4 Р Е Ш Е Н И Е № 219 София, 04.06. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми май, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 677/2011 година. Производство по чл. 290 ГПК. Софийският апелативен съд, с въззивно решение от 10. 01. 2011 г. по гр. д. № 756/2010 г. е осъдил П. на РБ да заплати на В. К. сумата 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода” над определения срок за 18 дни, със законната лихва, считано от 14. 07. 2008 г. до изплащане на сумата и 30 лв. разноски по делото. Апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийския градски съд по гр. д. № 3064/2008 г., с което е отхвърлен искът на В. К. за разликата над присъдената сума 1000 лв. до претендирания размер 50 000 лв. Касационно обжалване на въззивното решение в частта за отхвърляне на иска е допуснато с определение от 28. 02. 2012 г. по настоящото дело на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на практика на гражданските съдилища по два въпроса, посочени от ищеца, както следва: 1. следва ли П. да не носи отговорност за изпълнение на наказание над определен размер при наличие на правомощията й по чл. 416 и чл. 420 НПК при многократно сезиране от пострадалото лице, респ. бездействието на прокуратурата може ли да я оневини ; 2. прекъсване на изпълнението на наказанието променя ли статута на лицето, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода”. По първия въпрос : Предмет на спора по делото е отговорността на П. по чл. 2, т. 6 ЗОДОВ– изпълнение на наложено наказание над определен размер. Нормата е специална и не може да се прилага разширително. Обстоятелството дали П. е бездействала - т. е. при наличие на предвидени в закона правомощия по чл. 420 НПК не е направено искане от съответният прокурор за възобновяване на наказателното дело за да се определи точно размера на наложеното наказание, е извън хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ. Отговорността на П. е резултатна – само при вече настъпило изпълнение на наказание над определения размер, но не и предполагаема – при непредприемане на действия, с които би могло да се осуети изпълнение на наказанието над законния размер. Следа да се има предвид и обстоятелството, че съгласно чл. 420, ал. 2 НПК самият осъден има процесуално право на искане за възобновяване на наказателното дело в случаите, когато се налага отмяна на присъда или решение на наказателния съд при нарушение на закона и процесуалните правила – чл. 348, ал. 1 и чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Обстоятелството, че ищецът по делото не се е възползвал от тази законова възможност, а се е ограничил само да сезира П. за възобновяване на наказателното дело е допълнителен аргумент, че няма основание за ангажиране отговорността на П.. По втория въпрос: Отговорността на П. е пряко обусловена от изпълнението на наложено наказание над определен размер. С окончателно решение от 26. 06. 2007 г. по н. д. № 22/2006 г. състав на ВКС е определил на В. К. общо наказание в размер на единадесет години и постановил приспадане на срока на изтърпяното наказание. Към датата на постановяване на решението К. вече е бил изтърпял наказанието единадесет години лишаване от свобода и от този момент изпълнението на същото наказание се явява незаконосъобразно. Безспорно е по делото, че към момента на постановяване на решението и след това, до 19. 11. 2007 г. К. е бил в състояние на изпълнение на наказанието, като с постановление на Софийска градска прокуратура от 19. 11. 2007 г. е прекратено изпълнението на наказанието и разпоредено К. да бъде освободен от затвора. Безспорно е че в периода от постановяване на решението на касационния съд на 26. 06. 2007 г. до 25. 10. 2007 г. е било прекъснато изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, а от 25. 10. 2007 г. до 19. 11. 2007 г. К. е бил в Затвора – София, което е удостоверено в писмо № 5644/12. 11. 2008 г. на Затвора София, л. 40 - 42 от досието на гр. д. № 3064/2008 г. на СГС. Съгласно чл. 100 ЗИН /отм./, действащ през 2007 г., прекъсване на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” се изразява в освобождаване на осъденото лице от затвора. Това фактическо обстоятелство и произтичащите от него последици не е равнозначно на отпадане, освобождаване от изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”, което има предвид разпоредбата на чл. 2, т. 6 ЗОДОВ. Меродавно е състоянието на продължаващо изпълнение на наказанието, а не различните проявни форми през периода на изпълнение – фактическо пребиваване в затвора или освобождаване от затвора поради прекъсване на изпълнението. Различията на тези проявни форми касаят различните по вид и степен негативните въздействия върху осъдения и обуславят различия в отговорността на П., но не са основание за пълно отпадане на нейната отговорност. По този въпрос съставът на касационния съд приема, че отговорността на П. по чл. 2, т. 6 ЗОДОВ е налице и за времето, когато лишеният от свобода е освободен от затвора поради прекъсване на изпълнението на наказанието, но самото изпълнение на наказанието не е прекратено. По съществото на делото: Софийският апелативен съд е присъдил обезщетение от 1000 лв. за неимуществените вреди на ищеца поради задържането му в затвора за 18 дни за времето от 25. 10. 2007 г. до 13. 11. 2007 г.. Констатацията на съда относно броя на дните е неточна, тъй-като периодът от 25. 10. 2007 г. до 13. 11. 2007 г. включва 20 календарни дни. Неточен е изводът на съда и относно датата на освобождаването на ищеца от затвора, тъй-като от писмените доказателства по делото – посоченото по-горе писмо № 5644/12. 11. 2008 г. на Затвора – София и постановлението от 19. 11. 2007 г. по ДП – 47/2007 г. на Софийска градска прокуратура, следва, че К. е освободен от затвора на 19. 11. 2007 г.. Следователно за времето от 25. 10. 2007 г. до 19. 11. 2007 г. ищецът е бил в затвора в продължение на 26 дни в изпълнение на наказание извън определения размер и следва да бъде обезщетен за причинените му неимуществени вреди със сумата 2000 лв.. Обезщетение за неимуществени вреди той следва да получи и за времето, през което не е бил в затвора, поради прекъснато изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”, но изпълнението на наказанието не е било прекратено със съответното прокурорско разпореждане, въпреки че ищецът вече е бил изтърпял размера на окончателно наложеното му наказание 11 години лишаване от свобода. Този период включва времето от постановяване на решението на ВКС на 26. 6. 2007 г. до постъпването на ищеца в затвора на 25. 10. 2007 г. или 121 календарни дни. Съдът счита, че за този период ищецът следва да получи обезщетение в размер на 1500 лв., като има предвид обичайните отрицателни преживявания, че наказанието му не е отпаднало и всеки момент може отново да бъде отведен в затвора. Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението от 10. 01. 2011 г. по гр. д. № 756/2010 г. на Софийския апелативен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на В. К. против П. на РБ за разликата над сумата 3500 лв. до претендирания размер 50 000 лв. ОТМЕНЯ решението от 10. 01. 2011 г. по гр. д. № 756/2010 г. на Софийския апелативен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на В. К. за разликата над сумата 1000 лв. до размер на сумата 3500 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА П. на Р България да заплати на В. Р. К. от [населено място] сумата 2500 /две хиляди и петстотин/ лева обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва върху тази сума от 14. 07. 2008 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1.63 лв. /един лев и 63 стотинки/ разноски по компенсация. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: