6 Р Е Ш Е Н И Е № 172 гр.София, 12.07.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора……………….. като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4357 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК. С Определение № 335/23.03.2017г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №91/21.07.2016г., постановено по възз.гр.д.№240/2016г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение №449/12.01.2016г. по гр.д.№100/2016г. на Окръжен съд – Бургас и П... е осъдена на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да заплати на Г. Д. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9 000 лева със законната лихва от 07.03.2012г., причинени му вследствие повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда. В жалбата си касаторът – П.... - е изложил доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на въззивния съд в атакуваната му част. Ответникът по жалбата - К. Ц. – не е взел становище по основателността й. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите за задължението на съда да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение. По правните въпроси, обусловили допускането на касационния контрол, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: В задължителната за съобразяване от съдилищата съдебна практика - ППВС №4/1968г., ТР№3/22.04.2005г. по т.д.№3/2004г. на ОСГК и редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, константно се приема, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Задължително се отчита общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Не е в тежест на пострадалия да доказва отделните си негативни изживявания. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост, което не е абстрактно понятие, а се базира винаги на конкретни факти и на конкретна преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, а когато дадена вреда не може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, това води до изключването й от кръга на подлежащите на обезщетяване вреди. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290 ал.2 ГПК, намира същата за частично основателна, по следните съображения: Въззивният съд е приел, че с постановление от 26.03.2005 г. Г. Д. е привлечен като обвиняем по сл.д. № 183/2005 г. на О. - Бургас за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, вр. чл. 18, ал.2, вр. чл. 20, ал.2 НК - опит за убийство /чрез поставяне на самоделно взривно устройство под лек автомобил/, като лицето е задържано по взета с определение от 29.03.2005г. по ДЧНД № 94/2005 г. на Бургаския окръжен съд мярка за неотклонение „задържане под стража”. С определение от 28.05.2005 г. по ДЧНД № 156/2005 г. на БОС мярката е заменена с по-лека - парична гаранция в размер на 10 000 лв. В хода на досъдебното производство обвинението е преквалифицирано в по-лек състав на престъпление - по чл.117, ал.1, вр. чл. 116, ал.1, т.6 НК и чл. 339, ал.1, предл. 1 и 2, вр. чл. 23, ал.1, предл.2 НК. На 17.04.2006 г. с постановление на прокуратурата наказателното производство спрямо Г.Д. е прекратено, поради липса на достатъчно данни да е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. По жалба на пострадалия, постановлението е отменено с определение на БОС по н.ч.д. № 188/2006 г., потвърдено и от апелативния съд. Впоследствие, по внесения от прокуратурата обвинителен акт е образувано НОХД № 2064/2008 г. по описа на РС - Бургас, по което Д. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатите обвинения с влязла в сила на 07.03.2012 г. присъда. При тези данни, въззивната инстанция е посочила, че в резултат на незаконно упражнената процесуална принуда ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психическо напрежение, затваряне в себе си, страх от евентуално осъждане; че повдигнатото обвинение е засегнало честта и достойнството му пред близките, на работното място и в обществото, че е създало психологически дискомфорт в отношенията с околните. Търпяната мярка за неотклонение „задържане под стража” за срок от два месеца е ограничила свободата на придвижване на лицето, а срокът на продължилото повече от шест години наказателно производство е преценен за значителен. Посочено е още, че лицето има две предишни осъждания, както и че по време на настоящото наказателно производство, са влезли в сила /през 2006 г./ две други осъдителни присъди, които обстоятелства обуславят определяне на „по-ограничен размер” обезщетение. Направен е извод, че за ищеца е възникнало правото на обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата 9 000 лв. Предвид отговора на правните въпроси, свързани със задължението на съда да обсъди всички правнозначими обстоятелства и да приложи законовия критерий за справедливост само с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение, ВКС намира, че решението в частта, с която е определено обезщетение в размер над сумата от 3 500 лв. е незаконосъобразно. Неправилно е приложен материалният закон - чл. 52 ЗЗД, като необходимия за обезщетяване на претърпените морални вреди размер е необосновано завишен и в тази връзка оплакванията, изложени в касационната жалба на прокуратурата, са основателни. Това е така, защото въззивният съд формално е изпълнил задължението си да посочи кои са релевантните факти, имащи значение за определяне размера на обезщетението, но не е преценил значението и връзката им с увреждането на ищеца в конкретния случай. На първо място, упражнената спрямо Г.Д. процесуална принуда обхваща продължителен, но не неразумен срок от време. Освен това, след първата година, предварителното производство е било прекратено от прокуратурата, но по жалба на пострадалото лице, постановлението за прекратяването му е отменено от съда. В хода на досъдебното производство обвинението е изменено в по-лек състав на престъпление, а след внасянето на обвинителния акт в съда, още с произнасянето на първата инстанция лицето е било оправдано. На второ място, по делото не са събрани доказателства за трайни негативни последици за психическото и физическото състояние на ищеца. Последният не е установил и в двумесечния период на мярката „задържане под стража” да е претърпял някакви други, различни неимуществени вреди, извън тези, свързани с ограниченията на личната му свобода. На следващо място, въззивният съд не е преценил в достатъчна степен и не е отдал нужното значение на фактите, свързани с личността на увредения – лицето е осъждано няколко пъти преди това, а по време на висящността на наказателното производство, от което се претендира да са настъпили неимуществените вреди, са влезли в сила още две присъди. При анализа и оценката на обстоятелствата, имащи отношение към прилагането на законовия критерий за справедливо репариране само на тези морални вреди, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение, съдът е следвало да съобрази, че наказателното производство, завършило с оправдателна присъда, не е било в такава степен стресова ситуация, причинила неблагоприятните изживявания и депресивни състояния на ищеца, предвид миналите му осъждания, както и влезлите в сила други две присъди по същото това време. В случая ищецът не е доказал засягането на съответните блага, да е произтекло само от незаконосъобразното обвинение. Разпитаните по делото свидетели също не доказват да са настъпили някакви увреждания на физиката и на психиката на ищеца извън обичайните. Ето защо, обезщетението също следва да бъде определено в нормалния за такива случаи размер, съответстващ на жизнения стандарт и конкретните икономически условия за живот в страната. С оглед на всичко изложено и при съобразяване тежестта на обвиненията, личността на увредения, периода на ограничаване на личната му свобода, фактът, че срока, в който е продължило наказателното преследване, не е неразумно дълъг, преживените от лицето обичайни притеснения и неудобства, съставът на ВКС счита, че сумата от 3 500 лв. е справедливият размер обезщетение, който ще репарира настъпилите вреди. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда. По делото липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от обичайните. Осъществяването и на други престъпления, за които в този период са влезли в сила две други присъди срещу ищеца, е факт, който съдът съобразява при преценката си до каква степен с незаконно осъществената процесуална принуда е засегнато доброто име, честта и достойнството на лицето. Изложеното налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според приетото по-горе, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която П... е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за разликата над 3 500 лв. до 9 000 лв. Претенцията за тази разлика следва да се отхвърли като неоснователна. Решението следва да се отмени и в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в тежест на прокуратурата, като същите се намалят от 780 лв. на 475 лв. В останалата му обжалвана част въззивното решение е правилно и следва да се потвърди. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №91/21.07.2016г., постановено по възз.гр.д.№240/2016 г. на Апелативен съд – Бургас, с което като е потвърдено решение №449/12.01.2016г. по гр.д.№100/2016г. на Окръжен съд – Бургас, П... е осъдена на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Г. Д. Д. от [населено място], обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 3 500 лв. до размера на сумата 9 000 лв. със законната лихва от 07.03.2012 г.; както и в частта за присъдените в полза на адв. З. Г. К. разноски за разликата над сумата 475 лв. до размера на сумата 780 лв. Вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. Д. от [населено място], със съдебен адрес – [населено място], [улица] - адв. Ст.К., срещу П..., иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 3 500 лв. до размера на сумата 9 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано с влязла в сила присъда. ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение №91/21.07.2016г., постановено по възз.гр.д.№240/2016 г. на Апелативен съд – Бургас в останалата му обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.