4 Р Е Ш Е Н И Е № 133 София, 21 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Ат.ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 328/2012 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Б. М. М. срещу въззивно решение № 166 от 02.12.2011г. по внохд № 333/2011г.по описа на Варненския апелативен съд,с което е потвърдена присъда на ОС-Търговище по нохд № 114/2011г. постановена на 14.06.2011г. В жалбата и в съдебно заседание се поддържа,че при постановяване на присъдата съдът не е отчел в съвкупност всички обстоятелства относно личността на подсъдимия.Счита,че предвид самопризнанията и чистото съдебно минало на подсъдимия,наказанието следва да бъде в по-нисък размер от определения от съдилищата. Подсъдимият моли наказанието да бъде намалено. Частните обвинители и граждански ищци не се явиха в съдебно заседание.Становище по жалбата не са ангажирали. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Търговищкият окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това,че на 03.06.2010г. в с.Ломци,обл.Търговище умишлено умъртвил М. З. А. и С. М. А. от същото село,като убийството е извършено предумишлено и на повече от едно лице,поради което и на основание чл.116,ал.1 т.4 пр.3 и т.9 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР,като на основание чл.58а,ал.2 НК ЗАМЕНИЛ така определеното наказание с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ. Признал е подсъдимия за ВИНОВЕН и в това,че по същото време и на същото място е причинил на Ф. А. М. от с.Ломци ,обл.Търговище две средни телесни повреди ,изразяващи се в трайно затрудняване движението на левия горен крайник и нараняване което прониква в черепната кухина,поради което и на основание чл.129,ал.2 във вр.с ал.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,като на основание чл.58а,ал.1 НК НАМАЛИЛ така определеното наказание с 1/3,като постановил подсъдимия да изтърпи наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.23,ал.1 НК съдът ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия Б. М. едно ОБЩО наказание най-тежкото в размер на ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,което да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим в ЗАТВОР. ОСЪДИЛ е подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със законните последици,както следва: На Ф. А. М. общо сумата 20 000 лева,от които 12 000 лева за причинената средна телесна повреда, изразяваща се в проникване в черепната кухинва и 8 000 лева за причинената средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на левия горен крайник. На А. С. А. и А. С. А. сумата от по 100 000 лева на всеки от тях за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на техните родители. Произнесъл се е по чл.59 НК и по веществените доказателства по делото. С обжалваното решение Варненският апелативен съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата на Търговищкия окръжен съд. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Производството по делото е протекло по реда на глава 27 от НПК. Подсъдимият е признал фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,признал се за виновен и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е разгледал делото по реда на чл.372 т.4 вр.и чл.371 т.2 НПК и е определил наказанието при условията на чл.373,ал.2 НПК вр.с чл.58а НК. При обсъждане на въпросите по чл.301,ал.1 т.3 НПК,съдът по същество е отчел по реда на чл.54 НК всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, от значение за индивидуализиране на наказанието.Взел е предвид чистото съдебно минало на подсъдимия,както и направените самопризнания още в началото на разследването.Съобразил е също така наличието на два квалифициращи признака на извършеното престъпление по чл.116 НК,престъпната упоритост при неговото осъществяване,бруталното и демонстративно извършване на деянията-през деня и на оживено място в централната част на селото.Отчетено е също така обстоятелството,че пострадалите с нищо не са провокирали агресивното поведение на подсъдимия. Правилно съдът е определил за деянието по чл.116 НК наказание доживотен затвор,което на основание чл.58а НК е заменил с наказание лишаване от свобода в размер на 25 години.Наказанието е определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи онговорността обстоятелства. Наказанието за деянието по чл.129 НК също е определено съобразно разпоредбата на чл.54 НК, което съгласно чл.58а НК съдът е редуцирал и намалил с една трета.При посочения механизъм,съдът е определил наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода. Така определените наказания не са явно несправедливи.Въззивният съд в мотивите си също е приел,че наказанието на подсъдимия е справедливо.Посочил е,че са взети предвид изключително високата степен на обществена опасност на деянието,както и обстоятелството,че е извършено с изключителна престъпна упоритост и ярост. Касационната инстанция споделя мотивите на предходните съдебни инстанции и също намира,че няма основание за извод,че наказанията са явно несправедливи.Подсъдимиягт е отнел живота на брата и снахата на съпругата му,само защото те по настояване на последната отказали да му дадат оставените в дома им семейни вещи.Посегнал е и на Ф.-неговата съпруга,озлобен от това,че тя искала да подаде молба за развод с подсъдимия,нанасяйки й удари с желязна тръба ,с които действия е причинил на последната сериозни телесни увреждания. С оглед на изложеното,като е потвърдил присъдата на окръжния съд,Апелативен съд -Варна не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.3 НПК. В жалбата,във връзка с довода за явна несправедливост на наказанието се излагат съображения за приетата квалификация по чл.116 т.9 НК. Липсвали доказателства,че деянието е извършено с предумисъл,както и че имало предварителна подготовка,касаеща средствата за умъртвяване. При анализа на доказателствата,въззивният съд се е спрял на довода.На л.40 от възз.дело е изложил съображения подкрепящи извода за наличие на предумисъл предхождащ инкриминираното деяние.Отбелязал е,че разговорът със сина и снахата по Скайпа,в който казал,че”на другия ден ще стане нещо за което ще чуят” не е единственото обстоятелство от което следва да се прави извод за наличието на предумисъл.Подсъдимият се е подготвил,като е тръгнал към жертвите си въоръжен с брадва и метална тръба.Върху брадвата е намерен косъм от убития С. А.,което сочи,че тя е била използвана при нанесените смъртоносни удари върху пострадалия.В този смисъл,приетите за установени фактически положения са обусловили верния извод за съставомерност на деянието по повдигнатата правна квалификация. По изложените съображения,тъй като при постановяване на решението въззивният съд не е допуснал визираните в жалбата нарушения,не са налице основанията по чл. 348 ал.1 т.1,3 НПК за изменяване на съдебния акт. Решението като правилно,законосъобразно и справедливо следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 166 от 02.12.2011г. по внохд № 333/2011г. по описа на Варненския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 40 от 14.06.2011г.по нохд № 114/2011г. на Търговищкия окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: