Р Е Ш Е Н И Е № 207 гр. София, 23.09.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в публичното заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Теодора Нинова Членове: Веселка Марева Геника Михайлова при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2690 по описа за 2014 г. Производството е по реда на глава ХХІV ГПК. Постъпила е молба за отмяна на влязлото в сила решение № 193/ 31.10.2013 г. по гр. д. № 876/ 2012 г, с което Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение потвърждава решение № 234/ 26.06.2012 г. по гр. д. № 768/ 2011 г. на Добрички окръжен съд и отхвърля иска на И. Д. А. при условията на чл. 53, ал. 2 ЗКИИР да бъде признато за установено по отношение на [фирма] със седалище [населено място], че И. Д. А. като наследник на Н. И. Ш. и на основание чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. е собственик на недвижим имот с площ от 1 375 кв. м, заснет като част от имоти с идентификатори 02508.7.187 и 02508.7.186 по кадастралната карта на [населено място], заключен между зелените линии и защрихован със зелен цвят на комбинираната скица към заключението на вещото лице от 15.05.2012 г. Молителят И. Д. А., ищец по отхвърления иск, иска отмяна на касационното решение. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК извежда от оценителен протокол на комисията по чл. 265 ППЗТСУ и твърденията, че представлява ново писмено доказателство. Ответникът „Е.” О. счита молбата неоснователна. Не намира документът за ново писмено доказателство, нито да има съществено значение за разрешения спор. Претендира разноски. Молителят А. прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение № 193/ 27.05.2014 г, но е неоснователна. С влязлото в сила решение е установена идентичност между процесния имот и този, предмет на решение № 7/ 28.04.1993 г, с което кметът на [община] на основание чл. 2 ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. закони е отменил отчуждаването и е възстановил собствеността на единствения наследник на Н. И. Ш.. Като резултат от проведения косвен (инцидентен) съдебен контрол касационната инстанция установява законосъобразността на решението за възстановяване на собствеността, от действието на което е изведен въведеният придобивен способ. Въпреки че ищецът е наследникът на бившия собственик на имота, искът по чл. 53, ал. 2 ЗКИР е отхвърлен. Мотивите са в две групи: 1) решението на органа по чл. 4 ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ не е влязло в сила, защото не е възстановено обезщетението от отчуждаването на имота по ЗТСУ (чл. 6 от реституционния закон) и 2) ответното дружество е придобило собствеността по давност (чл. 79, ал. 1 ЗС). За осъществяване на въведеното основание за отмяна на влязлото в сила решение са необходими писмени доказателства, които да установяват факти от значение за възстановяване на обезщетението като законова предпоставка за пораждане на вещно-транслативен ефект на решението за отмяна на отчуждаването и други, които да осуетяват оригинерния придобивен способ. Това е така, защото материалната легитимация на ищеца като собственик на имота е изключена с касационното решение на две основания. Необходимо е и успешно доказване, че документите са „нови” по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК. В настоящото производство бе представен и приет единствено оценителен протокол от 23.12.1981 г, с което комисията по чл. 265 ППЗТСУ е определила обезщетение за отчуждаването на имота по ЗТСУ. Документът няма значение и за факта на връщане на обезщетението, и за тези на придобивната давност. Липсват доказателства ищецът да не е знаел, че протоколът съществува или дори да е знаел, да е бил в невъзможност да го представи по приключилото дело. Следователно протоколът е без значение за разрешения спор и не е нов по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК. Така втори се явява въпросът, че твърденията в молбата за отмяна (нововъведени), че обезщетението по ЗТСУ е било определено, но не и платено на бившия собственик на имота, представляват признание за факт, който осуетява реституционното основание на чл. 2 ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. При този изход в тежест на молителя следва да се поставят разноските, извършени от ответника в настоящото производство. Неоснователно е искането съдът да определи по-нисък размер на адвокатското възнаграждение. Минималното, определено според изискванията на чл. 9, ал. 4, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, е за около 2 000 лв. Следователно не е „прекомерно” по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК уговореното и платено от ответника по молбата адвокатско възнаграждение за сумата 3 000 лв. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Д. А. ЕГН [ЕГН] за отмяна на влязлото в сила решение № 193/ 31.10.2013 г. по гр. д. № 876/ 2012 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение . ОСЪЖДА И. Д. А. да заплати на [фирма] със седалище [населено място] сумата 3 000 лв. – разноски в производството по извънредния способ. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.