Ключови фрази
Частна касационна жалба * съдебни разноски * адвокатско възнаграждение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 590

София, 07.12.2017 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание нa пети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА


изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 4655/2017 год.


Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Й. Б., подадена чрез адв. Ж. К., против определение № 2699/11.08.2017 г. постановено по в.ч.т.д № 3272/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено определение № 12438/10.05.2017 г. по гр.д № 9834/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което Р. С. И. е осъдена да му заплати сумата 1800 лв. – разноски по делото за процесуален представител.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване са формулирани следните въпроси: 1. „Релевантно ли е обстоятелството, че адвокатското възнаграждение е заплатено не лично от страната по делото, а от трето лице за нейна сметка, при преценката за това дължат ли се разноски по чл. 78 ГПК и за доказване на реалното им извършване и възможно ли е само на това основание да се откаже присъждането на разноски за страната?“ и 2. „Част от разноските ли е адвокатско възнаграждение, внесено не лично от страната, която е упълномощила адвокат по делото?“. По отношение на първия въпрос се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като сочи определение № 825/14.12.2013 г. по ч.гр.д № 1070/2013 г. по описа на ВКС, III г.о., определение № 562/28.10.2015 г. по ч.т.д. № 3532/2014 г., ВКС, I т.о., решение от 10.2016 г. по в.гр.д № 1855/2016 г. по описа на Окръжен съд-Варна, решение № 242/09.05.2016 г. по в.гр.д № 337/2016 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново,а по отношение на втория въпрос се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като твърди, че е разрешен в противоречие с определение № 614/26.10.2010 г. по ч.гр.д № 542/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о.
В срока по чл. 276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по частната жалба, в който са изложени доводи за нейната неоснователност и се поддържа правилността на атакуваното определение. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като взе предвид оплакванията на страните, намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 275, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е уважена частна жалба срещу определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Частната касационната жалба е подадена на 25.09.2017 г., преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
С определение от 07.12.2016 г. производството по гр.д № 9834/2015 г. по описа на Софийски градски съд, образувано по искова молба на Р. С. И. срещу Н. Й. Б., е прекратено на основание чл. 130 вр. чл. 129, ал. 1 вр. 1 ГПК. Подадена е молба от ответника с искане за допълване на постановеното определение с присъждане на сторените от него разноски за адвокатски хонорар, съгласно приложен списък и доказателства за изплащането им по банков път. С определение от 10.05.2017 г. по гр.д. № 9834/2015 г. искането е уважено и Р. С. И. е осъдена да заплати на Н. Й. Б. сумата от 1800 лв., представляваща разноски по делото за процесуален представител.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че не са налице основания за уважаване на искането по чл. 248 ГПК,тъй като, видно от приложеното по делото извлечение от банкова сметка, платец на задължението за адвокатски хонорар е не страната Н. Й. Б., а друго трето лице – [фирма]. Приел е, че приложените документи не доказват направени от ответника разноски за ангажиране на повереник, с оглед на което те не му се дължат.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК /в ред. преди изменението с ДВ бр. 86/2017 г./ касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материално-правен или процесуално-правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Формулираните два въпроса са с идентично съдържание и касаят реализирането на отговорността за разноски, в случай, че претендираното адвокатско възнаграждение не е внесено лично от страната, която е упълномощила адвоката по делото.
Налице са основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК,тъй като въпросът е разрешен в противоречие с приложеното от касатора определение № 614/26.10.2010 г. по ч.гр.д № 542/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о.
Отговорът на въпроса изисква да се посочи, че съгласно чл. 73, ал. 1 ЗЗД паричното задължение може да бъде изпълнено от всяко трето лице. Без правно значение е кой го е изпълнил, както и дали е действал по писмено или устно овластяване от страната или е действал като гестор. Във всички случаи изплатеното възнаграждение за един адвокат съставлява разноски за страната.
Въззивното определение е неправилно и следва да бъде отменено.
По делото е установено, че договор за правна помощ и защита е сключен между страната Н. Й. Б. и упълномощения адвокат Ж. И. К. ,като е уговорено възнаграждение за адвокатска защита в размер на 1500 лв. без ДДС. Приложена е проформа фактура № 40/29.06.2016 г., в която е начислен размерът на договореното възнаграждение ведно с ДДС, в общ размер на 1800 лв., а впоследствие е издадена и фактура № 152/27.07.2016 г. Представено е извлечение от банкова сметка, от което е видно, че посочената сума в проформа фактурата е изплатена по сметка на адв. Ж. К. от наредителя [фирма],а от приложената разписка е видно единствено кой е наредител на постъпилата сума,т.е това качество е различно от това кой е задължено лице.
Водим от гореизложеното Върховния касационен съд,Четвърто гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2699/11.08.2017 г. по ч.т.д. № 3272/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено определение № 12438/ 10.05.2017 г. по гр.д № 9834/2015 г. по описа на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 2699/11.08.2017 г. по ч.т.д. № 3272/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено определение № 12438/ 10.05.2017 г. по гр.д № 9834/2015 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Р. С. И.,ЕГН [ЕГН] да заплати на Н. Й. Б.,ЕГН [ЕГН] сумата от 1800 лв./хиляда и осемстотин/ – разноски по гр.д. № 9834/2015 г. по описа на Софийски градски съд, представляваща адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: