Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 115   София, 11 март  2010г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лидия Стоянова     ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева   Биляна Чочева   при секретар Надя Цекова .......................................и в присъствието на прокурора Антони Лаков ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 13 /2010 г.     Производството по делото е образувано на основание чл. 349 , ал.1 от НПК по протест на П. С. , прокурор при Окръжната прокуратура в гр. П., и жалба на защитника на подсъдимата Х. И. К. против присъда № 80 от 15.12.2009 г. по внохд № 598 / 2009 г. на Окръжния съд в гр. П.. С протеста се атакува санкционната част от присъдата , като се изтъква нейната незаконосъобразност , тъй като съдът не е наложил кумулативното наказание лишаване от права по чл. 37, т. 6 и т. 7 от НК, предвидено в чл. 202, ал.3 от НПК. С тези аргументи се иска изменение на присъдата и лишаване на подсъдимата от право да заема държавна или общинска длъжност и да извършва дейност , свързана с материална отчетност за максимално допустимия срок. В касационната жалба на защитника на Х. К. и в подробни писмени бележки се изтъкват многобройни нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита, и неправилно приложение на материалния закон. С тях се мотивира искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата или , алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд. Представителят на прокуратурата пред касационната инстанция пледира за уважаване на протеста и за отхвърляне на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК , установи следното : Районният съд в гр. П. с присъда № 268 от 29.06.2009 г. по нохд № 1* по описа за 2008 г. признал подсъдимата Х. И. К. за невинна и я оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 202, ал.2, т.1 във връзка с чл. 202, ал.1 във връзка с чл. 201, ал.1 във връзка с чл. 311, ал.1 и чл. 26, ал.1 от НК във вр. с чл.2, ал.2 от НК. Окръжният съд в гр. П. по внохд № 598/2009 г отменил първоинстанционната присъда и вместо нея постановил присъда № 80 от 15. 12. 2009 г., с която признал Х. И. К. за виновна в това , че при условията на продължавано престъпление за периода от 06.06.1996 г. до 03.01.2001 г. в гр. П., като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б.”б” от НК - управител на държавна фирма “П” ЕООД /некоректно изписан като регистър/ присвоила сумата от 10 304, 58 лева, връчени в това й качество, чрез подробно изброени 203 фактури, като сумата е в големи размери, поради което и на основание чл. 202, ал.2, т.1 от НК във връзка с ал.1, във връзка с чл.201, ал.1 от НК във връзка с чл. 26 ,ал.1 и чл. 2, ал.2 от НК и чл. 54 от НК й наложил наказание три години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за срок от пет години . В тежест на подсъдимата съдът възложил и сторените по делото разноски. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е основателна по следните съображения: Въззивният състав е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 , ал.3, т. 1, пр.1 и т.2, пр. 1 от НПК. Постановената от Окръжния съд в гр. П. присъда съдържа логически и правни противоречия, които правят невъзможно да се установи действителното й съдържание. Налице е липса на мотиви и на годен за касационна проверка въззивен акт. В диспозитива на присъдата вторионстанционният съдебен състав включил два взаимно изключващи се абзаца. С първия той отменил /без никакви резерви/ оправдателната присъда и постановил нова, осъдителна. С втория потвърдил същата присъда в останалата й част. Мотивите на присъдата не допринасят за изясняване на това противоречие . В тях , на стр.6, е отбелязано , че “възраженията се приемат единствено и само в насока, че К. , при съставените от нея 203 броя фактури, издадени от името на “ПТК?ЕООД гр. П., е удостоверила неверни обстоятелства”. Би могло при това положение да се предположи, че въззивният съд се е солидаризирал с оправдаването на подсъдимата единствено за улесняващото документно престъпление по чл. 202, ал.1, т.1 от НК във връзка с чл.311, ал.1 от НК и поради това е избрал, макар и крайно неудачно, да редактира диспозитива по посочения начин. Тази възможност обаче е изключена при съпоставка с осъдителната част на същия диспозитив. В нея неяснотата се задълбочава с цифровото изписване на състава на престъплението , което не кореспондира със словесното му описание и с предполагаемото оправдаване по чл. 202 , ал.1, т.1 от НК. Съдът е отразил , че Х. К. е извършила престъпление по чл. 202, ал.2, т.1 във връзка с ал.1 от НК. С изцяло дидактична цел се налага припомнянето, че съдът е следвало да конкретизира коя от двете хипотези на чл. 202, ал.1 от НК намира за свързана с инкриминираната дейност – тази по т.1- ако за улесняване на присвояването е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, или тази по т.2 - ако присвояването е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително. Тъй като в настоящия процес няма обвинение за предварителен сговор между две и повече лица по чл. 202, ал.1, т. 2 от НК, остава единствено възможността свързващата препратка на правната квалификация на деянието да е тази към чл. 202, ал.1, т.1 от НК за улесняващо документно престъпление. Това води до още един конфликт – този път между диспозитива и мотивите на присъдата. В последните , на стр. 10, е отбелязано, че “с оглед на отпадането на вменяваното на К. престъпно деяние по чл.311 от НК, то съдът потвърди присъдата на районния съд в останалата й част”. Този израз, без да се предявяват претенции за юридическата му прецизност , не хвърля допълнителна светлина върху основния за всяка присъда въпрос за извършеното престъпление и правната му квалификация. Ако Х. К. не е извършила улесняващо присвояването документно престъпление/както се твърди в мотивите/, тя не би следвало да носи отговорност във връзка с чл.202, ал.1, т.1 от НК, както пък в същото време се сочи в диспозитива на присъдата. Объркването на въззивния съд относно правната квалификация на престъплението продължава в разсъжденията на стр.9 от мотивите. Там е отхвърлена основателността “ на доводите на защитата на подсъдимата, че не може да се касае за продължавано престъпление, извършено от последната , с приложението на чл.26 от НК.” Веднага след това, с позоваване на Тълкувателно решение на ОСНК на ВКС № 2 от 1999 г.,може да се прочете, че “подсъдимата К. е осъществила едно фактически усложнено престъпно деяние”, както и категоричното заключение: ”Ето защо съдът приема, че не може да се разкъсат отделните елементи от деянието на подсъдимата и отделните прояви на подсъдимият/?/ да се третират като отделни престъпления, нито пък да се приеме ,че подсъдимата е действала при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК- несъществуващ към момента на инкриминираното деяние. Фактическата характеристика на извършеното от подсъдимата К. дава основание да се приеме, че е налице едно фактически усложнено престъпно деяние”/край на цитата/. С други думи, съдът е приложил разпоредбата на чл. 26 от НК, но е изложил съображения за нейната неприложимост. Най-съществени обаче са процесуалните нарушения , допуснати от Пазарджишкия окръжен съд при формиране на вътрешното му убеждение. Въззивният съд в нарушение на принципа за издирване на обективната истина /чл. 13 от НПК/ и произтичащото от него изискване за обективност, всестранност и пълнота на изследването /чл.14 от НПК/ е изключил от анализа си редица обстоятелства, които са свързани с версии, различни от тази на обвинението. Без необходимата задълбоченост е търсен отговор на основния за изхода на делото въпрос - какви са услугите, отразени във фактурите, и кой е следвало да получи възнаграждение за извършването им. Въззивният съд старателно е избегнал да конкретизира становището си /използвайки събирателния термин “услуги”/ въпреки възраженията на защитата, която е свързвала с изясняването му своето твърдение за невинност на К. по повдигнатото обвинение . На стр.3 и стр.5 от мотивите съдът е заключил, че сумите по всички 203 фактури са част от имуществото на управляваното от подсъдимата дружество, тъй като са заплатени за извършени от него /чрез съответните служители и средства/ дейности като изготвяне на скици , трасиране на имоти, проекти за делба, отразяване на цифров модел в кадастралните планове и други. В същото време съдът отбелязва , че в голяма част от фактурите е отбелязана услугата “договор за делба” , която е извън номенклатурата на дружеството. Освен това безспорно е установено , че всички услуги са извършени лично от подсъдимата, а не чрез нейните подчинени. Без коментар е останало важното обстоятелството , че К. е имала задълженията на управител и не изследвано дали те включват включват и чертане на скици и др.дейности , които според съда са търсели лицата , на които са издадени фактурите. На следващо място съдът превратно е оценил в подкрепа на обвинението показанията на свидетеля А, който заявил , че “ПТК”ЕООД не е имал монопол върху кадастралните дейности , а те са се предлагали и от други лица. От тези данни съдът е заключил, че К. е изземвала услуги на ПТК” ЕООД т.е . извършвала е лично услуги , които иначе би трябвало да се поемат от дружеството. Това безспорно укоримо поведение /в контекста на отношенията между управителя и управляваното дружество/ не е в каузална връзка с възникване на имуществени права в полза на “ПТК” ЕООД върху хонорарите за дейност , реализирана от управителя, ако тя не е част от длъжностната му характеристика. Отделен е въпросът , че в присъдата отделените фактури изобщо не са диференцирани според тяхното съдържание. Безспорно е , че част от тях не съдържат елементи , които да свързват ПТК “ЕООД с отразените услуги , но въпреки това съдът е обобщил, че всички издавани документи са “от името на дружеството”. Липсата на обстоятелствен анализ на писмените доказателства съдът е заменил със спорни предположения, базирани на неустановени по категоричен начин факти. Така на стр.6 в мотивите е направен изводът , че К. е отразила в част от фактурите като основание за плащането изработване на“ договор за делба “, но всъщност е извършвала други /неизвестно какви / услуги, които обаче са спадали към служебните й задължения и които е трябвало да бъдат заплатени в касата на дружеството. В същото време въззивната инстанция се е солидаризирала с възраженията на защитата относно съдържанието на фактурите, а те са за пълно съответствие между вписаните и извършените дейности. Доказателствената и логична уязвимост на този подход за обосноваване на наказателна отговорност прави присъдата несъвместима с изискването на чл.303 от НПК и допълнително подкрепя необходимостта от отмяна на присъдата поради съществени процесуални нарушения. Делото следва да се върне за ново разглеждане от стадия на въззивното производство, където да се отстранят посочените процесуални нарушения. За пълнота на изложението и в отговор на касационната жалба настоящият състав отбелязва, че твърдението на защитата за недопустимост на писмените доказателства в кочан с фактури № 6 ,тъй като не са приобщени с посочените в Глава двадесет и четвърта от НПК способи, е неоснователно. Писмени доказателства могат да бъдат включени в доказателствената съвкупност и чрез пряко представяне от страна или друг процесуален участник или да бъдат изискани от съда или разследващите органи. След преценка за относимост към предмета на доказване съответният орган, ръководещ процеса, трябва да се произнесе с акт по допускане на документа. В настоящия процес е установено , че кочан № 6 е предоставен от анонимно лице на служителите на РЗ-БОП- гр. П. в рамките на извършвана предварителна проверка. Фактурите са били предмет на съдебнопочеркова експертиза и са предявени на обвиняемата заедно с всички останали материали по разследването. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция те са прочетени по реда на чл. 283 от НПК. По този начин в съдебната фаза е отстранен процесуалният пропуск на разследващия орган да се произнесе с отделен акт за приобщаване на фактурите към доказателствените материали. Нарушението не е от естеството на съществените и не компрометира доказателствената годност на оспорваните документи. Съдът обаче е бил длъжен да ги подложи на внимателна проверка, като съобрази ,че кочан № 6 не е иззет от подсъдимата, намирал се е извън нейния контрол и е възможен обект на допълнения , извършени от друго лице. Възраженията на защитата на подсъдимата в тази насока не са получили отговор във въззивния акт, макар да има данни за различие в печатите , положени върху фактурите от различните кочани. Допуснато е самостоятелно нарушение на чл. 14 и чл.107 от НПК, което при новото гледане на делото подлежи на отстраняване предвид изключителната важност на писмените доказателства в настоящия процес. Този изход на делото прави безпредметно обсъждането на възраженията на касатора и прокурора за неправилно приложение на закона . Водим от горното и на основание чл. 348 , ал. 3, т.1, пр. и т.2,пр.1 и чл.354, ал.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,   Р Е Ш И   ОТМЕНЯВА присъда № 80 от 15.12.2009 г. по внохд № 598/2009 г. на Окръжния съд в гр. П. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.