Р Е Ш Е Н И Е № 601 гр. София, 15 декември 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1691 по описа за 2012 г Касационното производство е образувано по протест на Ямболска окръжна прокуратура срещу нова въззивна присъда на Ямболски окръжен съд № 117 от 11.07.2012 г, по ВНОХД № 139/12, с която е отменена присъда на Районен съд, Тополовград, № 27 от 2.03.12 г, по НОХД № 151/12, и подсъдимият Д. Г. Д. е признат за невиновен в това: на 24.09.2008 г, в [населено място], като свидетел пред надлежен орган на властта / дознател / съзнателно да е потвърдил неистина, а именно: че С. Я. К. му е нанесъл побой в съучастие с Я. С. К. и Н. С. К., с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 290, ал. 1 НК. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 24.09.2008 г, в [населено място], като свидетел пред надлежен орган на властта / дознател / съзнателно е потвърдил неистина, а именно: че С. Я. К. му е нанесъл побой в съучастие с Я. С. К. и Н. С. К., с оглед на което и на основание чл. 290, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че събраните доказателства са анализирани в отклонение от чл. 14 НПК, че са игнорирани показанията на св. С. К., св. Н. К., св. Я. К., св. И., св. Х., св. А., св. М., че не са съобразени писмените доказателства от Военно формирование 54120, [населено място], че неправилно са кредитирани показанията на св. С. Д., св. И. Д., св. М. Д., св. Д., респективно, обясненията на подсъдимия, че липсва основание да бъдат игнорирани доказателствата, установяващи, че С. К. не е присъствал на местопрестъплението, че материалният закон е приложен неправилно. С протеста се иска да бъде отменена атакуваната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд или да бъдат отменени двата съдебни акта и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП не поддържа протеста. Пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Подсъдимият счита протеста за неоснователен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: ВКС намери, че не е допуснато релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Събраните по делото доказателствени източници са анализирани в съответствие с изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, тоест, липсва порок във вътрешното убеждение по релевантните факти. Въззивният съд е извършил обстоен доказателствен анализ, посочвайки убедителни съображения на кои доказателствени източници дава вяра и защо. От гласните доказателства, изводими от показанията на св. И. Й., св. И. К., св. С. Д., респективно, обясненията на подсъдимия, е установено, че С. Киров е възможен участник в побоя, нанесен на подсъдимия. Следователно, събраните доказателства кореспондират на заявеното от подсъдимия в качеството му на свидетел, че побоят му е нанесен от братята К. и С. К.. Друг е въпросът защо разследващите органи са кредитирали безусловно справката от Военното поделение, в което работи С. К., и не са провели разследване дали по време на побоя той действително е бил там. Убедителни са съображенията на въззивния съд, че справката от Военното поделение не може да послужи за безусловно опровергаване на версията на пострадалия, че С. К. е участвал в престъплението по чл. 129 НК. В тази насока правилно са интерпретирани показанията на св. Д., положил усилия да се информира за действителното фактическо положение, но не получил необходимото за целта съдействие. Правилен е изводът, че за съда няма задължение да презюмира истинността на представения документ, а може да провери истинността му с всички допустими по закон доказателствени средства. Подробно са анализирани показанията на св. Д. Х., св. Х. И. и св. М. М., за които са изложени убедителни съображения защо не се кредитират и от кои други гласни доказателствени източници се опровергават. Правилно са оценени показанията на св. Н. К. и св. Я. К., от които, първият, чичо, а вторият, баща на св. С. Киров. От една страна, е разбираемо желанието на тези лица да прикрият участието на своя родственик в престъплението по чл. 129 НК. От друга страна, техните показания са опровергани от кредитираните гласни доказателствени източници, сочещи на възможността С. К. да е участвал в побоя. При съвкупната преценка на събраните доказателства е изведен верният извод, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК. При правилно установените факти, които не обвързват подсъдимия с извършеното престъпление, законосъобразно е отменена осъдителната присъда и е произнесена оправдателна такава, тоест, не е допуснато нарушение на материалния закон при постановяването на оправдателната присъда. Липсата на нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане във въззивната инстанция, респективно, за отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция, а исканията в тази насока не могат да бъдат удовлетворени. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът е неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда на Ямболски окръжен съд № 117 от 11.07.2012 г, по ВНОХД № 139/12. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: