Р Е Ш Е Н И Е № 127 гр. София, 16.01.2023г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Марияна Петрова, при становището на прокурор Антоанета Близнакова, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 445 по описа за 2022г. Производството е по реда на чл. 346, ал. 1 от НПК и е образувано по подадена касационна жалба от частните обвинители и граждански ищци В. К. М. и П. Н. М., чрез повереника им – адв. С. С., против въззивно решение № 65/08.04.2022г. по ВНОХД № 14/2022г. по описа на Пловдивския апелативен съд. С жалбата се ангажират касационни основания, свързани с нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Основно се твърди, че въззивната инстанция не е осъществила обективен, всестранен и пълен анализ доказателствата по делото, като са игнорирани всички осъдителни такива. Посочва се, че са налице всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК, за да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия А. Ц.. Твърди се, че подс. Ц. е годен субект на престъплението, защото е нарушил нормативно установени за длъжността му задължения, които нарушения са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. Обжалва се присъдата и в частта, с която са отхвърлени гражданскоправните искове. С жалбата се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Подадено е възражение от защитниците на подсъдимия - адв. Н. и адв. К., срещу касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци. Иска се касационният съд да потвърди обжалваното решение. Изтъкват, че проверяваните инстанции са спазили всички законови изисквания при постановяване на съдебните актове. Твърди се, че фактическата обстановка е изградена правилно, въз основана на пълен и обстоятелствен доказателствен анализ. Излагат доводи за недоказаност на обвинението, както и че подс. Ц. не се е разпореждал и не е имал отношение за начина на монтиране и захранване на токопадаването на процесната машина „Х.“. Твърди се, че прокуратурата е допълнила фактическата част на обвинението с въззивния протест и неправилно е вменила задължение на подсъдимия допълвайки обема на отговорностите му, в опит да докаже обвинението. По делото безспорно било доказано липсата на вина от подс. Ц. и не може да бъде ангажирана неговата отговорност за инцидента и настъпилата смърт. Твърди се, че не е посочено от обвинението конкретно действие или бездействие, което да е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилата смърт. Прави се обстоятелствен анализ на доказателствата по делото и събитията предшествали настъпването на инцидента, включително самоволно предприетите от пострадалия действия довели до инцидента. Иска се съда да приеме за неоснователна касационната жалба и да потвърди обжалваното решение. Молят съда да отхвърли гражданскоправния иск като неоснователен и погасен по давност. Възраженията на защитника на подс. А. Ц. – адв. Н., навеждат на това, че подс. Ц. не е притежавал никакви специални познания за проектирането, изграждането и експлоатацията на електрическите инсталации и системи, поради което го е възложил на сертифицирани в тази сфера фирми-изпълнители. Изтъква се, че процесната дефектнотокова защита не е била предвидена в първоначалния проект, изготвен от специалисти и за нейната необходимост подс. Ц. не е бил отговорен и не е могъл да го предвиди. Заявява се във възражението, че специалните нормативни изисквания по Наредби №3 и №7, са задължителни само за правоспособни лица, каквото подс. А. Ц. не е, както и че дейността му като управител не представлява източник на повишена опасност. Защитникът заключава, че задълженията на подс. Ц. като управител на дружеството не са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт. Излага доводи за приноса на пострадалия за настъпването на злополуката, тъй като почистването на процесната машина не е било негово задължение и той е предприел самоволно действие за това, в разрез с инструкцията и без предпазно облекло. Моли съда да остави в сила решението на пловдивския апелативен съд. Прокурорът от ВКП в съдебно заседание заявява, че жалбата на частните обвинители и граждански ищци е неоснователна. Твърди, че при анализа и преценката на доказателствата не са допуснати нарушения от въззивния съд. Счита, че от доказателствата по делото не се установява да е на лице причинно-следствена връзка между нарушенията, вменени на подсъдимия с обвинителния акт и настъпилата смърт на пострадалия. Не било доказано по несъмнен начин виновността на подсъдимия, поради което и не е нарушен материалният закон. Частните обвинители и граждански ищци В. К. М. и П. Н. М., се явяват лично, всички се представляват от упълномощен повереник - от адв. С.. Повереникът моли съда да върне делото за ново разглеждане, поради неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди, че неправилно прокуратурата не е поддържала обвинението. Счита за неправилен изводът на пловдивския апелативен съд, че подсъдимият не е субект на престъплението по чл. 123 от НК. Намира действията на подс. Ц. за съставомерни, от което извежда, че неправилно е приложен материалният закон. Счита,че въззивният съд не е направил пълен, обективен и всестранен анализ на доказателствения материал, което е довело до съществено процесуално нарушение. Излага подробни съображения, че е постановена неправилна присъда и неправилно отхвърляне на гражданскоправните искове. Моли съда да отмени решението на пловдивския апелативен съд и да върне делото за ново разглеждане. Подсъдимият А. Й. Ц., редовно призован се явява лично, представлява се от защитниците – адв. Е. К. и адв. Л. Н., които пледират да се остави без уважение касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци. Защитникът – адв. К., счита за безспорно доказано, че нито едно действие или бездействие на подсъдимия не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. При повторното разглеждане на делото, в изпълнение на дадените от касационния съд указания, категорично било установено, че подс. А. Ц. не е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК. Излага доводи за спазването на всички нормативни изисквания в изпълнение на служебните задължения от подс. Ц., касаещи процесния случай. Твърди, че гражданският иск трябва да бъде отхвърлен и на основание изтекла погасителна давност. Моли съда да остави в сила въззивното решение. Защитникът – адв. Н., счита обвинението по чл. 123, ал. 1 от НК за неясно и твърди, че обвинителният акт е с невярно съдържание. Намира, че дейността на подсъдимия не представлява източник на повишена опасност по смисъла на чл. 123, ал. 1 от НК. Причината за инцидента била, че пострадалият не е преминал предхождащия задължителен инструктаж по негова вина. Моли съда, да остави в сила решението на пловдивския апелативен съд. Подсъдимият А. Й. Ц. в лична защита поддържа пледоарията на упълномощените защитници и моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. При последната си дума подс.Ц. отново моли да се потвърди решението на апелативната инстанция и посочва, че за десет години се доказало, че няма никаква вина. Върховният касационен съд, I- во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Настоящото касационно производство е второ по ред. По делото е постановена първоначална присъда №4/16.01.2015г. по НОХД № 79/2014г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с която подс. А. Ц. е осъден в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК , като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок 2/две/ години, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от 3/три/ години. С присъдата са уважени и предявените гражданскоправни искове и за причинените неимуществени вреди в размер на 250 000 лв., за всеки един от тях ,със законната лихва, считано от 26.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумите и държавна такса върху уважените искове. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. От присъдата на първата инстанция са останали недоволни както подсъдимият, така и частните обвинители и граждански ищци и по тези въззивни жалби с присъда № 14/14.12.2015г. по ВНОХД № 44/2015г. Пловдивския апелативен съд е отменил горепосочената присъда и оправдал подс. А. Ц. да е извършил престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК, като отхвърлил предявените граждански искове и направените по делото разноски. Така постановената нова присъда е обжалвана пред ВКС по касационен протест и жалба на частните обвинители и граждански ищци и с решение № 86/19.07.2016г. по н.д. № 266/2016г. на III н.о. на ВКС, отменил въззивната присъда № 14/14.12.2015г. на Пловдивския апелативен съд и върнал делото за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание със задължителни указания относно вменените на подсъдимия нарушения и изясняване на въпросите за спазване на изискванията за устройството на електрическите уредби. В изпълнение на дадените от първото касационно разглеждане указания, втори по ред състав на Пловдивския апелативен съд с решение № 250/24.10.2016г. по ВНОХД № 396/2016г., е отменил първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Пазарджик и е върнал делото на Окръжна прокуратура - Пазарджик, тъй като бил възпрепятстван да разреши поставените от касационната инстанция въпроси поради допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. При повторно внесения обвинител акт в Окръжен съд – Пазарджик е образувано НОХД № 422/2018г., но в хода на разпоредителното заседание на основание чл. 248, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, с протоколно определение от 07.09.2018г. прекратил съдебното производство и върнал отново делото на Окръжна прокуратура – Пазарджик за изготвяне на нов обвинител акт. Така постановеното определение било потвърдено от въззивния съд с определение № 630/25.10.2018г. по ВНЧД № 558/2018г на Пловдивския апелативен съд. Пазарджишката окръжна прокуратура внесла за трети път обвинителен акт, по който в Окръжен съд – Пазарджик било образувано НОХД № 257/2019г. и с протоколно определение от 16.05.2019г. съдът отказал да прекрати съдебното производство и да върне делото на досъдебната фаза на основание чл. 248, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, но същото било отменено от пловдивския апелативен съд, който с Определение № 386/12.06.2019г. по ВНЧД № 306/2019г. върнал делото за пореден път на Окръжна прокуратура – Пазарджик за изготвяне на нов обвинителен акт. По поредния внесен обвинителен акт от ОП- Пазарджик, е образувано НОХД №788/2019г., по което с Присъда № 260025/28.10.2021г. подсъдимият А. Ц. е признат за невиновен, за това че на 26.07.2012г. в с. Черногорово, обл. Пазарджик е причинил смъртта на Н. П. М. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. С присъдата са отхвърлени предявените граждански искове срещу подсъдимия Ц.. По протест на ОП – Пазарджик и жалба на частните обвинители и граждански ищци, е образувано ВНОХД № 14/2022г. на Пловдивския апелативен съд, по което с Решение № 65/08.04.2022г. е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда на Пазарджишкия окръжен съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за допустима като подадена в законоустановения срок, от страна, която има право на такава и срещу подлежащ на касационна проверка въззивен съдебен акт на основание чл. 346, т, 1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна поради следните съображения: Така наведеното касационно основание за допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, което води и до неправилно нарушение на материалния закон, е неоснователно. Общото оплакване, че проверяваната инстанция не е направила обективен, пълен и всестранен доказателствен анализ, като е игнорирала обвинителните доказателства, не може да бъде прието от касационната инстанция. Инстанциите по фактите са направили всичко необходимо, за да съберат необходимите за разкриване на обективната истина доказателства, доколкото формулировката на обвинението е била ревизирана многократно от прокуратурата с връщане на делото в досъдебната му фаза. Не може да бъде споделено наведеното възражение, че са игнорирани обвинителните доказателства спрямо подсъдимия Ц., без те да са конкретно посочени. Проверката на доводите на жалбоподателите, не сочи за пренебрегнати или превратно оценени доказателства в полза на подсъдимия. Въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК, като е изпълнил и дадените от предишния касационен състав указания, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд. В касационната жалба се излагат доводи на основания чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за нарушение на материалния закон и неправилно приложение на чл. 123, ал. 1 от НК. Проверяваната инстанция пространно е изследвала причините за възникване и настъпване на смъртта на пострадалия Н. М.. Установено е, че причина за настъпване на инцидента е липсата на дефектнотокова защита в захранващото ел. табло, липса на защита от влага и прах на контактите и не на последно място, неправилно почистване на машината от самия пострадал М., който я е полял обилно с вода, в резултат на което са протекли процеси, довели до настъпването на смъртта му. По делото е установено, че въпреки дългосрочния отпуск по болест на подсъдимия, би могъл да носи наказателна отговорност за престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК, ако е нарушил правилата, осигуряващи безопасност на труда, които създават опасност за живота и здравето на работниците и тези нарушения са в причинно-следствена връзка с престъпния резултат. Подсъдимият А. Ц. е бил управител на фирма „***“ООД и в качеството си на такъв е отговарял за цялостната документация на дружеството, съгласно изискванията на чл. 200, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 от Наредба № 7 На първо място следва да бъдат обсъдени наведените в касационната жалба доводи за съставомерност на деянието от подс. Ц. и по конкретно допуснати от последния пет разпоредби, относно нарушения на правилата, осигуряващи безопасност на труда, създаващи опасност за живота и здравето на работниците. Въззивната инстанция е обсъдила в мотивите на обжалвания съдебен акт пространно всяко от нарушенията, посочени от обвинението, посочвайки че повдигнатото обвинение касае немарливо изпълнение от страна на подсъдимия. Не може да бъде прието наведеното в касационната жалба възражение, че именно подсъдимият е отговорен за това поддръжката на оборудването да е извършвана, без да е изключено от токозахранването. По делото е установено, че подсъдимият А. Ц. не е имал знания и опита в изграждането на електро инсталации, неговите задължения в качеството на управител на процесното дружество се свеждали до спазване на нормативно установени задължения за цялостната документация на дружеството по изискванията на чл. 200, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 от Наредба № 7. През 2010г. специализирана оторизирана комисия е извършила 72-часови проби на мишината „Х.“, след което е издаден акт за въвеждане в експлоатация на същата. Комисията,провеждаща пробите, е издала акта за въвеждане в експлоатация, без да е констатирала липсата на необходимата защита, както и че контактите нямат нужната степен на защита от влага. Подсъдимият Ц. поради липсата на необходимите специализирани знания, бил осигурил специалист за поддръжката на ел. инсталациите от специалистите, които и изградили последната – свидетелят Ж. С. /починал/ и неговият син Б. С.. Поддръжката обаче се извършвала само от Б. С., докато квалификацията към онзи момент имал само баща му – починалият св. Ж. С.. Предвид извършеното от подсъдимия Ц., в изпълнение на задълженията му като ръководител и управител на дружеството да подсигури поддръжката на електро инсталацията, следва да се заключи, че не е могъл и да предположи, че последната не отговаряла на нормативните изисквания, нито че е необходима допълнителна проверка. Не може също така да се заключи, че е бил и длъжен да предположи подобно обстоятелство. На следващо място възражението за неизпълнено от подсъдимия задължение да обезопаси процесната машина чрез поставяне на дефектно токова защита също не може да бъде споделено. Инстанциите по фактите са изяснили, че към момента на закупуване на машината „Х.“ не е имало изискване на завода-производител за монтаж на дефектно токова защита към нея. По делото не е установено подсъдимият да е знаел нито за предназначението, нито за липсата на такава защита, както се посочи по-горе, не може да се твърди и наличие на задължение да знае за подобни технически изисквания за безопасност. Подсъдимият освен, че е положил необходимите грижи и изпълнил задълженията си инсталацията да бъде проектирана и изградена от оторизиран орган, нямал никаква представа след всички налични одобрения и проби, че процесната машина Х. е изградена извън одобрения проект. Всъщност подс. Ц. не е имало и как да има съзнанието за този пропуск, тъй като след извършените 72- часови проби е издаден акт за въвеждане в експлоатация от оторизирания орган. Настоящият касационен състав не може да приеме и наведеното в жалбата възражение за това, че подс. Ц. не е осигурил писмен инструктаж за работа с машината и безопасно боравене с нея. Неоспорим факт е, че на 24.12.2011г. подсъдимият Ц. е получил инфаркт, от която дата до 18.11.2012г. е бил в болничен, през който период той е бил физически възпрепятстван да изпълнява ръководни функции и не е посещавал предприятието. За периода от 16.09.2008г. до 15.05.2012г. пълномощник на подс. Ц., в качеството му на управител бил св. Р. Ч.. След като св. Ч. напуснал, както и по време на инцидента, дейността на дружеството неформално се ръководела от св. А. Н.. Всички тези констатации водят до извода, че подс. Ц., макар и формално да е бил управител на дружеството, той фактически поради здравословното си състояние не е бил в състояние да изпълнява тези функции. По делото също е установено по безспорен начин, че предприятието е спряло да работи за определен период от време и след като била възобновена дейността през 2012г., работата на всички работници се възлагала и ръководела именно от св. А. Н.. Този свидетел лично е показвал на пострадалия М. как се оперира с машината и кат тя се почиства, с какво облекло трябва да е облечен. Пострадалият освен това е наблюдавал негов колега, докато последният почиствал машината. Не на последно място по делото безспорно е доказано, че освен от обективна страна, липсва и субективният елемент, за да е налице съставомерност на деянието от страна на подс. Ц.. Просторно е изследвано какво поведение е дължал подсъдимият за осигуряване на безопасни условия на труд конкретно за работата на процесната машина „Х.“, както и че не е имало как да знае, че липсва необходимата защита и електро инсталацията е изградена извън одобрения проект. От действията на подс. Ц. е изведено, че е направил всичко необходимо, като е наел оторизирани фирми, за проект и изграждане на електро инсталация, както и надзор след въвеждане в експлоатация. Обективно невъзможно е било подс. Ц. да съзнава, че машината не е обезопасена, след като приемателната комисия е одобрила изградената инсталация и не е имала възражения по изграждането на обекта. Предвид обстоятелствата, че подсъдимият след като е наел необходимите специалисти и е получил всички сертификати, които били нужни за пускане в експлоатация, може да се заключи с увереност, че той е направил всичко, което е било изискуемо и по този начин е бил убеден, че електро инсталацията е изградена и работи съобразно всички законови и технически изисквания. Предвид тези констатации, правилно въззивната инстанция е приела, че липсва твърдяната от жалбоподателите причинно-следствена връзка за ангажиране отговорността на подсъдимия за настъпването на смъртта на пострадалия М.. При тези съображения несъмнено е верен изводът, че подсъдимият не е могъл и не е бил длъжен да предвиди необходимостта от поставяне на дефектно токова защита, както и че обратният извод би довел до безвиновна отговорност поради единствено обстоятелство, че е управител на процесното дружество. Друг е изцяло въпросът за отговорността на дружеството по смисъла на чл.49 от ЗЗД като възложител на работата, но той не се поставя в конкретното наказателно производство. Контролираната инстанция е отчела и съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия, доколкото с действията си е нарушил правилата за безопасно осъществяване на дейността, за която е бил нает в предприятието. Въззивната инстанция правилно и в съответствие с доказателствата е отбелязала, че по делото има основания да се приеме, че е налице виновно поведение на други лица, което съществено е допринесло за настъпилия вредоносен резултат, наред с установеното съпричиняване от страна на пострадалия. Очевидно държавното обвинение неправилно е насочила обвинителните си усилия към подсъдимия, пренебрегвайки действията на изпълнителните на инсталацията, които са имали и съответната професионална подготовка. Съдът обаче може само да се задоволи с констатация в тази връзка, без да може да замести държавното обвинение при изпълнение на неговите конституционни правомощия по наказателното преследване. Гражданските искове на частните обвинители и граждански ищци В. К. М. и П. Н. М. са пряко свързано с въпроса за наказателната отговорност на подсъдимия Ц.. Оправдаването на последния по обвинението по чл. 123, ал. 1 от НК предопределя отхвърлянето на гражданските искове като неоснователни, защото причината за смъртта на Н. М. не се дължи на действия на подсъдимия. По изложените съображения касационната инстанция намери подадената жалба от повереника на частните обвинители и граждански ищци В. К. М. и П. Н. М., за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65 от 08.04.2022 г., постановено по ВНОХД № 14/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.