Р Е Ш Е Н И Е № 150 София, 26 юни 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на десети юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №1367 по описа за 2012 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по обща касационна жалба от Апелативна прокуратура – София и от Прокуратура на Република България срещу решение от 05.07.2012г., постановено по гр.д.№986/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 16.06.2011г. по гр.д.№13857/2010г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на предявения от В. М. В. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата 100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Касационното обжалване е допуснато с определение №366 от 22.03.2013г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. II ППВС №4/23.12.2968г., както и в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, които имат задължителен характер - решение № 337 от 22.06.2010 по гр. д. № 1381/2009 на IV г. о. на ВКС, решение от 26.05.2010г. по гр.д.№1273/2009г. на ВКС, ІІІг.о., решение №532 от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г. на ВКС, ІІІг.о., решение№149/02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г. по поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпяните от него неимуществени вреди. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът В. М. В. оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Въззивният съд в обжалваната част на решението е потвърдил първоинстанционното решение в частта за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на В. М. В. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 100 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпления по чл.282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.2 НК, по което ищецът е оправдан, както и от незаконно задържане под стража като мярка за неотклонение по същото наказателно преследване за периода от 18.03.1997г. до 21.01.1998г. Установено е, че с постановления по сл.д.№ 3/1996г. на Столична следствена служба /пр. № 1407/ 1997 г. по описа на СГП/ В. М. В. е привлечен за обвиняем за извършени престъпления в периода м.януари 1992г. – 08.10.1992г. по чл.203, вр. чл.202, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 НК; по чл.282, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 и по чл.316, вр. чл.308, ал. 1 НК; че първоначално му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 10 000ден.лв., изменена в мярка „задържане под стража” и приведена в изпълнение в периода 18.03.1997 – 21.01.1998 г, след което е изменена в „парична гаранция” 3 000лв. С присъда № 243 от 01.12.2000 г. по нохд №940/2000г. на Софийски градски съд В. В. е признат за виновен в продължаваното стопанско престъпление в периода м. януари 1992 – 08.10.1992 г. и е оправдан по останалите обвинения. С решение на Софийски апелативен съд присъдата е отменена и делото е върнато във фазата на предварителното производство на СГП, която изготвя нов обвинителен акт за престъпления по чл.282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.2 НК при условията на продължавано престъпление и съизвършителство в периодите м. януари 1992 – 03.11.1992 г. и м. август 1992– м. септември 1992 г., по които обвинения В. е оправдан с присъда № 13 от 13.06.2008 г. по нохд №1134/2004г. на Софийски градски съд, влиза в законна сила на 19.08.2009г. Изхождайки от понятието “неимуществени вреди”, в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на 100000лв. Неправилно за определяне на размера на обезщетението, който е значителен, въззивният съд е съобразил единствено периода на наказателното производство, което е продължило почти 15 години в нарушение на изискванията за разумен срок, въведени с чл.6 ЕКПЧОС. Неспазването на разумен срок в наказателно производство с привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет на конкретна преценка Тази степен не следва да намира изражение чрез увеличение на размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно претендираната вреда, с оглед нейното естество / решение по гр. дело № 1650/2009г. на ВКС, ІІІг.о./. Не е отчетено обстоятелството, че за част от периода висящността на наказателното производство е продължила именно поради искането на В. наказателното производство да приключи с присъда, въпреки изтеклата давност за наказване на деянието, за което е бил оправдан. Установено е със събраните доказателства, че В. е понесъл тежко наказателното преследване срещу него и наложената му мярка за неотклонение задържане под стража. От правно значение за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.2, т.2 /сега ал.3/ ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е оправдано и принципно търпените /респ. ако има установени претърпени в по-голяма степен/ неудобства в резултат на това обвинение и на задържането под стража като мярка за неотклонение по него. По делото са установени отрицателните последици във физическо, емоционално и психическо отношение, които е претърпял ищецът, вследствие на наказателното преследване и мярката за неотклонение. В тази насока, е заключението на съдебно-месицинската експертиза и гласните доказателства, които установяват как ищецът е изживял случилото се с него и негативното влияние върху здравето и отношенията му с близки и приятели с оглед на обществения отзвук от обвиненията. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, т.13 в случаите на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ/сега т.3/, какъвто е и настоящият, обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража, като мярка за неотклонение, което в случая е продължило около три месеца. На репариране на основание чл.2, ал.2, т.2 /сега т.3/ ЗОДОВ подлежат вредите, претърпени в резултат на обвинението, по което ищецът е оправдан. Като се вземат предвид установената продължителност на наказателното преследване и на постановената мярка за неотклонение лишаване от свобода, тежестта на престъплението, за което е бил обвинен, и претърпените от тези обвинения от ищеца душевни страдания, възрастта му /роден е през 1935г./, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 60000лв. Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. В останалата част до размера 100 000лв. претенцията е завишена. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение следва да се остави в сила за размера 60000лв. и се отмени за размера над 60000лв. до присъдения размер 100000лв. и в тази част искът се отхвърли като неоснователен. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 05.07.2012г., постановено по гр.д.№986/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 16.06.2011г. по гр.д.№13857/2010г. на Софийски градски съд в частта за уважаване предявения от В. М. В. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата 60000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. ОТМЕНЯ решение от 05.07.2012г., постановено по гр.д.№986/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 16.06.2011г. по гр.д.№13857/2010г. на Софийски градски съд в частта за уважаване предявения от В. М. В. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за размера над сумата 60000лв. до 100000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. В. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за размера над 60000лв. до размер 100 000лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: