Р Е Ш Е Н И Е № 468 гр.София, 18.12.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора.......... като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5045 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх.№1009341/04.02.2015г. на Л. В. Р., представлявана от адв. В.Щ., срещу влязлото в сила решение от 16.04.2013г., постановено по гр. д. № 37810/ 2011 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от молителката срещу Г. Н. С. и И. А. Ф. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване собствеността и владението на недвижим имот, представляващ гараж № **, със застроена площ от 25.20 кв.м., находящ се в сутерена на жилищна сграда на [улица] [населено място]; и със същото решение е уважен предявеният от Г. С. и И. Ф. иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, като е прието по отношение на молителката, че тези лица са собственици на процесния недвижим имот. В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна на атакуваното решение по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, като страната се позовава на следните нови писмени доказателства: определение №1137/05.11.2014г. постановено по гр.д.№4005/2014г. на ВКС, III г.о.; въззивно решение №532/21.03.2014г. по възз.гр.д.№3827/2013г. на САС; и решение №5441/15.07.2013г. по гр.д.№114/2012г. на СГС. Сочи се, че доказателствата са от съществено значение за правилността на решението, респ. че не са обсъждани от съда, поради което е налице основанието по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК и следва да се допусне отмяната на решението по гр.д. № 37810/ 2011 г. на Софийския районен съд. Ответните страни Г. С. и И. Ф., представлявани от адв.И.М., в писмен отговор изразяват становище, че не са налице предпоставки за уважаване на молбата за отмяна на поддържаното основание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, приема следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения е самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на която и да е от тях отмяната е недопустима. Посочената разпоредба изисква непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната, или на процесуално нарушение на съда. В случая, молителката се позовава на три съдебни акта, постановени в инстанционното разглеждане на друг спор за собственост между страните и за други обекти /апартамент и магазин/, които са били предмет на образуваното гр.д.№114/2012г. по описа на СГС. По цитираното дело, съдът е приел за доказано възражението на Л.Р. за придобиване по давност, чрез добросъвестно владение, на собствеността върху апартамента и магазина /предвид безспорно установения факт на закупуването на въпросните обекти от несобственик с нотариален акт № 65/15.04.2003г./. Този спор е приключил с определение №1137/05.11.2014г. постановено по гр.д.№4005/2014г. на ВКС, III г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение №532/21.03.2014г. по възз.гр.д.№3827/ 2013г. на САС, потвърждаващо решение №5441/ 15.07.2013г. по гр.д.№114/2012г. на СГС. Тъй като и трите обекта – апартамент, магазин и гараж №11 – са предмет на една и съща сделка, оформена с цитирания нотариален акт и продажбата е осъществена от несобственик, според молителката, ако съдът, разглеждащ спора за собствеността върху гаража, би имал възможност да съобрази влязлото в сила решение по гр.д.№114/2012г. на СГС /и конкретно мотивите, с които е счетено за основателно възражението й за придобиване по давност на апартамента и магазина/, то това би довело до друг резултат, различен от постановения с решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство. Изтъкнатите в молбата за отмяна доводи по същество визират неправилност и необоснованост на атакуваното решение, поради погрешна оценка на събраните по делото доказателства и отказ на съда да съобрази връзката между двете дела /по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК/, касаещи спор за собственост между страните, основан на общи правопораждащи факти. Както е известно обаче, оплакванията за неправилното приложение на закона от съда, не могат да бъдат преценявани в отменителното производство. Отделно от това, представените съдебни актове, постановени в хода на разглеждането на гр.д.№114/2012г. на СГС и формално погледнато не отговарят на изискването да са новооткрити и да са от съществено значение за изхода на спора по гр.д.№37810/2011г. на СРС. Решение №5441/15.07.2013г. по гр.д.№114/2012г. на СГС е представено в хода на въззивното производство по възз.гр.д.№9972/2013г. и се намира на л.35 –л.49 от същото. С представянето му молителката е поддържала и искане за спиране на производството по спора за собствеността върху гаража, което е преценено от въззивния съд за неоснователно. Решение №532/ 21.03.2014г. по възз.гр.д.№3827/2013г. на САС и определение №1137/ 05.11.2014г. постановено по гр.д.№4005/2014г. на ВКС, III г.о., също са представени и се намират на л.31- л.39 и съответно на л.120 – л.123 в касационното производство по гр.д.№5278/2014г. ВКС, II г.о. Доводите, че съдът, разглеждащ спора за собствеността на гаража е следвало да се съобрази с решението на съда, разглеждащ спора за собственост върху апартамента и магазина, са развити като касационни оплаквания в производството по гр.д.№5278/2014г. по описа на ВКС, II г.о. С определението за недопускане на касационното обжалване /определение №142/30.03.2015г. по гр.д.№5278/2014г. на ВКС, II г.о./ съставът на ВКС изрично е посочил в мотивите си, че „липсва връзка на преюдициалност между настоящия казус и решението на САС по възз.гр.д.№3827/2013г., най-малко поради това, че не е налице идентичност между обектите, по отношение на които са породени правните спорове по двете дела”. С оглед на всичко изложено, не е налице поддържаното от молителката основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, тъй като не са налице нови – непредставени и необсъждани от съда – писмени доказателства, които да са от съществено значение за изхода на делото. Поради това, молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Ответните страни са направили искане за присъждане на разноски за настоящото производство, което съгласно представения договор за правна защита и съдействие е основателно и доказано за сумата 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна с вх.№1009341 от 04.02.2015г. на Л. В. Р. от [населено място], [улица]бл. вх. ап., представлявана от адв. В. Щ., срещу влязлото в сила решение от 16.04.2013г., постановено по гр. д. № 37810/ 2011 г. на Софийски районен съд ОСЪЖДА Л. В. Р. от [населено място], [улица]бл. вх. ап., с ЕГН – [ЕГН], да заплати на Г. Н. С. и И. А. Ф., двамата от [населено място], [улица] ет. ап., направените за това производство разноски в размер на сумата 1 000 /хиляда/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.