О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 21 София, 10.02.2017 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при становището на прокурора от ВКП Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия ЗАХАРОВА КЧНД № 62/2017 г., като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по спор за подсъдност между Софийския районен съд и Бургаския районен съд. Прокурорът от ВКП Ивайло Симов застъпва становище, че компетентен да разгледа делото е РС–гр. Бургас, понеже се касаело за повдигнато от частните тъжители обвинение за квалифицирана клевета, като в обстоятелствената част на тъжбата било ясно посочено мястото на извършване на престъплението – гр. Бургас. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намери за установено следното: По частна тъжба на С. А. Г. и С. К. И. против Н. С. Н. за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК е било образувано НЧХД № 7060/2016 г. по описа на РС – гр. Бургас. В обстоятелствената част на частната тъжба (стр. 10) са залегнали изрично мотивирани твърдения, че посоченото в тъжбата престъпно деяние е било извършено в гр. Бургас. Клеветническите изявления на подсъдимия били доведени до знанието на читателската/зрителската аудитория от интернет-сайта „Б.”, който се издавал и списвал от [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], а това определяло компетентността на Бургаския районен съд да разгледа и реши делото. С разпореждане № 11852 от 19.12.2016 г. съдията-докладчик прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на СРС, като счел, че местната компетентност на този съдебен орган се обуславяла от две основания. На първо място, „по неофициален начин” – „чрез наличните в интернет свободни уеб инструменти” – съдията-докладчик установил, че сайтът ....... ползвал статичен IP адрес, който се поддържал от организацията C. и физически съществувал в С. Ф., К., С.. Постването на инкриминирания материал било осъществено в чужбина, поради което съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от НПК компетентен да разгледа делото бил съдът по местоживеене на подсъдимия, а именно СРС. На второ място, компетентността на СРС се определяла и от обстоятелствата, че подсъдимият и тъжителят С. Г. живеели в София, вторият тъжител бил с адрес много по-близо до гр. София, отколкото до гр. Бургас, а поисканите с частната тъжба четирима свидетели при довеждане „очевидно” „по всяка вероятност” щели да бъдат с адреси в населени места като гр. София, гр. Сапарева баня, гр. Банкя, но не и в гр. Бургас. С оглед изискванията за бързина, ефективност и икономия на разходите на участниците в производството делото следвало да бъде подсъдно на СРС. По частната тъжба на С. Г. и С. И. било образувано НЧХД № 22723/2016 г. по описа на СРС, НО,108 с-в. С разпореждане от 10.01.2017 г. съдията-докладчик също прекратил производството по делото, оспорвайки компетентността на СРС да разгледа делото, и повдигнал пред ВКС спор за подсъдност. Настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания казус няма основания за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Съгласно чл. 36, ал. 1 от НПК компетентен да разгледа тъжбата на частните тъжители Г. и И. е районният съд, в чийто териториален периметър е извършено твърдяното престъпление, а именно – РС – гр. Бургас. Това обстоятелство недвусмислено се изяснява от обстоятелствената част на тъжбата, в която са изложени изрични мотиви, обуславящи становището на частните тъжители, че местоизвършването на престъплението е „мястото, където е одобрен за публикуване и разпространение текстът/филмът с инкриминираните клеветнически твърдения”. Тези ясни твърдения на частните тъжители са достатъчни в контекста на разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от НПК за определянето на подсъдността. Мястото на извършване на престъплението е въпрос по съществото на делото, като подлежи на установяване в хода на процеса. (В случая с оглед спецификата на казуса – инкриминирана клевета, разпространена чрез интернет сайт, в зависимост от естеството на твърдяната клеветническа дейност и реда за нейното оповестяване при разрешаване на въпроса поначало би следвало да се съобразяват и разпоредбите на редица нормативни актове, например Закона за електронния документ и електронния подпис, Закона за електронните съобщения, Закона за електронната търговия.) Недопустимо е обаче съдията-докладчик предварително, в закрито заседание, да предрешава този въпрос, още повече служебно да събира доказателства и да ги оценява без знанието и участието на страните. Без коментар следва да бъдат оставени данните за „неофициалния начин” на събиране на релевантна информация от страна на съдията докладчик чрез използване на „налични в интернет неофициални инструменти”. Достатъчно е само да се декларира, че такъв подход е недопустим, защото не държи сметка за основни принципи на наказателния процес като състезателност, устност, публичност. Останалите доводи в разпореждането на съдията-докладчик при Бургаския районен съд са относими към процедурата за промяна на подсъдността по чл. 43, т. 1 от НПК, а не касаят спора за подсъдност по чл. 44, ал. 1 от НПК. При това изложените от съдията-докладчик при Бургаския районен съд аргументи са и неоснователни по същество. От съдържанието на тъжбата се установява, че към момента на образуване на делото е било известно единствено местоживеенето на частните тъжители и на посоченото като подсъдим лице, като само адресът на подсъдимия е в гр. София. Това единствено лице по никакъв начин не отговаря на изискването на чл. 43, т. 1 от НПК, при което е възможна промяна на подсъдността – когато много обвиняеми или свидетели да живеят в района на другия съд. (Местоживеенето на частните тъжители е ирелевантно за промяната на местната подсъдност). Четиримата свидетели са поискани при довеждане (л. 11 от тъжбата), като местоживеенето им не е посочено, нито дори са уточнени имената им. Възможността за промяна на местната подсъдност предполага реални, а не хипотетични затруднения за развитието на процеса и за участниците в производството по отношение на „много” – значителен брой лица, установени като обвиняеми и/или свидетели. Такива обстоятелства в случая не са налице, поради което липсват и визираните от чл. 43, т. 1 от НПК предпоставки за пренасяне разглеждането на делото от друг, еднакъв по степен съд, а делото следва да се разгледа от компетентния съд съобразно чл. 36, ал. 1 от НПК. Водим от изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, ОПРЕДЕЛИ: НЧХД № 22723/2016 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 108 състав, да се разгледа от РС–гр. Бургас. Делото ведно заедно с определението да се изпрати на РС–гр. Бургас за изпълнение. Препис от определението да се изпрати на районен съд–гр. София за сведение. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.