размери. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. А. К. и Х. И. К. и двамата от [населено място],[жк], [улица], че П. С. С.- Б. от [населено място], Зона ...., [жилищен адрес] е собственик на основание наследяване от съпруга си С. А. Б. на следните имоти: - 1/8 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО с площ от 665 кв.м., находящо се в [населено място]- Б., [улица], съставляващо поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], район „В.“, одобрена със заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съставляващо по предходен план парцел ..... в кв. ..... по регулационния план на [населено място], м.“Г. г.“, заедно с намиращите се в него кладенец, декоративен басейн, септична яма и огради и - 1/4 ид.ч. от МАГАЗИН с площ от 11,68 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], партерен етаж, заедно с клозетно помещение, избено помещение /под стълбището/ с площ от 6 кв.м. и 2,50/100 идеални части от дворното място, върху което е построена сградата. ОСЪЖДА Ю. А. К. и Х. И. К. с горепосочения адрес да предадат на П. С. С.- Б. гореописаните части от имоти. ОТХВЪРЛЯ предявените от П. С. Б. срещу Ю. А. К. и Х. И. К. искове по чл.108 ЗС за разликата до пълните предявени размери. ОСЪЖДА Ю. А. К. и Х. И. К. да заплатят на Л. С. Б., М. С. Б. и П. С. С.- Б. на основание чл.78 ГПК сумата 4 279,40 лв. /четири хиляди двеста седемдесет и девет лева и четиридесет стотинки/, представлява направени по делото разноски за трите съдебни инстанции. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.