7
Р Е Ш Е Н И Е
№126
София08.07.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 943/2012 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Л., с ЕГН [ЕГН] и на Н. А., ЛНЧ [ЕГН], чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 795 от 16.05.2012 г. по т.д. № 3110/2011 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, с което след отмяна на решение № 359 от 07.04.2011 г. по т.д. № 2595/2009 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-12 състав в обжалваните части, са отхвърлени следните искове: 1. иск с правно основание чл.74 ТЗ, предявен от В. Л. за отменянето, като незаконосъобразни, на решенията на извънредното общо събрание на съдружниците в [фирма], [населено място], проведено на 10.12.2009 г. в [населено място] за изключването на съдружника В. Л., поемане на освободените 15 дяла от капитала на дружеството от В. Лобачов и задължение на управителя В. Тимоченко да изготви счетоводен баланс към 31.12.2009 г. и 2. иск с правно основание чл.74 ТЗ, предявен от Н. А. за отменянето, като незаконосъобразни, на решенията на извънредното общо събрание на съдружниците в [фирма], [населено място], проведено на 10.12.2009 г. в [населено място] за изключването на съдружника Н. А. и за поемането на освободените дялове от В. Лобачов.
С определение № 117 от 26.02.2013 г., на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на решението по правни въпроси, свързани с редовността на връчване на покана за общо събрание на съдружниците, с оглед изискванията на чл.139, ал.1 ТЗ, и за задължението на съда, в рамките на проверката за законосъобразност на атакувани решения на ОС, да обсъди съображенията, наложили изключването на съдружник.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост и по съображения, подробно развити в нея, както и в писмена защита, се иска отмяна на обжалвания съдебен акт, с присъждане на разноски.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва изцяло жалбата и счита въззивното решение за правилно, по съображения в писмен отговор и в защита, поддържани в съдебно заседание на 12.06.2013 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение с оглед поддържаните в жалбата основания за касационно обжалване, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав е приел, на първо място, че след като поканата за общото събрание на съдружниците, изпратена до съдружника Л., е доставена на адреса, посочен от последния като адрес за кореспонденция, то това е достатъчно, за да се приеме, че тя е била получена от съдружника. Независимо, че като получател на поканата е посочен Р. П.- сътрудник на адв. А. А./която е адресат/ и въпреки показанията на св.А., решаващият съд е приел, че в случая не са приложими строгите правила за връчване на съобщения и призовки по ГПК и е изключено прилагането по аналогия на глава шеста ГПК.
По отношение на конкретните основания за изключване на Н. А., решаващият състав е приел, че те не следва да се преценяват по същество, тъй като касаят дейността на дружеството или засягат взаимоотношенията между съдружниците.
В мотивите към обжалваното решение съдебният състав е преценил като основателни доводите на въззивника /сега ответник по касация/ за връчване на предупрежденията за изключване на двамата съдружника, предвид недобросъвестното упражняване на права от последните, както и за надлежно учредената представителна власт, при спазване на чл.137, ал.4 ТЗ, на Н.А. за представителство на В.Л. на процесното общо събрание на съдружниците.
По първия поставен правен въпрос, касаещ редовността на връчване на покана за общо събрание на съдружниците, настоящият състав намира, че направените от решаващия състав на САС изводи са в противоречие на практиката на ВКС, Търговска колегия, постановена по реда на чл.290 ГПК - решение № 74 от 14.07.2011 г. по т.д. № 633/2010 г., І т.о., решение № 196 от 112009 г. по т.д. № 20/2009 г. ІІ т.о., послужили като основание за допускане на касационното обжалване, както и на решение № 104 от 03.10.2011 г. по т.д. № 876/2010 г., ., І т.о. В тези съдебни актове, задължителни за долустоящите на ВКС съдилища и попадащи в обхвата по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, е прието, че в разпоредбата на чл.139, ал.1 ТЗ не е регламентиран способ за връчване на покана за общото събрание и в случай, че такъв способ не е предвиден в дружествения договор, то изборът за начина на изпращане на поканата/ чрез пощенски оператор, по телефакс, с нотариална покана или др./ е предоставен на дружеството, но законът акцентира върху доказаността на факта на получаването на поканата за общото събрание от съдружника. В първото от цитираните решения е изразено и допълнително становище, че когато е уговорен адрес за кореспонденция по отношение на съдружник и изискването за връчване на адреса е осъществено, в тежест на съдружника е да оспори правомощията на лицето, получило поканата от негово име, установявайки нередовност на уведомяването.
Под понятието адрес за кореспонденция следва да се разбира не административният адрес, а лицето, комуто е възложена представителна власт да приема съобщения от името на адресата. Липсват основания за даване на различно тълкуване на понятието адрес за кореспонденция от понятието съдебен адрес в гражданското съдопроизводство. Под понятието „съдебен адрес” ГПК има предвид съдебен адресат – лице, което се упълномощава да получава от името на страна по делото адресирани до нея съобщения, с приложени към тях книжа, както и призовки. За да породи действие спрямо упълномощителя, връчването на посочен по делото съдебен адрес, следва да бъде извършено надлежно на посочения адресат.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло цитираната практика и по изложените съображения, отговорът на първия правен въпрос следва да бъде в следния смисъл: За надлежно по смисъла на чл.139, ал.1 ТЗ уведомяване на съдружник за свикано общо събрание следва да се счита уведомяването чрез получаване от съдружника на писмена покана, съдържаща дневния ред, в предвидения от закона срок, като способът, по който е станало връчването няма решаващо значение. При посочен от съдружника адрес за кореспонденция с дружеството, поканата за общото събрание следва да бъде връчена надлежно на адресата, а не на друго, неоправомощено лице.
Правният въпрос, свързан със задължението на съда да обсъди съображенията, наложили изключването на съдружник и да се произнесе дали са били налице основанията за изключване в рамките на проверката за законосъобразност на атакуваните решения, също е решен в отклонение от формирана задължителна за долустоящите на ВКС съдилища практика - решение № 171 от 13.03.2012 г. по т.д. № 860/2010 г., ІІ т.о. Категорично е становището на касационния състав, постановил това решение, съобразено и с последователната казуална практика на ВКС, че при предявен конститутивен иск за отмяна на решения на Общото събрание проверката на законосъобразността на решения, в хипотезата на изключен съдружник, включва и проверка на предпоставките на основанията, довели до предприемане на предвидената от законодателя крайна мярка за уреждане на отношенията между съдружниците, както и, че във всички случаи съдът преценява дали изключването е адекватно на виновно извършено от съдружника нарушение или неизпълнение на имуществени или неимуществени правни задължения на съдружника, като при отсъствие на неизпълнение, изключването е недопустимо.
Изразеното становище по този въпрос се споделя изцяло от настоящия състав, тъй като при произнасяне по материалноправната законосъобразност на атакуваното решение на общото събрание на съдружниците, при надлежно въведено от ищеца основание за отсъствие на материалноправните предпоставки по чл.126, ал.3 ТЗ, съдът дължи именно проверка и преценка, на база на доказателствения материал по делото, доколко са налице посочените в съответното решение основания за изключване, обусловено от това, дали е доказано, от страна на ответното дружество, извършване на съответни нарушения или неизпълнение на конкретни задължения на съдружника, които се обхващат от фактическия състав на чл.126, ал.3 ТЗ.
С оглед отговорите на поставените правни въпроси, обжалваното въззивно решение е неправилно.
Изводът за надлежно връчване на поканата за общото събрание, изпратена до съдружника на посочения от него адрес за кореспонденция, е необоснован. Видно от представеното по делото известие за доставяне/ обратна разписка/ поканата за процесното общо събрание е връчена не на посочения от съдружника Л. адресат – адвокат А. А., а на Р. П.. Установява се от показанията на свидетелката А., които неправилно не са били зачетени от въззивната инстанция, че лицето получило пратката не е било упълномощено от нея за извършеното фактическо действие, а от друга страна, че то не й е предавало пратката, съдържаща покана за общото събрание. Тези доказателства категорично сочат на ненадлежно връчване на поканата на адреса за кореспонденция, съответно за непораждането от връчването на ефект за съдружника В. Л.. С оглед на тези данни, като доказано следва да се прецени основанието по чл.139, ал. ТЗ за процесуална незаконосъобразност на атакуваното решение за изключване на съдружника Л. поради невръчване на покана за общото събрание.
Основателни са и твърденията на жалбоподателите, че посочените в решението на ОС действия, квалифицирани като действия срещу интересите на дружеството, довели до приемане на атакуваните решения, всъщност са действия извършени не в качеството им на съдружници, а като управител на дружеството/В. Л./, съответно като пълномощник на законния представител на дружеството/ Н. А./. Тези действия, дори и при доказването им от страна на ответното дружество, не съставляват основание за изключването им като съдружници, а би могло единствено да се ангажира договорната им отговорност при евентуални вреди за дружеството. В този смисъл е и решение № 56 от 08.09.2010 г. по т.д. № 472/2009 г., ІІ т.о. на ВКС.
По останалите основания за отмяна на атакуваните решения, решаващият състав на САС се е произнесъл извън обхвата на въззивното производство, очертано от подадената от търговското дружество – ответник жалба. Поради липса на самостоятелни диспозитиви на решението при отхвърляне на предявените обективно съединени искове от всеки един от ищците, тази констатация не води до недопустимост на решението.
Предвид горното, въззивното решение следва да се отмени изцяло, на основание чл.293, ал.1, предл. трето, във вр с ал.2 на чл.293 ГПК и да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отменят атакуваните решения на общото събрание на съдружниците на [фирма] от 10.12.2009 г. като незаконосъобразни, на основание чл.74, ал.1, във вр. с чл.139, ал.1 ТЗ и във вр. с чл.126, ал.3 ТЗ.
При този изход на делото, на касаторите се дължат разноски за производството по делото в размер на 5 026.58 лв. От общо посочената сума в списъка по чл.80 ГПК следва да се изключи сумата 1 666.33 лв.–адвокатски хонорар за производството пред ВКС, тъй като липсват доказателства за заплащането й по банков път, така както е посочено в издадената фактура № 3304/06.12.2012г
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 795 от 16.05.2012 г. по т.д. № 3110/2011 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ, на основание чл.74, ал.1, във вр. с чл.139, ал.1 и във вр. с чл.126, ал.3 ТЗ, по иска на В. А. Л., ЕГН [ЕГН], решенията на общото събрание на съдружниците на [фирма], ЕИК[ЕИК], проведено на 10.12.2009 г. за изключване на съдружника В. А. Л., поемане на освободените 15 дяла от капитала на дружеството от В. Лобачов и задължение на управителя В. Т. да изготви счетоводен баланс към 31.12.2009 г.
ОТМЕНЯ, на основание чл.74, ал.1, във вр. с чл.126, ал.3 ТЗ, по иска на Н. А., ЛНЧ [ЕГН] решенията на общото събрание на съдружниците на [фирма], ЕИК[ЕИК], проведено на 10.12.2009 г. за изключване на Н. А. и за поемане на освободените дялове от капитала на дружеството от В. Лобачов.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на В. А. Л., ЕГН [ЕГН] и на Н. А., ЛНЧ [ЕГН], сумата 5 026.58/ пет хиляди и двадесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/ разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|