Р Е Ш Е Н И Е № 401/2015 г. гр. София 22.02.2016 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 02 ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 228 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника ТП на НОИ [населено място], чрез ст.инспектор по осигуряването И. К. с юридическа правоспособност против решение № 1356/13.10.2014 г. по в.гр.дело № 1974/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1760/01.04.2014 г. по гр.дело № 16374/2013 г. на Районен съд [населено място], с което е прието за установено между Ж. С. В. и РУ”Социално осигуряване” [населено място], като териториално поделение на НОИ, че в периода от 11.02.1970 г. до 31.12.1972 г. Ж. С. В. е полагал труд в Районна проектантска организация, общ.С., с адрес [населено място], [улица], която е филиал/клон/ на Проектантска организация [населено място] на длъжност „проектант” на осемчасов работен ден и е осъден ответника да заплати на ищеца сумата 300 лв. разноски по делото. Жалбата е подадена и в частта, с която е потвърдено определение № 9218/25.06.2014 г. по гр.дело № 16374/2013 г. на Районен съд [населено място]. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателя обжалваното решение на въззивния съд е неправилно, тъй като с него е възприет неправилния извод в първоинстанционното решение, че представените от ищеца заповед № 156/09.02.1970 г. и Проект за арматурен план на покривна плоча на обект Л.-р. с. – С. представляват начало на писмено доказателство по смисъла на чл.6,ал.1,вр.ал.2,т.9 от ЗУТОССР, независимо, че те не са създадени от работодателя, при който е придобит стажа, нито по време на полагането му. Счита, че решението на въззивния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че неправилно с въззивното решение е потвърдено определението на Варненския районен съд от 25.06.2014 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. С първоинстанционното решение в полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Според жалбоподателя последният не дължи разноски в това производство. Ответникът по касационната жалба Ж. С. В., чрез адв.В. А. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на жалбата. С определение № 858/03.07.2015 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение на Варненския окръжен съд по правния въпрос - приемайки, че заповед № 156/09.02.1970 г., издадена от Н-к отдел при ОНС [населено място] и Проект на архитектурен план на покривна плоча на обект Л.-р. с.С. представляват начало на писмено доказателство по смисъла на чл.6,ал.1,вр.ал.2,т.9 от ЗУТОССР съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС – т.решение № 59/01.06.1962 г. по гр.дело № 54/1962 г. ОСГК, че посочените документи, независимо, че не са издадени от работодателя, при който е придобит стажа, нито са издадени по време на полагане на стажа въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС е приел, че представляват начало на писмено доказателство по смисъла на чл.6,ал.1,вр.ал.2,т.9 ЗУТОССР и по правния въпрос - в съдебните производства за установяване на трудов и осигурителен стаж по реда на ЗУТОССР при неблагоприятен изход на спора за териториалното поделение на НОИ, като ответник при наличие на специалните разпоредби на чл.9 от ЗУТОССР следва ли да се прилага общото правило по чл.78 ГПК по отношение на разноските, още повече, че съответното териториално поделение на НОИ като държавен орган, който по силата на чл.3 от ЗУТОССР е ответник по исковете за установяване на стаж и неговата процесуална легитимация е във връзка с изпълнение на възложената му със закон компетентност, а предявяването на иска е необходимо за постигане на целен правен резултат, независимо от поведението на ответника по иска. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложеното основание и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното: С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.1,т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред/ЗУТОССР/. От фактическа страна е прието за установено от приложения заверен препис на удостоверение № 18-03-4065 от 24.09.2013 г., издадено от ТП на НОИ - С. в качеството на орган, който приема, съхранява и издава документи за осигурителен стаж и доход на осигурители с прекратена дейност без правоприемник, че в архивохранилището на ТП на НОИ - С. няма предадени разплащателни ведомости на РПО - С. за периода от 01.07.1969 г. - 30.06.1972 г., както и че няма данни за трудова дейност на ищеца. Въз основа на уведомително писмо изх.№ АС-94Ж-374-127 от 25.01.2013 г. на Р. -Р. съдът е приел, че в информационните масиви на институцията липсва информация за стажа и доходите на ищеца през периода 01.07.1969 г. - 30.06.1972 г. и че с декларация по член 8 от ЗУТОССР ищецът е декларирал, че изложените в исковата молба факти са истина. Съдът е приел, че според чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж, че това удостоверение е условие за допустимост на иска. Посочил е, че по делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че не са налични ведомости на РПО – С., че документацията на работодателя е загубена или унищожена. Прието е, че със заповед № 156 от 09.02.1972 г., издадена от ОНС - С. на основание писмо № 12 от 13.01.1970 г. на РПО - С., ищецът е освободен от заеманата длъжност ”технически ръководител” на обект към ОНС - С., считано от 11.02.1970 г. Прието е също въз основа на представената и приета по делото проектна документация от РПО – Р., клон С., че ищецът е работил по обект Л.-р. с. – С.. Според въззивния съд заповедта и проектната документация съставляват начало на писмено доказателство, установяващо вероятността на трудовия стаж, съгласно чл.6, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗУТОССР, обосноваваща и допустимостта за установяването му със свидетелски показания. Съдът е възприел показанията на свидетелите С. Б. И. и Г. И. Г., разпитани пред първоинстанционния съд, като е удостоверено по представените в оригинал трудови книжки на същите, съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР, че за процесния период те са работили при същия работодател. Съобразно показанията на тези свидетели ищецът е постъпил в РПО – С. през зимата на 1970 г. и е работел непрекъснато и на пълен работен ден като такъв до 1972 г., след което се преместил в [населено място]. Прието е, че показанията на разпитаните свидетели са взаимно непротиворечиви и кореспондиращи на твърденията на ищеца. Въз основа на събраните доказателства съдът е направил извода, че е установен положения от ищеца трудов стаж през процесния период. Поради съвпадане на правните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението на последния е потвърдено. Въззивният съд се е произнесъл и по подадена частна жалба от ТП на НОИ В. против определение № 9218/25.06.2014 г. по гр.дело № 16374/2013 г. на Варненския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на РУ”Социално осигуряване” [населено място], като териториално поделение на НОИ за изменение на решение № 1760/01.04.2014 г. по гр.дело № 16374/2013 г. на Районен съд [населено място] в частта за разноските. Първоинстанционното определение е потвърдено. За да постанови този резултат съдът е приел, че в чл. 9, ал. 3 от ЗУТОССР е предвидено, че по делата за установяване на трудов стаж по съдебен ред не се заплащат такси и разноски от ищеца. Според съда при липса на специална норма, която да изключи отговорността за разноски на ответника по иска за установяване на трудов стаж приложим е общият ред – чл. 78 от ГПК, според ал. 1 от който заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат се заплащат от ответника. Посочил е, че претендираните от ищеца разноски са в размер на 300 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат и следва да му бъдат заплатени от ответника. По правните въпроси: По първия правен въпрос: Касационно обжалване е допуснато по първия правен въпрос по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Поради това, че въпросът е разрешен в противоречие с т.решение № 59/01.06.1962 г. по гр.дело № 54/1962 г. на ОСГК на ВС основанието за допускане на касационно обжалване следва да се счита по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на ВС по силата на разпоредбите на чл.17,ал.2 от Закона за устройство на съдилищата от 1952 г./отм./ не са задължителни за съдилищата. С Тълкувателно решение № 59/01.06.1962 г.по гр.дело № 54/1962 г. на ОСГК на ВС - т.1 общото събрание се е произнесло по въпроса - какво трябва да се разбира под "писмени доказателства" по чл. 4, ал. 1 от Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред и "документи" по смисъла на ал. 2 и 3 на същия текст и равнозначни ли са тези понятия. Съгласно чл.4,ал.1 от УУТССР/отм./ по исковете за установяване на трудов стаж свидетелски показания се допускат само при наличност на писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и изхождат от учреждението, предприятието, ТКЗС или организацията, където е работил ищецът, или от друго държавно учреждение, предприятие, ТКЗС или организация. Според ал.2-ра на чл.4-ти от същия Указ документи, издадени от държавно учреждение, предприятие, ТКЗС или организация, където е работил ищецът, могат да послужат за начало на писмено доказателство по смисъла на предходната алинея, ако са съставени въз основа на книжа, ведомости и пр., водени в същото учреждение, предприятие, ТКЗС или организация по време на полагане на трудовия стаж. В т.14 от Наредбата за прилагане на УУТССР/отм./ са посочени примерно писмените доказателства по смисъла на чл.4,ал.1 от Указа - преписи от заповеди за назначаване, уволняване, командировки, награждавания, за отпуски, ведомости и разписки за изплащане на възнаграждения, свидетелства за калфенски и майсторски изпити и други подобни. Изброяването на писмените доказателства не е изчерпателно. С т.1 от т. решение № 59/01.06.1962 г. по гр.дело № 54/1962 г. на ОСГК на ВС е прието, че с чл.4 от Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред/отм./ и т.13 и 14 от Наредбата за прилагане на същия указ/отм./ е въведено изискването за допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на трудов стаж само при наличност на писмени доказателства, които установяват вероятността на последния. Прието е, че такива писмени доказателства по смисъла на указа могат за бъдат от най-различно естество и наред с примерно изброените в т.14 от Наредбата могат да бъдат още: документи за членуване в съответните профсъюзи, пропуските, които са били въведени в известни учреждения, предприятия или организации и др. Същите могат да сочат на отделни моменти на трудовото правоотношение, без да е необходимо те да обхващат целия период от време, което се претендира като трудов стаж. Прието е още, че преценката, която следва да се прави на представените писмени доказателства следва да бъде конкретна за всеки отделен случай като се изхожда единствено от това дали същите установяват вероятността на претендирания стаж или не. Настоящият съдебен състав възприема разрешението на правния въпрос в цитираното тълкувателно решение по следните съображения: Съгласно разпоредбите на чл. 6,ал.1 от сега действащия Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред – в сила от 02.04.2011 г. по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. В ал.2-ра на чл.6-ти са посочени писмените доказателства - трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор, допълнителни споразумения, заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит, трудови книжки, осигурителни книжки, решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение, договори за възлагане на управление и контрол, други подобни документи. Изброяването на писмените доказателства не е изчерпателно. Тези разпоредби са аналогични на чл.4,ал.1 и ал.2 от УУТССР/отм./. И с новата уредба, дадена в чл.6,ал.1 от действащия Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред законодателят е предвидил изискване за допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на трудов/осигурителен стаж само при наличие на писмени доказателства, които установяват вероятността на същия. За тези писмени доказателства в същата ал.1 на чл.6 е предвидено и кумулативното наличие на предпоставките – 1. да са издадени от работодателя/осигурителя при който е придобит стажът и 2. да са издадени по време на полагане на стажа. Както вече се отбеляза в ал.2-ра на чл.6-ти от ЗУТДССР примерно, а не изчерпателно са посочени писмените доказателства по смисъла на ал.1-ва на чл.6-ти от този закон. Освен примерно изброените в ал.2-ра писмени доказателства такива могат да бъдат и други документи, издадени от работодателя по време на полагане на стажа, чието съдържание сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не за целия период от време, за който се претендира като трудов/осигурителен стаж. Във всеки конкретен случай според представените писмени доказателства следва да се направи преценка дали последните установяват или не вероятността на претендирания стаж. Като взема предвид разрешението на първия правен въпрос съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно. При постановяването му съдът е нарушил чл.6,ал.1 и ал.2,т.5 от ЗУТОССР. Предявеният иск от ищеца-ответник по касационната жалба Ж. С. В. е за установяване на трудов стаж за периода от време от 11.02.1970 г. до 31.12.1972 г. – две години и десет месеца, през което време работил в Районна проектантска организация [населено място], с адрес [населено място], [улица], която е филиал/клон/ на Проектантска организация [населено място] на длъжност „проектант” на осемчасов работен ден с основно месечно възнаграждение в размер на 105 лв., впоследствие увеличено на 125 лв. Установено е по делото от приложения заверен препис на удостоверение № 18-03-4065/24.09.2013 г., издадено от ТП на НОИ С., като орган, който приема, съхранява и издава документи за осигурителен стаж и доход на осигурители с прекратена дейност без правоприемник, че в архивохранилището на ТП на НОИ – С. няма предадени разплащателни ведомости на РПО С. за периода от 01.07.1969 г. до 30.06.1972 г и че няма данни за трудова дейност на ищеца. Установено е също от уведомително писмо изх. № АС-94Ж-374-127/25.01.2013 г. на Р. Р., че в информационните масиви на същото липсва информация за стажа и доходите на ищеца за периода 01.07.1969 г. – 30.06.1972 г. С декларация по чл.8 от ЗУТОССР ищецът е декларирал, че изложените в исковата молба факти са истина. От приложената по делото заповед № 156/09.02.1970 г., издадена от Началник отдел „Архитектура и благоустройство” при ОНС С. на основание писмо № 12/13.01.1970 г. на РПО клон [населено място] е установено, че ищецът е освободен от заеманата длъжност”технически ръководител” на обект към ОНС С. на основание чл.29,б.”л” КТ/отм./, считано от 11.02.1970 г. По делото е приложен препис от проектна документация в част конструкции-арматурен план покривна плоча на сграда на Л. р. с. С., заверен от инж.В.. От Удостоверение № 3926/25.06.2002 г. на Държавен Военноисторически архив [населено място] е установено, че ищеца и бил в армията на мобилизационен сбор за периода 01.02.1970 г. до 30.03.1970 г. Правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.1,т.3 от ЗУТОССР и е процесуално допустим. Осигурителят – Районна проектантска организация [населено място], която е филиал/клон/ на Проектантска организация [населено място] е прекратил дейността си без да има правоприемник и по делото е представено удостоверение от териториалното поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Правилно е установено, че не са налични ведомости на РПО [населено място], че документацията на работодателя е загубена или унищожена. Неправилен е извода на въззивния съд, че приложената по делото заповед № 156/09.02.1970 г., издадена от Началник отдел”Архитектура и благоустройство” при ОНС [населено място] и препис от проектна документация в част конструкции-арматурен план покривна плоча на сграда на Л. р. с.С. представляват писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж по смисъла на чл.6,ал.1 от ЗУТОССР. Съгласно чл.6,ал.1 от ЗУТОССР по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Анализа на текста налага извода, че законодателят е предвидил изискване за допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на трудов/осигурителен стаж само при наличие на писмени доказателства, които установяват вероятността на същия. За тези писмени доказателства в същата ал.1 на чл.6 е предвидено и кумулативното наличие на предпоставките – да са издадени от работодателя/осигурителя при който е придобит стажа и да са издадени по време на полагане на стажа. В текста на ал.2-ра на чл.6-ти от ЗУТОССР примерно, а не изчерпателно са посочени писмени доказателства по смисъла на ал.1-ва на чл.6-ти от този закон. Освен примерно изброените в ал.2-ра писмени доказателства такива могат да бъдат и други документи, издадени от работодателя по време на полагане на стажа, чието съдържание сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не за целия период от време, за който се претендира като трудов/осигурителен стаж. Приложените по делото писмени доказателства заповед № 156/09.02.1970, издадена от Началник отдел”Архитектура и благоустройство” при ОНС [населено място], преписа от проектна документация в част конструкции-арматурен план покривна плоча на сграда на Л. р. с. С. и Удостоверението от 25.06.2012 г.на ДВИА [населено място] не са издадени от работодателя Районна проектантска организация клон [населено място] и то по време на полагане на стажа. Освен това тези доказателства не са сред примерно изброените в чл.6,ал.2, т.т.1-8. Доказателствата не представляват и друг документ – чл.6,ал.2,т.9 ЗУТОССР, издаден от работодателя по време на полагане на стажа, чието съдържание да сочи на отделни моменти от претендирания период от време за трудов стаж. Следователно тези доказателства не представляват писмени доказателства, които да установяват вероятността на трудовия стаж по смисъла на чл.6,ал.1 ЗУТОССР и свидетелски показания за установяване му са недопустими. С оглед на посоченото не следва да се обсъждат показанията на разпитаните по делото свидетели за установяване на трудовия стаж за периода от време от 11.02.1970 до 31.12.1972 г. Като взема предвид изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен. По делото не са представени допустими доказателства, от които да се установи положен трудов стаж от ищеца Ж. В. за периода от време от 11.02.1970 г. до 31.12.1972 г. на длъжността „проектант” в Районна проектантска организация [населено място], която филиал/клон/ на Проектантска организация [населено място]. Като е приел обратното въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени. Предявеният иск с пр.осн.чл.1,т.3 ЗУТОССР следва да се отхвърли като неоснователен. По разноските: Касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК е допуснато по втория правен въпрос в частта на въззивното решение, с което е потвърдено определението на Варненския районен съд от 25.06.2014 г. по гр.дело № 16374/2013 г. Правните изводи на съда, че при липса на специална норма, която да изключва отговорността за разноски на ответника по иска за установяване на трудов стаж е приложим общият ред – чл.78 ГПК, според ал.1 от който заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат се заплащат от ответника са в противоречие с решение № 254/20.01.2014 г. по гр.дело № 1413/2012 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК. Със същото е прието, че НОИ, като държавен орган, който по силата на чл.3 от ЗУТОССР е ответник по исковете за установяване на трудов стаж не дължи направените от ищеца деловодни разноски за тези производства, тъй като неговата процесуална легитимация е във връзка с изпълнение на възложената му със закон компетентност. Прието е, че в тези случаи предявяването на иска е необходимо за постигане на целения правен резултат, независимо от поведението на ответника по иска и поради това не се прилагат общите правила за отговорността за разноски като санкция за страната, предизвикала неоснователно правния спор. Настоящият съдебен състав не споделя тази практика на състава на ВКС. Според трайната практика на ВКС в производството по чл.1,ал.1,т.3 от ЗУТОССР са приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските. В тази насока е и разрешението в определение № 821/17.06.2014 г., постановено по гр.дело № 1708/2014 г. на ВКС, IV г.о., което в частта за разноските е постановено по чл.274,ал.3 ГПК. При изхода на спора пред въззивния съд последният е съобразил изводите си относно дължимите от ответника разноски с посочената практика на ВКС. С оглед неоснователността на исковата претенция въззивното решение следва да се отмени и в частите както следва – в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за разноските и в частта, с която е потвърдено определението от 25.06.2014 г. по гр.дело № 16374/2013 г. на Варненския районен съд, с което е оставено без уважение искането на ответника РУ”Социално осигуряване” [населено място], като териториално поделение на НОИ за изменение на решение № 1760/01.04.2014 г. по гр.дело № 16374/2013 г. на В. в частта за разноските. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя решение № 1356/13.10.2014 г. по в.гр.дело № 1974/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1760/01.04.2014 г. по гр. дело № 16374/2013 г. на Варненския районен съд, включително и в частта на присъдените разноски и е потвърдено определение № 9218/25.06.2014 г., постановено по гр. дело № 16374/2013 г. на Варненския районен съд и вместо отменената част постановява Отхвърля предявения иск от Ж. С. В., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица],вх.А, ет.3,ап.7 за признаване за установено в отношенията между ищеца и Районно управление „Социално осигуряване” [населено място], като териториално поделение на Национален Осигурителен Институт, [населено място], [улица], че в периода от 11.02.1970 г. до 31.12.1972 г. Ж. С. В. е полагал труд в Районна проектантска организация, общ.С., [населено място], [улица], която е филиал/клон/ на Проектантска организация [населено място] на длъжност „проектант” на осемчасов работен ден. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: