4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 82
София,31.03.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение,в съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 7604 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по молбата на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд-Монтана, постановено на 06.07.2011г. по гр.д.№174/2011г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен искът с правно основание чл.108 ЗС, предявен от [фирма] срещу М. М. Н. и Г. Г. Н. за признаване собствеността и предаване на владението на имот с площ от 161 кв.м., част от УПИ ХХХІХ, пл.№ 50 в кв.2 по плана на [населено място] от 1986г.
Поддържа се,че след влизане в сила на решението молителят се е снабдил с документи от отчуждителната преписка /протокол на комисия по чл.266 ЗТСУ от 11.02.1971г., писмо от Д.-В. изх.№111/1972г. и скица с отразяване на одобрено изменение на уличната и дворищна регулация в кв.6 от м.март, 1972г. заедно със заповед №1220/10.VІІІ.1976г., с която се одобрява изменението на регулацията на кв.6/, от които се установява, че за нуждите на Т.”Г.Д.”-гр.В. /впоследствие кооперация “В. 98”-гр.В., праводател на молителя/ от М. П. А., праводател на ответниците по делото, е извършено отчуждаване на правно дворно място от имот пл.№175, парцел ХІІ в кв.6, който имот се придава по регулация на Т.”Г.Д.”, както и че предвидената в заповедта за отчуждаване сума е преведена на това лице. Твърдят, че тези обстоятелства са от съществено значение за спора с оглед мотивите на решението, чиято отмяна се иска, като дружеството не е могло да се снабди с тези доказателства своевременно, тъй като са се намирали в държане на трето лице.
В писмен отговор ответниците по молбата М. М. Н. и Г. Г. Н.,изразяват становище,че молбата за отмяна е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК. Същата е подадена в срока по чл.305,т.2 ГПК, като съображенията за това са следните:
От показанията на изслушания по настоящето дело свидетел А. Г. се установява, че представените по делото документи са предоставени на молителя през месец септември, 2013г. Документите се намирали в архива на К. “В.”. С оглед на това следва да се приеме, че с подаването на молбата на 13.05.2013г. е спазен предвиденият в чл.305, т.2 ГПК срок.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявените основания за отмяна, приема следното:
В решението,чиято отмяна се иска,е прието,че правото на собственост на ищеца [фирма] не е установено при условията на главно и пълно доказване, тъй като не е установено каква е връзката между К. “В. 98”, от която ищецът твърди, че е купил имота, с Т.”Г.Д.”, за която са представени доказателства за придобиване право на собственост върху парцел ХІІІ в кв.2 през 1987г., отчужден и отреден за нуждите на кооперацията. Изложени са също и съображения, че в съставения през 1987г. нотариален акт не е посочено законово основание за признаване кооперацията за собственик, както и че не е посочено част от кои имоти се придават към имотите на кооперацията съгласно изискването на чл.134, ал.2 ЗТСУ/отм./, нито може по категоричен начин да се приеме, че имотите са били отчуждени в полза на държавата, в който случай на кооперацията се отстъпва право на строеж.
Прието е също така, че не е установено по категоричен начин планът от 1986г. да е бил приложен, тъй като не е установено имотът да е бил завзет от Т. ”Г.Д.” по предвидения в закона ред-същият е заграден и е бил ползван от М. А. и Т. П., а впоследствие от ответниците по иска.
Представените с молбата за отмяна писмени доказателства съдържат данни за проведено отчуждително производство и за предаване на имота на Т. ”Г.Д.”, включително и за изплащане на дължимото обезщетение на М. А., които обстоятелства според настоящия състав са от съществено значение за изхода на спора с оглед съображенията на съда, съдържащи се в решението, чиято отмяна се иска. Доказателствата са се намирали в държане на трето лице, поради което молителят не е могъл да знае за тяхното съществуване и да ги представи своевременно. В производството по делото молителят е положил дължимата грижа да установи всички факти и обстоятелства, имащи съществено значение за спора, вкл. и свързани с твърдяното от него отчуждаване на имота-ангажирал е съдебно-техническа експертиза, но експертът не е бил в състояние поради липсата на доказателства, да отрази посочените по-горе факти в заключението си.
Обстоятелството дали притежаваният от М. А. имот е бил надлежно отчужден, вкл. като е било платено обезщетение за това, е основното, поради което предявеният иск е бил отхвърлен по съображения, че не е установено регулацията да е била приложена. С оглед на това следва да се приеме, че въпросите за прилагането на регулацията, за предвидените в регулационния план отреждания, са от съществено значение за спора, като представените с молбата за отмяна писмени доказателства съдържат информация за това.
Ирелевантно да настоящето производство е обстоятелството, на което се позовават ответниците по молбата, а именно че с решение №7799/11.06.2010г. на ВАС, постановено по адм.д.№9808/2009г. по жалба на М. М. Н. е отменена заповед № РД-18-74/24.06.2008г. на изпълнителния директор на А., обн.ДВ.бр.64 от 18.07.2008г., с която на основание чл.49, ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на [населено място], в мотивите към което е прието, че М. Н. е установила правата си върху процесния имот. В производството пред административния съд не се разрешават спорове за принадлежност на правото на собственост върху имотите, нанесени в кадастралната карта, поради което и не може да бъде споделена тезата на ответниците по молбата, че решението на ВАС установява правата им, както и че има значение за установяване на факта дали и кога имотът е бил зает.
Не може да се приеме, че молителят е могъл и е бил длъжен да узнае за съществуването на представените доказателства в хода на производството, тъй като доказателствата, с изключение на заповед №1220/10.VІІІ.1976г./ са се намирали в държане на трето лице, неизвестно за молителя, т.е. не са били съхранявани от надлежно оправомощен държавен орган, не са били общодостъпни по начин след извършена справка да е възможно заинтересованото лице да узнае за съществуването им.
С молбата за отмяна са представени нови доказателства, които биха могли да променят извода дали регулацията е била приложена по отношение на процесния недвижим имот, както и за правата на праводателя на молителя.
Решението на Окръжен съд-Монтана, постановено на 06.07.2011г. по гр.д.№174/2011г. следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като новото разглеждане на делото следва да започне от процесуалните действия по допускане и събиране на доказателства.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на чл.307,ал.3 ГПК решението на Окръжен съд-Монтана, постановено на 06.07.2011г. по гр.д.№1137/2010г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Монтана.
Председател:
Членове:
|