Р Е Ш Е Н И Е
№
267
С о ф и я, 15 май 2010
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ
КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно
заседание на 10 м а й 2010 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ДАНИЕЛА
АТАНАСОВА
при
секретар Румяна Виденова
и
в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша
докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно
наказателно дело № 178/2010 година.
Производство по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на основание чл.420, ал.1, пр.последно от НПК и има за предмет влязлото в законна сила въззивно решение № 408 (без дата), постановено по ВНОХД № 958/2008 г. от Софийски градски съд, което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се частична отмяна на съдебния акт, касаеща приложението на чл.68, ал.1 от НК.
Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура.
Осъденият П. О. Г. от София чрез процесуалния си представител адв. М. Гарипова от САК моли искането на Главния прокурор да бъде уважено.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на Главния прокурор е направено извън предвидения в чл.421, ал.1 от НПК ограничителен срок, съобразно правомощията му по чл.420, ал.1, предл.последно от НПК, като с него се иска облекчаване положението на осъдения и отстраняване на констатирана в атакувания съдебен акт незаконосъобразност поради неправилно приложение на материалния закон, поради което е допустимо.
Разглеждайки го по същество, ВКС приема искането за ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
С присъда от 27.11.2007 г. по НОХД № 4651/2007 г. на Районен съд-София подсъдимият П. О. Г. от София е признат за виновен в извършването на 24.07.2006 г. в София на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.18, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от 6 месеца лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД № 550/2005 г. на Районен съд-София, при първоначален общ режим.
Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с алтернативни искания за отмяната й и: постановяване на нова за пълно оневиняване по предявеното му обвинение; за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
С въззивното решение присъдата е изменена, като деянието на осъдения е преквалифицирано в такова по чл.194, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.18, ал.1 от НК, за което му е наложено при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК наказание пробация с ангажиране на задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за срок от 6 месеца. В останалата част обжалваната присъда е потвърдена.
Въззивното решение не носи дата на постановяването му (като е сбъркана и датата на първоинстанционната присъда, която вместо 27.11.2007 г. е посочена като 27.11.2008 г.), но видно от приложеното ксерокопие на срочната книга на състава на СГС, решението е обявено в нея на 04.08.2008 г., когато следва да се приеме като дата на влизането му в законна сила, като неподлежащо на касационен контрол.
Искането на главния прокурор е внесено във ВКС на 25.03.2010 г., като с него се иска правилно приложение на материалния закон, което е в интерес на осъдения Г. и не е обвързано с ограничителния срок по чл.421, ал.1 от НПК. С него въззивното решение се атакува за съществено нарушение на материалния закон – неправилното приложение на чл.68, ал.1 от НК, при ново осъждане, но на наказание пробация, е оставено привеждането в изпълнение на предишно “условно” осъждане на осъдения Г. и се прави искане за отмяна в тази му част.
ВКС намира, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на материалния закон - на чл.68, ал.1 от НК, установяващ деецът на умишлено престъпление от общ характер, извършено в изпитателния срок на изтърпяване на “условно” наказание лишаване от свобода за друго престъпление, за което той бъде наказан с лишаване от свобода, да изтърпи изцяло предишното наложено му наказание лишаване от свобода. Ако извършеното в изпитателния срок престъпление е непредпазливо, то съдът има право на преценка дали да освободи изцяло или отчасти виновния от изтърпяване на предишното наказание лишаване от свобода (ал.2 на същия член от НК). Според чл.68, ал.5 от НК, извън тези случаи “отложеното наказание не се изтърпява”.
В случая, преквалифицирайки деянието на осъдения като престъпление по чл.194, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.18, ал.1 от НК и определяйки му наказание пробация, съдът не е имал право да запази постановеното в първоинстанционната присъда отделно изтърпяване на предишно наложено му наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца, тъй като наказанието за новото извършено в изпитателния срок умишлено престъпление не е с лишаване от свобода. Щом това е така, то следва да се приложи цитираната разпоредба на ал.5 на чл.68 от НК и пропускът на въззивния съд бъде отстранен от настоящата инстанция с изменяване на въззивното решение и отмяна на потвърдената първоинстанционна присъда в посочената част.
Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.3 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила въззивно решение № 408 (без дата), постановено от Софийски градски съд по ВНОХД № 958/2008 г., като ОТМЕНЯ присъдата от 27.11.2007 г. по НОХД № 4651/2007 г. на Районен съд-София-ХХ н.с. в частта й, с която на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от 6 месеца лишаване от свобода, наложено на П. О. Г. от София по НОХД № 550/2005 г. на Софийския районен съд-ХVІІ нак.състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :