Р Е Ш Е Н И Е № 60108 гр. София, 30.08.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Галина Иванова в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 388 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 4 от НПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. П. (подсъдим по ВНОХД №496/20 г. по описа на АС- София) против протоколно определение № 10285 от 05.11.2020 г., постановено от същия съд, с което въззивното производство по делото е било прекратено поради оттегляне на подадената от частните обвинители въззивна жалба. Със същото определение подсъдимият И. Д. П. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 768,60 лв. В касационната жалба, поддържана в с.з. пред ВКС от защитника на подсъдимия П., който не се явява, се съдържа молба за отмяна на прекратителното определение като незаконосъобразно, включително в частта за присъдените в тежест на подсъдимия разноски по изготвената автотехническа експертиза от вещо лице. Прокурорът от ВКП намира касационната жалба за процесуално допустима, но по същество - неоснователна и изразява становище за законосъобразност на постановеното протоколно определение за прекратяване на въззивното производство. Частните обвинители Й. Г. Г., А. Г. Г., З. Г. Г., Й. Г. Г., А. Х. Г., Д. А. К., С. А. Н., И. А. Г. и С. А. Г., редовно призовани, не се явяват. За всички тях се явява повереникът им адв. А. А., който изразява молба да се остави касационната жалба на подсъдимия без уважение и за потвърждаване на протоколното определение на АС - София като правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. С присъда №5130/26.11.2019 г. по НОХД № 177/2019 г. ОС – Благоевград е признал подсъдимия И. П. за виновен в това, че на „Т”-образно кръстовище, като правоспособен водач, категория „В”, управлявайки моторно превозно средство, е нарушил правилата за движение по пътищата, установено в чл.50 ал.1 от Закона за движение по пътищата, а именно: неизпълнил задължението си да пропусне пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство на кръстовището /чл.50 ал.1 от ЗДвП/, извършил завиване наляво, без да пропусне движещия се по пътя с предимство мотоциклет и вследствие на което предизвикал сблъсък между двете моторни превозни средства и по непредпазливост причинил смъртта на водача на мотоциклета Г. А. Г., поради което на основание чл.343 ал.1 б.”в” във вр.с чл.342 ал.1 пр.3 от НК във вр. с чл.50 ал.1 от ЗДвП,и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и пет месеца, като е оправдан по обвинението да е нарушил правилото за движение на чл. 20 ал.2 изр.1 от ЗдвП. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от четири години от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК е лишил подсъдимия И. П. от правото да управлява МПС за срок от три години, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 21.09.2018 г. Производството пред въззивната инстанция (ВНОХД №496/20 г. по описа на АС- София) е било образувано само и единствено по въззивна жалба от частните обвинители. Впоследствие, до започване на съдебното следствие пред въззивната инстанция са постъпили молби за оттегляне на въззивната жалба по реда на чл. 324, ал. 1 НПК както от повереника, така и лично от частните обвинители. Налице са били основанията за прекратяване на горецитираното производство като с протоколно определение №10285 от 05.11.2020 г. по ВНОХД №496/20 г. по описа на АС – София е прекратено производството по същото дело, а И. Д. П. е осъден да заплати направените по делото разноски. По този начин, чрез волеизявленията на частните обвинители за оттегляне на въззивната жалба се преустановява деволутивното й действие, което е било налице по повод на нейното депозиране, и въззивният съд е нямал процесуално възможност да продължи производството пред тази инстанция, доколкото е бил сезиран само с жалбата на частните обвинители. Единственото процесуално издържано действие в този случай е било прекратяването на въззивното производство, което Апелативен съд - София е направил. ВКС намира изложеното в касационната жалба твърдение за незаконосъобразност на така постановения въззивен акт за неоснователно. При тези данни настоящата инстанция счита, че въззивният съд правилно е изтълкувал изразената воля на жалбоподателите и като закономерна правна последица от направеното изрично волеизявление за десезиране на съда в срока по чл.324, ал.1 от НПК (преди даване ход на съдебното следствие), законосъобразно е прекратил въззивното производство. Нещо повече - срещу депозираната жалба на частните обвинители е било подадено възражение от защитниците на подсъдимия, които са били съгласни, че постановената присъда на ОС Благоевград е правилна и обоснована, както и са изразили молба същата да бъде потвърдена. Относно молбата за отмяна на възложените разноски на подсъдимия И. П. безспорно положение в доктрината и съдебната практика е, че съдът се произнася по направените в хода на производството разноски с постановения от него краен акт, като всички направени разноски по делото следва да бъдат заплатени от подсъдимия, в случай, че бъде признат за виновен. С оглед прекратяването на въззивното производство и осъдителния изход за подсъдимия с постановената присъда на първоинстанционния съд, въззивната инстанция правилно е определила разноските по делото да бъдат присъдени на П., съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице основание за отмяна на протоколното определение на АС София и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение № № 10285/ 05.11.2020 г., на Софийския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 496/2020 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: