О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 327 гр. София,15.06.2018 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№976 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Н. К., нотариус, вписан в НК с рег.№369 с район на действие РС Г. срещу решение от 20.02.2018 г. по ч.гр.д.№51/2018 г. на ОС Габрово. С обжалвания съдебен акт е потвърден отказ №4 от 05.02.2018 г., постановен от съдията по вписванията при РС Габрово, с който е отказано вписване на договор за заместване в дълг от 05.02.2018 г., с нотариална заверка на подписите, сключен между Николай И. М., в качеството на поемател на дълга и ипотекарен длъжник, Д. Ц. М. като ипотекарен длъжник и [фирма] като кредитор. В частната касационна жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са решени в противеречие с практиката на ВКС - ТР №7 по т.д.№7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, евентуално, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Какъв е обхватът на проверката, която съдията по вписванията е овластен да извърши. 2. Има ли значение определянето на длъжника като кредитополучател/солидарен длъжник/ипотекарен длъжник при вписване на актовете по чл.171 от ЗЗД, вр. чл.17, ал.1, б.„е” от Правилника за вписванията. 3. Подлежи ли на отбелязване към ипотеката заместването на солидарен длъжник. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното решение /с характер на определение/ въззивният съд е приел за законосъобразен, отказът на съдията по вписванията да впише договорът за заместване в дълг, тъй като заместената в дълга А. С. е солидарен длъжник, няма задължения по ипотеката и като физическо лице не е отразена по партидата на имота или на дружеството длъжник в Службата по вписвания при вписване на договора за ипотека. Настоящият състав намира, че следва да бъда допуснато касационно обжалване. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, формулираният от частния касатор първи въпрос е обусловил изхода на делото /останалите не са формирали правната воля на съда/, като в случая е осъществено и поддържаното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК /изключващо наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/, тъй като въпросът е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в т.6 от Тълкувателно решение №7 т.д.№7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Според дадените в посоченото тълкувателно решение разяснения, проверката, която съдията по вписванията извършва относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, като проверката на съдържанието на акта е в две насоки – идентификация на страните /чл. 6, ал. 1, б. „а“ от Правилника за вписванията/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията/. По своя характер вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки е недопустимо разрешаването на правни спорове и съдията по вписванията не разполага с правомощието да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен, ако това не е изрично предвидено в закон. В случая въззивният съд, надхвърляйки допустимата проверка за това дали представеният договор за заместване в дълг подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията за форма и дали има предвиденото в Правилника за вписванията съдържание с оглед идентификацията на страните и имота, е извършил непредвидена в закона преценка на съдържанието на акта, респективно проверка на материалноправните му предпоставки. По този начин съдът се е отклонил от цитираната задължителна практика, поради което обжалваното решение и потвърденият с него отказ за вписване са неправилни. Ето защо и тъй като в случая представеният договор за заместване в дълг по чл.102 от ЗЗД е подлежащ на вписване, съгласно разпоредбата на чл.17, ал.1, б.„е”, вр. чл.171 от ЗЗД, акт, същият е в изискуемата форма – с нотариална заверка на подписите и отговаря на общите изисквания на чл.6 от Правилника за вписванията /поради което съдията по вписвания може да извърши и съответните отбелязвания по реда на чл.17, ал.4 от Правилника за вписванията/, а от друга страна молбата е съобразена с разпоредбата на чл.17, ал.2 от Правилника за вписванията, атакуваното решение и потвърденият с него отказ за вписване следва да бъдат отменени. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение /с характер на определение/ от 20.02.2018 г. по ч.гр.д.№51/2018 г. на ОС Габрово. ОТМЕНЯ решение /с характер на определение/ от 20.02.2018 г. по ч.гр.д.№51/2018 г. на ОС Габрово и потвърдения с него отказ №4 от 05.02.2018 г., постановен от съдията по вписванията при РС Габрово, с който е отказано вписване на договор за заместване в дълг от 05.02.2018 г., с нотариална заверка на подписите, сключен между Николай И. М., в качеството на поемател на дълга и ипотекарен длъжник, Д. Ц. М. като ипотекарен длъжник и [фирма] като кредитор. ВРЪЩА делото на Служба по вписванията – Г. за извършване на вписването. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.