Р Е Ш Е Н И Е № 434 София 25.11.2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на десети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора Стаменова като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2934 по описа за 2015год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Х. П. В. чрез адв.Л. Н. срещу решение № 17581 от 21.10.14г.по в.гр.дело № 16768/12г.на Софийски градски съд.С него е отменено решението на СРС,29 състав от 22.10.12г.по гр.дело № 13477/12г.в обжалваната част и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от същата страна срещу Прокуратура на РБългария иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 пр.1 ЗОДОВ/в ред.преди изм.ДВ,бр.98/12г./за сумата 2000 лв,претендирана като обезщетение за неимуществени вреди за периода 9.06.03г.- 4.04.11г.вследствие на повдигнато обвинение по чл.210 НК,по което е оправдан с влязла в сила на 6.04.2011г.присъда по нохд № 2206/09г.на СРС,106 състав,ведно със законната лихва от 6.04.2011г.до окончателното изплащане. В останалата част,с която искът е отхвърлен за разликата над 2000 лв до пълния предявен размер от 15 000 лв,първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. С определение № 793 от 18.06.15г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: винаги ли при наличието на незаконно обвинение и влязла в сила оправдателна присъда лицето,спрямо което е било водено наказателното производство търпи неимуществени вреди и дали неангажирането на допуснатите гласни доказателства само по себе си води до недоказване на претърпени неимуществени вреди. Касационно обжалване е допуснато и по процесуалния въпрос за размера на дължимата държавна такса при отхвърляне на иска по чл.2 ЗОДОВ,като разрешен в противоречие с практиката на ВКС. На първия въпрос е даден отговор в решение № 138 от 8.05.2013г.по гр.дело № 637/12г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,в което е прието следното:При претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо (засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална реализация, на общностна интеграция и пр.), и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания, произтекли от причинени или свързани със съответните ограничения физически страдания. След като искът е доказан в своето основание, той не може да бъде отхвърлен като неоснователен поради липсата на доказателства за неговия размер, а съобразно правилото на чл. 162 ГПК, съдът следва да определи размера по своя преценка или да вземе предвид заключение на вещо лице. В противоречие с практиката на ВКС / решение № 1471 от 12.12.08г.по гр.дело № 6087/07г.на V г.о.; решение № 591 от 27.09.10г.по гр.дело № 1891/09г.на ІV г.о./е разрешен въпросът за размера на дължимата държавна такса при отхвърляне на иска по чл.2 ЗОДОВ.Съгласно чл.9а от ЗОДОВ,в сила от 30.05.2008г.,за делата по този закон се внася проста държавна такса в размер,определен с тарифата,приета от МС.Съгласно чл.2а по искове за обезщетение по ЗОДОВ се събира такса в размер на 10 лв,а съгласно чл.18 ал.3 от същата тарифа,за обжалване пред въззивна и касационна инстанция и по молби за отмяна по делата,водени по ЗОДОВ,се събират такси в размер на половината от предвидените по чл.2а. За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел,че от събраните по делото доказателства се установява наличието само на първия от елементите на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.2 пр.1 ЗОДОВ /в ред.преди изм.с ДВ,бр.98/12г./,а именно: незаконност на повдигнатото срещу ищеца обвинение,по което образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна присъда.Изложени са съображения,че ищецът не е провел пълно и главно доказване на останалите елементи от фактическия състав – не са доказани твърдяните неимуществени вреди,които да са в причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение.При този изход на делото въззивният съд е осъдил ищеца да заплати държавна такса в размер на 640 лв. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон.Поддържа се,че във всеки един случай на неправомерно повдигнато обвинение в извършване на тежко престъпление и продължило дълго време наказателно преследване лицето,спрямо което е водено, търпи вредни последици,независимо че ищецът е бил в невъзможност да ангажира допуснатите му гласни доказателства.Освен това се твърди,че неправилно е определен размера на дължимата държавна такса в нарушение на закона и Тарифата на държавни такси по ГПК. Представителят на Прокуратурата на РБългария моли да бъде оставено в сила въззивното решение в частта,с която искът е отхвърлен.Счита,че е налице основание за отмяна на решението по отношение на размера на държавната такса. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното: Установено е по делото,че с постановление от 9.06.2003г.Х. П. В. е бил привлечен в качеството на обвиняем за това,че на 22.05.01г.в [населено място],в пицария ”И.”, с цел да набави за себе си имотна облага,е възбудил и поддържал заблуждение у К. И. К. и Х. И. К.,и с това им е причинил имотна вреда в размер на 6 000 лв,за връщане на микробус,марка „М.”като причинената вреда е в големи размери – престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр.с чл.209 ал.1 пр.1 и пр.2 НК.Спрямо обвиняемия е била взета мярка за неотклонение”подписка”.На 26.02.09г.в СРС бил внесен обвинителен акт срещу В. за извършено престъпление по чл.210 ал.1т.5 вр.с чл.209 ал.1 пр.1 и пр.2 НК,по който е образувано нохд № 2206/09г.С влязла в сила на 6.04.11г.присъда подсъдимият е бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение и е бил оправдан. С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване,неправилен е изводът на въззивния съд,че исковата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло поради недоказания от ищеца факт да е претърпял неимуществени вреди,които да са в причинно-следствена връзка с обвинението за престъпление,по което той е оправдан с влязла в сила присъда.При търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи.Нормално е да се приеме,че по време на цялото наказателно производство лицето,незаконно обвинено в извършване на престъпление,е притеснено и тревожно,чувства се несигурно,накърнява се социалното му общуване.Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай,или конкретно увреждане на здравето,а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелство или личността на увредения,съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца. В разглеждания случай,при определяне размера на дължимото обезщетение съобразно критериите за справедливост,визирани в чл.52 ЗЗД, съдът в настоящия състав взе предвид продължителността на наказателното преследване - около осем години,тежестта на обвинението,липсата на наложена мярка за неотклонение ”задържане под стража”,както и обстоятелството,че ищецът не е доказал по-големи вреди над обичайните,намира,че сумата 1000 лв е достатъчна да репарира вредите от неимуществен характер. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта,с която искът е отхвърлен за сумата 1000 лв,както и в частта за присъдената държавна такса,която следва да бъде в размер на 15 лв за първа и въззивна инстанция.За разглеждане на касационната жалба е внесена държавна такса в размер на 5 лв. С оглед изхода на спора и съобразно уважената част от иска дължимите съдебни разноски в полза на жалбоподателя са в размер на 13.33 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 17581 от 21.10.14г., постановено по в. гр.дело № 16768/12г.на Софийски градски съд в частта,с която е отхвърлен искът по чл.2 ал.1 т.2 пр.1 ЗОДОВ/ред.преди изм.ДВ ,бр.98/12г./ за сумата 1 000 лв,както и в частта, с която Х. П. В. е осъден да заплати държавна такса в размер на 640 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, [населено място], [улица] да заплати на Х. П. В.,ЕГН [ЕГН],гр.,кв.О. , [жилищен адрес]на основание чл.2 ал.1 т.2 пр.1 ЗОДОВ /ред.преди изм.ДВ бр.98/12г./ сумата 1000 лв /хиляда/,представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 9.06.2003г.до 4.04.2011г.,претърпени от незаконно обвинение по чл.210 НК,за което е оправдан с влязла в сила на 6.04.2011г.присъда по нохд № 2206/09г.на СРС,НО,106 състав,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 6.04.2011г.до окончателното изплащане,както и 13.33 лв съдебни разноски. ОСЪЖДА Х. П. В. да заплати държавна такса в размер на 10 лв /десет/по сметка на Софийския районен съд и 5 лв /пет/по сметка на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.