Р Е Ш Е Н И Е № 298 София 14.12. 2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на втори ноември, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря Тодорка Кьосева. изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1502/2010 г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. К. К. и Н. К. К. срещу въззивно решение №61 от 19.07.2010г. по гр. дело №397/2010г. на Бургаския окръжен съд. С определение от 20.11.2010г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, която е потвърдено решение № 1666/2009г. по гр.д.№4560/2008г. на Бургаския районен съд в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.59 ЗЗД – за солидарно осъждане на ответниците [фирма], Н. Н. З. и А. С. Г. да заплатят на ищците обезщетение в размер на 2100 лева за лишаване от ползване на собствения им недвижим имот за периода м.март – м.септември 2006г. Обжалваното е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК правен въпрос - необходима ли е покана до ответника - длъжник в хипотезата на чл.59 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за ползване на собствен на ищеца имот. Касаторите твърдят неправилно прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт – основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Ответниците по касация оспорват касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е обезсилено решение № 1666/2009г. по гр.д.№4560/2008г. на Бургаския районен съд в частта, с която е прието за установено на основание чл.108 ЗС по отношение на ответниците [фирма], Н. Н. З. и А. С. Г., че ищците Е. К. К. и Н. К. К. са собственици на общо 14/54 ид.ч. от апартамент с обща площ 123,80 кв.м., находящ се в западната част на таванския етаж на сградата,находящ се в [населено място], [улица], вх.А, а съгласно схема № 42296/23.10.2009г. на СГКК-Б., представляващ самостоятелен обект в сградата с идентификатор 070770.614.216.1.3. /с посочени граници и площ/ и в частта, с която е отхвърлен искът за установяване легитимацията на ищците като собственици на недвижимия имот за горницата от 40/54 ид.ч. Първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху недвижимия имот и вместо това е постановено осъждане на ответниците да предадат на ищците владението на описания апартамент на основание чл.108 ЗС. В частта, с която искът с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане обезщетение за ползването на имота за исковия период, е отхвърлен, първоинстанционното решение е оставено в сила. С определението по чл.288 ГПК касационното обжалване е допуснато само в частта по иска с правно основание чл.59 ЗЗД като в останалата част, в т.ч. и по иска с правно основание чл.108 ЗС въззивното решение е влязло в сила. Прието е, че ищците са доказали материалноправната си легитимация на участници в съсобственост с трето на делото лице и като израз на управление на общата вещ са легитимирани да искат предаването и от ответниците, а ответниците владеят имота без правно основание. Решаващите изводи на въззивния съд по иска с правно основание чл.59 ЗЗД са, че безспорно ответниците са в имота,но за да възникне вземане от обезщетение за неизпълнено задължение длъжникът трябва да бъде поканен.В случая обаче не се установява ответниците да са поканени да заплащат обезщетение.Тези изводи са в противоречие с разясненията, дадени в т.7 от ППВС №1/1979г., съгласно които при общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на получаване на престацията, защото неоснователността на преминаването на блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент. Следователно приетото от въззивния съд, че за да стане изискуемо вземането за обезщетение за ползване на недвижимия имот, следва да бъде отправена писмена покана до длъжника, не е съобразено с цитираната задължителна съдебна практика. По основателността на касационната жалба. С оглед приетото по-горе по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване следва да се приеме, че е незаконосъобразен изводът на въззивния съд за неоснователност на претенцията по чл.59 ЗЗД само поради липса на писмена покана до ответниците. Като е изградил решаващите си изводи само на този довод, без да обсъди останалите предпоставки за основателността на претенцията за заплащане обезщетение за ползване на имота, равняващо се на пазарния наем, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Той не е обсъдил събраните доказателства във връзка с ползването на имота от ответниците за целия исков период, заключението на техническата експертиза относно размера на пазарния наем, както и данните по делото, че ищците не са еднолични собственици на имота, а притежават квота в съсобственост с трето лице. Изложеното налага извод за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е повлияло на правилността на решението. Това налага касиране на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който в рамките на предпоставките за успешното провеждане на иска по чл.59 ЗС да изложи съображения относно фактическата обстановка и да изгради правни изводи за основателността на претенцията като отчете правата на ищците в съсобствеността, съответно на които те биха могли да претендират и размер на обезщетението. Изложеното налага извод за касиране на обжалваното решение. С оглед необходимостта от извършване на съдопроизводствени действия делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да изясни посочените по-горе въпроси и изложи мотиви. Мотивиран от горното и на основание чл.293,ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №61 от 19.07.2010г. по гр. дело №397/2010г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1666/2009г. по гр.д.№4560/2008г. на Бургаския районен съд в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.59 ЗЗД – за присъждане на обезщетение в размер на 2100 лева за лишаване от ползването на недвижим имот за период м.март – м.септември 2006г. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :