Р Е Ш Е Н И Е № 27 гр. София, 16.04.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор КИРИЛ ИВАНОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 2238/2013 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия В. В. А. срещу присъда № 144 на Пловдивския апелативен съд, І наказателен състав, постановена на 04.07.2013 г. по ВНОХД № 45/2013 г. по описа на същия съд. В бланковата касационна жалба на защитника е залегнало искане за отмяна на постановената осъдителна присъда и оправдаване на подсъдимия А. по обвинението за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, в извършването на което е бил признат за виновен. В писмено допълнение към жалбата претендираните касационни основания са уточнени като такива по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Защитникът е мотивирал твърдението си за допуснато нарушение на закона с отговора на първата допълнителна разширена експертиза, приета в съдебно заседание на 06.06.2013 г., че при установените по делото параметри произшествието би било реализирано и при дълги светлини и при дневна светлина. От тази експертна констатация следвал извод, че не видът на светлините било значимото нарушение и не то било в причинна връзка с реализирания при произшествието резултат. Съставът на ПАС неправилно придал правно значение на факта, че в участъка на ПТП липсвала нарочна обозначена отбивка за паркинга, но пасивната аварийна лента се прекъсвала, на което прекъсване се придавало и правно значение на „подобна роля”. Според защитника, при възприетата фактическа обстановка съдът неправилно достигнал до извод, че се касаело до хипотеза на технически несъобразена скорост, за предвидимо препятствие и за нарушение от страна на подсъдимия А. на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. В допълнението към касационната жалба са посочени като съществени процесуални нарушения обстоятелствата, че: диспозитивът на присъда не давал дължимата по закон яснота по фактите и правото, тъй като в него не било посочено точно и конкретно кое нарушение на ЗДвП е било извършено от подсъдимия и в коя точно част от множеството изброени в закона регламентации; диспозитивът бил в противоречие с мотивната част на присъдата, тъй като деецът бил осъден за нарушение на целия текст на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а в мотивите било прието, че при движението си той отчел атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, превозвания товар, характера и интензивността на движението; в мотивите не били обсъдени всички аспекти на приетите по делото експертизи; непълно били обсъдени доводите на страните по правото; съдът не формулирал ясно становище по въпросите кога и къде е възникнала опасността за движението, предвидима ли е била, имало ли е особености на предвидимостта от появата на пешеходец при движение на магистрала. Въз основа на изложените аргументи защитникът счита, че постановената от въззивния съд осъдителна присъда е незаконосъобразна и постановена при съществени процесуални нарушения, поради което моли да бъде отменена от ВКС, а подсъдимият да бъде оправдан, или алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд. В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият В. В. А. не се явява, редовно призован. Неговият защитник адв. Г. поддържа касационната жалба и развитите в писменото допълнение към жалбата доводи и искания. Представителят на ВКП дава заключение, че въззивната присъда е правилна, законосъобразна, постановена при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 282 от 06.12.2012 г., постановена по НОХД № 507/2012 г., Хасковският окръжен съд е признал подсъдимия В. В. А. за невинен в това, че на 24.12.2011 г. на автомагистрала „Марица” по посока гр. Любомиец – гр. Хасково, на километър 87+600, при управление на моторно превозно средство – специален автомобил (автовоз) м. „М. ...” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма] и прикачено ремарке с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], клон В., нарушил правилата за движение, посочени в чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на К. Г. Я., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното обвинение за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, а на основание чл. 190, ал. 1 от НПК е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата. По протест на прокурор при ОП – Хасково срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 45/2013 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, като с нова присъда № 144 от 04.07.2013 г. на основание чл. 336, ал. 1, т. 2, вр. чл. 334, т. 2 от НПК въззивният съд е отменил присъдата на ОС – Хасково, признал е подсъдимия В. В. А. за виновен в това, че при управление на моторно превозно средство е допуснал нарушение на правилата за движение, посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия К. Я., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”, вр. чл.42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК му е наложил наказание пробация, включващо пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, т. 7 от НК съдът е лишил подсъдимия А. от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила, а на основание чл. 189, ал. 1 от НПК е възложил в негова тежест направените по делото разноски в размер на 3 023 лева. В останалата оправдателна част (относно допуснато нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП) първоинстанционната присъда е била потвърдена. Присъдата на ПАС е била обявена на 04.07.2013 г., като касационната жалба на защитника е била подадена на 19.07.2013 г. (по пощата), поради което ВКС намира, че е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 1, вр. чл. 319, ал. 1 от НПК срок. Разгледана по същество, касационната жалба на защитника на подсъдимия В. А. е основателна, макар и по съображения, неизложени изрично в нея. ВКС констатира, че първоинстанционната присъда на Хасковския окръжен съд по НОХД № 507/2012 г. е постановена при допуснато абсолютно процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1, т. 3 от НПК, наличието на което въззивният съд на основание чл. 314 от НПК е бил длъжен да констатира и отстрани по реда на чл. 335, ал. 2 от НПК служебно и без да е изрично сезиран от страните. Съдът осъществява наказателнопроцесуалната си функция чрез определения в чл. 28 от НПК съответен състав. За да бъдат валидни действията и решенията му, съставът, в който той заседава трябва да бъде законен – в него следва да участват съдии и съдебни заседатели, чийто брой е стриктно съобразен с изискванията на закона. В обсъждания случай с оглед предявеното срещу подсъдимия В. В. А. обвинение за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до четири години, наказателното дело е следвало да бъде разгледано като първа инстанция от съда в едноличен състав от съдия съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 от НПК. Хасковският окръжен съд обаче е провел съдебните заседания и е приключил първоинстанционното съдебно производство в състав от съдия и двама съдебни заседатели. Допуснатото от окръжния съд нарушение на процесуалните правила е особено съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК и е могло да бъде отстранено само чрез валидно повтаряне на първоинстанционното съдебно производство, тъй като нарушенията на разпоредбите относно състава на съда са безусловни основания за отмяна. В този смисъл е без значение дали колегиалният състав е бил подменен с едноличен съд или обратното, дали броят на съдиите и съдебните заседатели е по-малък или по-голям от изискуемия. Щом броят на членовете на състава не е съобразен със закона, всякога е налице абсолютно процесуално нарушение. При въззивната проверка Пловдивският апелативен съд е пропуснал да установи абсолютния порок на атакувания пред него съдебен акт и да упражни правомощията си по чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1 от НПК, с което сам е допуснал съществено процесуално нарушение. Делото е следвало да се върне на първата инстанция за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, тъй като постановената от незаконен състав проверявана присъда е била напълно опорочена. Това обстоятелство не е позволявало на състава на ПАС да разреши казуса по същество като инстанция по фактите. За да действа като “втора първа инстанция”, въззивният съд трябва да има за база годен съдебен акт, какъвто в случая е липсвал. С оглед констатираното основание за отмяна на постановените от съдебните инстанции съдебни актове липсва необходимост от подробно обсъждане на релевираните в касационната жалба на защитника на подсъдимия оплаквания. Задължителните указания на ВКС се отнасят единствено до отстраняването на констатираното нарушение на изискванията за законност при формирането на решаващия съдебен състав, като съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, следва да има свободата по вътрешно убеждение, основано на пълно, всестранно и обективно изследване на доказателствата по делото, да отговори на въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК (при спазване на забраната за влошаване положението на подсъдимия с оглед обстоятелството, че той е бил оправдан по обвинението за допуснато нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а касационното производство е образувано по жалба на защитника му). Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 144 от 04.07.2013 г., постановена по ВНОХД № 45/2013 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, І наказателен състав, както и отменената с нея присъда № 282 от 06.12.2012 г., постановена по НОХД № 507/2012 г. по описа на Хасковския окръжен съд, като ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на Хасковския окръжен съд от стадия на съдебното заседание. Настоящото решение не подлежи на протестиране и обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2