4 Р Е Ш Е Н И Е № 155 гр. София, 17 октомври 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при секретаря……..…….Марияна Петрова…......……и в присъствието на прокурора….....…...........Атанас ГЕБРЕВ.......….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 612 по описа за 2018 г. Производството е образувано по касационна жалба от адв. С. Х. – защитник на подсъдимия А. Т. А. срещу решение № 44 от 02.05.2018г., постановено по внохд № 520/17г. на Великотърновски апелативен съд. В жалбата се твърди, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо. В подкрепа на посоченото касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК се излагат доводи, че въззивният съд е отредил превес и водеща роля генералната превенция, като е занижил ролята на специалната такава. Предлага се наложеното наказание да се намали и се приложи институтът на условното осъждане. Пред касационната инстанция жалбата се поддържа от адв. Х. както е подадена. Защитникът на подсъдимия А. – адв. М., излага доводи, че не е установена по безспорен начин причинната връзка между настъпилото пътно - транспортно произшествие и смъртта на пострадалия, доколкото не бил изяснен въпросът дали последният сам е скочил в реката. На следващо място изтъква, че наложеното на подсъдимия наказание не е съобразено със смекчаващите отговорността му обстоятелства. Алтернативно настоява за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието с отлагане на изпълнението му. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на жалбата, предвид липса на посоченото касационно основание. Счита, че наказанието е правилно определено при условията на чл.55 и чл.58а от НК и съобразено с целите по чл.36 от НК. Моли решението на въззивния съд да се остави в сила. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Е. А. – адв. С. намира решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно, а наложеното наказание – за справедливо. Предлага решението да се остави в сила. В последната си дума подсъдимият А. моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото касационно производство е второ по ред. С решение № 161 от 20.11.2017г. ВКС на РБ, III н.о., постановено по н.д. № 721/17г., е отменено решение № 144 от 18.05.2017г. на Великотърновски апелативен съд по внохд № 89/17г., с което е потвърдена присъда № 3 от 26.01.2017г. по нохд № 384/16г. на Ловешки окръжен съд. В мотивите на касационното решение е прието, че размерът на наложеното наказание лишаване от свобода очевидно не съответства на обществената опасност на деянието, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и се отклонява от целите по чл.36 от НК. С присъда № 3 от 26.01.2017г. по нохд № 384/16г. на Ловешки окръжен съд, подсъдимият А. Т. А. е признат за виновен в това, че на 31.07.2014 год., около 22.40 часа в [населено място], Л. област, на мост след [улица]в посока [населено място], Плевенска област, при управление на МПС - лек автомобил „М.", модел „..." с per. № ...., без да има необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като в тъмната част на денонощието със скорост от 117,5 км./ч., предизвикал удар в металния парапет на моста, с което по непредпазливост причинил смъртта на К. М. С., като след деянието е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б", предл. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то, вр. чл. 54 от НК е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода, което наказание е редуцирано по чл.58а, ал.1 от НК на три години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Срещу така постановената присъда е подадена жалба от частния обвинител Е. А. с оплакване за явна несправедливост на наказанието и искане за отмяна приложението на чл.66 от НК. С решение № 44 от 02.05.2018г. по внохд № 520/17г. на Великотърновски апелативен съд, първоинстанционната присъда е изменена, като наложеното на подсъдимия наказание е увеличено на шест години лишаване от свобода, редуцирано по чл.58а, ал.1 от НК на четири години лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието, като е отменено приложението на чл.66, ал.1 от НК. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Основна цел на наказанието е преди всичко поправянето и превъзпитаването на дееца, извършил престъпление, като с налагането на санкцията се цели и предупредително - възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото. Упрекът към въззивния съд, че е дал приоритет на генералната превенция над останалите цели на наказанието, не може да бъде споделен. Смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства са изчерпателно изброени в мотивите на присъдата и възпроизведени в решението на въззивния съд. Като отегчаващи обстоятелства инстанционните съдилища са отчели завишена степен на обществена опасност на деянието поради наличието на два квалифициращи престъплението по чл.343 ал. 3, б. „б", предл. 1 от НК признака; причиняването на лека телесна повреда при същото ПТП на още едно лице – возещия се в автомобила свидетел Д. и превишението на скоростта на движение с почти 30 км/ч над разрешената. Като смекчаващи обстоятелства са приети чистото съдебно минало, младата възраст на подсъдимия, добрите му характеристични данни и изразеното от него съжаление за случилото се. Така констатираният приблизителен баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съпоставен с предвиденото в закона наказание за престъплението към момента на извършването му – от три до десет години лишаване от свобода, налага извод, че увеличеното от апелативния съд наказание лишаване от свобода е малко под средния размер на предвиденото и е напълно съобразено с изискванията за определяне на наказанието, регламентирани в чл.54 от НК. Обстоятелството, че производството пред първостепенния съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК е обусловило намаляването на наказанието по реда на чл.58а, ал.1 от НК на четири години лишаване от свобода. В жалбата не се сочат обстоятелства, които съдилищата да не са взели предвид при определяне на наказанието, поради което липсват предпоставки за смекчаването му. Размерът на наложеното наказание лишаване от свобода не позволява отлагането на изпълнението му на основание чл.66, ал.1 от НК, поради което касационният състав не намира за необходимо излагането на допълнителни аргументи в тази насока. Направеното възражение от защитника на подсъдимия адв. М., че фактическата обстановка не била изяснена в пълна степен и направеното в тази връзка искане за връщане на делото за ново разглеждане, няма как да бъдат удовлетворени. Цялостното признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, при налични предпоставки за приложение на тази диференцирана процедура (действително направено волеизявление по чл.371, т.2 и законосъобразност на доказателствената преценка) и спазване на процесуалния ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие, представляват процесуална пречка за въззивния съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти – т.8 от ТР № 1 от 06.04.2009г. на ОСНК на ВКС. В обвинителния акт е посочено, че вратите на автомобила останали затворени след удара и падането в реката, а се счупило само обзорното стъкло. Описаните факти, признати от подсъдимия, не сочат на реализиране на хипотетичната възможност пострадалият да не е бил в колата преди падането. В този смисъл не могат да бъдат споделени и доводите за липса на причинна връзка между настъпилото ПТП и смъртта на пострадалия. Удавянето на последния е пряко свързано с допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение – управление на автомобила с висока скорост, довело до загуба на контрол върху моторното превозно средство, удар в парапета на моста и падане на автомобила във водата. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44 от 02.05.2018г., постановено по внохд № 520/17г. на Великотърновски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.