3 Р Е Ш Е Н И Е № 144 София, 18.01.2021година Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ При участието на секретаря : А.Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1288/2020 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК, образувано по молба на С. Л. А., чрез пълномощника му – адв. Ц. С., за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1, 5 и 6 ГПК на влязлото в сила решение №351 от 27.02.2019г. по т.д. 2572/17г. на Върховен касационен съд, ІІ т.о. Молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1, 5 и 6 ГПК е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305 ГПК и същата следва да бъде допусната до разглеждане. Молителят А. е поддържал основание за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС по чл.305, ал.1, т.1, т.5 и 6 ГПК, мотивирано с това, че макар и страната да не оспорва, че са налице процесуални пропуски на въззивния съд по администриране на сезиралата го въззивна жалба, СГС не бил съобразил заболяването на въззивника - не съобразил че се „касае за недееспособен ищец“ и съответно не му назначил особен представител. Върховният съд, разглеждащ спора, също не съобразил този пропуск на СГС и въпреки това приел, че въззивната жалба е нередовна, а САС е постановил недопустимо решение. Страната, чрез пълномощника си, е заявила, че ВКС „ може и да е прав от формална гледна точка“, но с оглед това, че молителят е недееспособен, решението не намирало опора нито „в закона, нито в морала“. И още, ВКС не съобразил Конвенцията за правата на човека и постановил несправедливо решение. Молителят е заявил, с оглед тези обстоятелства, че е налице основание за отмяна по чл.303, ал.1 т.1,5 и 6 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна- А. Б. В. е на становище, че не са налице сочените отменителни основания, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.Претендира разноски. Молителят не установява наличие на твърдяните от него обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на влезлият в сила съдебен акт по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. За да е налице това отменително основание е необходимо молителят да представи новооткрити доказателства, които въпреки положената от него дължима грижа за добро водене на процеса не е могъл да представи по време на висящността на делото, защото не са му били известни или не е могъл да се снабди с тях и тези доказателства биха променили извода на съда за основателността на иска, поради релевантността си за спора. Доколкото в изложението липсват конкретни твърдения, свързани с фактическите състави на това основание, нито са налице доводи, които да го обосновават, като посочването на текста не съставлява такъв довод, то и същото не се установява от страната. Дори и да бъде изведен довод само от приложеното към молбата за отмяна медицинско удостоверение, с оглед твърдение, че същото съставлявало доказателство / във връзка с лаконичното посоченото, че СГС не е взел предвид удостовереното с него заболяване/, то същото не е нито ново обстоятелство, нито ново доказателство, тъй като е налично по делото, с оглед представеното решение на ТЕЛК, удостоверяващо същото заболяване. Или, отново не са налице предпоставки за установеност на основанието по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Тук следва да се отбележи, че след като очертаният от молителя предмет на отмяна е решението на ВКС, с което е извършена преценка за липса на валидно сезиране на въззивният съд, а оттам и недопустимост на въззивното производство, то и процесуалните пропуски на СГС, извън мотивирането на резултата от касационната инстанция са ирелевантни за настоящето производство. За да е осъществено отменителното основание на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, заинтересованата страна следва да установи, че вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да вземе участие лично или чрез представител в производството пред съда или същата е била ненадлежно представлявана или не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая, молителят общо твърди по това основание, че вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила от СГС не му е бил назначен особен представител въпреки установеното заболяване. Страната смесва това основание с основанието по чл.303, т.6 ГПК, третиращо процесуални нарушения във връзка с представителството в конкретните хипотези на чл.29 ГПК, към който текста бланкетира и по отношение на които доводи не са изложени. Или общото оплакване в изложението на молбата са относими по скоро към основанието по т.5 на чл.303 ГПК по отношение, на която може да бъде изведено фактическото твърдение за ненадлежно участие в производството. Това основание, обаче не е налице тъй като решението, чиято отмяна се иска е постановено от ВКС при участието на определен по реда на чл.23,ал.2 и 4 ЗПП особен прeдставител / вж. определение от 19.05.2016г. по гр.д. 01795/06г. на СГС /Пред ВКС, тъй като само решението на този съд е предмет на исканата отмяна и само по отношение на него е налице правен интерес от отмяната му, страната е надлежно представлявана от преупълномощен от назначения особен представител адвокат. При тези фактически данни се налага извод, че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като нормата изисква в резултат на нарушение на съдопроизводствените правила, страната да не е могла да вземе участие лично или чрез представител. В случая страната е била надлежно представлявана. Следва още да се отбележи, че лаконичните доводи в молбата за отмяна, свързани с допуснати от СГС нарушения на процесуалните правила / без да се обсъжда тяхната основателност / са ирелевантни към предмета на исканата отмяна, която има ясно очертан предмет - решението на ВКС, в производството по постановяване, на което не са налице предпоставките, с оглед вече изложеното, както по чл.303,ал.1 т.5 ГПК, така и тези по чл.303,ал.1,т.6 ГПК. Или тези общи оплаквания нямат относимост не само към решението, предмет на исканата отмяна, но и към фактическите състави на нормата на чл.303, ал.1, т.1, 5 и 6 ГПК и дори и да бъдат установени/ какъвто не е разглеждания случай/ не могат да предизвикат отмяна на постановения съдебен акт, поради лимитивната определеност на основанието, чието установяване единствено води до желания правен резултат. Страната е изложила и оплаквания за неправилност поради противоречие с изискванията на Конвенцията за правата на човека на решението. Преценката, обаче на сочената неправилност, е въпрос, който следва да се обсъжда по реда на инстанционния контрол, а не в производството по чл.303 ГПК. С подадената молба за отмяна, молителят всъщност се стреми да се пререши правния спор, като се обсъдят отново събраните доказателства и се направят различни фактически и правни изводи на основание общите оплаквания за незаконосъобразност, а не на лимитивно изброените основания за отмяна по реда на чл.303 от ГПК, въпреки, че процесуалния ред за инстанционен контрол на решението на въззивния съд е изчерпан с произнасянето на ВКС. С оглед изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. На ответника по молбата следва да бъдат присъдени направените в това производство разноски в размер на 1800 лв. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Л. А., чрез пълномощника му – адв. Ц. С., за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1, 5 и 6 ГПК на влязлото в сила решение №351 от 27.02.2019г. по т.д. 2572/17г. на Върховен касационен съд, ІІ т.о.. ОСЪЖДА С. Л. А. да заплати на А. Б. В. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1800лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: