Р Е Ш Е Н И Е   №  488   София, 01 март 2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                            ЖАНИНА НАЧЕВА     при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 552/2009 година Производството е образувано по повод касационен протест на Апелативна прокуратура гр. С. против решение № 195 от 13.07.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 193/2009г. на Софийския апелативен съд. В протеста се правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК и се иска отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимите намират протеста за неоснователен и молят въззивното решение да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Софийският апелативен съд с решение № 195 от 13.07.2009г. по в.н.о.х.д. № 193/2009г. е потвърдил присъда № 44 от 16.10.2007г. постановена по н.о.х.д. № 2602/2005г. на Софийски градски съд. С присъдата подсъдимите Й. А. К. и М. Д. П. са признати за невинни и оправдани в това, че: Й. А. К. -                            на 29.07.2002г. в гр. Л. като извършител, действайки по поръчение на М. И. в съучастие с М. Д. П. , чрез взривяване повредил леки автомобили, собственост на П. Д. К. и Н. И. Б. , като причинил вреди на обща стойност 8310лв.- чл.333 вр. чл.330, ал.2 т.4, вр. чл.20, ал.2 НК; -                            на 16.09.2002г. в гр. Т. като извършител, по поръчение на М. В. И. , в съучастие с М. Д. П., чрез взривяване повредил бензиностанция на стойност 374 650лв. собственост на фирма „Троян Автотранспорт”, като причинил повреди на стойност 45лв.- чл.333 вр. чл.330, ал.2, т.4 вр. чл.20, ал.2 НК; -                            на 09.10.2002г. в гр. С. като извършител в съучастие с неустановено лице, действайки по поръчение на М. В. И. , по начин , опасен за живота на мнозина, по особено мъчителен начин, с особена жестокост и користна цел, чрез поставяне на взривно устройство предумишлено умъртвил Х. Ж. А. чл.116, ал.1, т.6, 7, 9 и 10 вр. чл.20, ал.2 НК. М. Д. П. -                            на 29.07.2002г. в гр. Л. като извършител, действайки по поръчение на М. И. в съучастие с Й. А. К., чрез взривяване повредил леки автомобили, собственост на П. Д. К. и Н. И. Б. , като причинил вреди на обща стойност 8 310лв.- чл.333 вр. чл.330, ал.2, т.4, вр. чл.20, ал.2 НК; -                            на 16.09.2002г. в гр. Т. като извършител, по поръчение на М. И. , в съучастие, като извършител с Й. А. К., чрез взривяване повредил бензиностанция на стойност 374 650лв. собственост на фирма „Троян Автотранспорт” , като причинил повреди на стойност 45лн.- чл.333 вр. чл.330, ал.1, т.4, вр. чл.20, ал.2 НК.   ПО ДОВОДА ЗА ДОПУСНАТИ СЪЩЕСТВЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА- чл.348, ал.1, т.2 НПК   Съображенията, изложени в подкрепа на посоченото касационно основания са, че съдът не е изпълнил задълженията си по чл.13 и 14 НПК, некоректно е интерпретирал доказателствения материал, не е кредитирал доказателствен материал- изготвените ВДС, събрани чрез използване на СРС както и неправилно е приел за недостоверни показанията на двамата защитени свидетели и на свид. Мондешки. Твърди се, че правилната преценка на тези доказателствени средства би довела до друг извод, а именно- доказаност на обвиненията и за двамата подсъдими и осъждането им за престъпленията, за които са предадени на съд. В подкрепа на този извод би било и попълването на доказателствената маса, чрез изискване на водено срещу подсъдимия К наказателно дело в Софийския районен съд за престъпление по чл.339 НК. Несъбирането на доказателства довело до ограничаване правата на прокуратурата, като страна в процеса и това налагало отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане при което се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения. Възраженията са неоснователни. При разглеждането на делото и от двете съдебни инстанции са положени максимални усилия за събиране и проверка на доказателствени материали, свързани с изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Не е отказано доказателствено искане на нито един от участниците в процеса, като събирането на някои доказателствени средства е ставало и по инициатива на съда именно в изпълнение на задълженията му за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, както и това да се събират както уличаващи , така и оправдаващите доказателства. За усилията на съда да събере и провери всички поискани от обвинението доказателства е показателно дадената чрез многократно отлагане разглеждането на делото възможност да се издири и разпита свид. Мондешки. Едва след като се е установила невъзможност той да бъде намерен, съдът е пристъпил към прочитане на показанията, дадени на досъдебното производство. От своя страна въззивният съд, пред който делото е било образувано по повод протест, служебно, а не по искане на обвинението е приел, че е необходимо този свидетел да се призове и разпита, поради което решавайки въпроса за доказателствата е допуснал до разпит свид. Мондешки. Въпреки, че веднага след постановяване на първоинстанционнната присъда, съдът е бил уведомен, че това лице е издирено, отново въззивният съд не е успял да го призове и разпита, което е наложило и неговото заличаване. Процесуалното поведение на този свидетел не може да бъде обяснено по друг начин, освен с нежелание да се яви пред съд и даде лично показания за фактите и обстоятелствата, изнесени от него на досъдебното производство. В изпълнение на задълженията си по чл.14 НПК въззивният съд правилно е изследвал много внимателно показанията на свид. Мондешки и ги е приел за недостоверни, защото изцяло противоречат на други гласни доказателства- показанията на свидетели, намиращи се по едно и също време с подсъдимия К свид. Мондешки в ареста и които са изяснени и допуснати до разпит като свидетели в съдебната фаза на процеса. Обстоятелствата, които тези свидетели изясняват, оборват твърденията на М. , а не са налице основания за съмнения в показанията на тези свидетели, тъй като те не са заинтересовани от изхода на делото, не е имало възможност за уговаряне с подсъдимия К. Не се споделя възражението в касационния протест , че съдът не е установил правилно фактите по делото, тъй като некоректно е интерпретирал доказателствения материал, не е кредитирал гласни и други доказателства. Твърди се, че преценката на показанията на свидетелите с тайна самоличност под №№ 3 и 4, както и доказателствата, събрани чрез специални разузнавателни средства, доказват основния въпрос по делото авторството на деянията, което не е вярно. При преценката на тези доказателствени средства няма как съдът да не си зададе въпроса колко надеждни са тези свидетели. За това и всяко едно твърдяно от тях обстоятелство е преценявано не изолирано, а в логическа връзка с всички останали доказателства по делото. Правилно е прието, че информацията, която тези свидетели дават е изключително противоречива, изнасят се факти, които не само не могат да бъдат логично обяснени, но и граничат с фантазията. Твърди се, че пострадалата като фармацевт притежавала три лаборатории за производство на каптагон и амфетамини, които разпространявала на пласьори. Безспорно е, че тя няма фармацевтично образование, с такова е нейната майка, но съществено е и обстоятелството, че нито един от познатите и близките на пострадалата не я определя като човек, който би се занимавал с подобна дейност. Дори се допуска , че тя е станала жертва поради грешка, който факт не е изключен, като се съпостави с извършваната справка в масивите на МВР, ден преди взрива за лекия автомобил . Не е възможен и положителен обоснован отговор за връзка между сочения като поръчител на убийството М. И. и подсъдимите, тъй като дори свид. Димитров и С. служители на МВР , които са се срещали с И. и разговаряли за инцидента, са твърде лаконични по отношение на информацията, която са получили. Настоящият състав намира, че въззивният съд е изследвал прецизно всяко едно доказателствено средство, касаещо конкретните факти по обвиненията и е изложил убедителни съображения дали въз основа на доказателствената съвкупност може да се приеме, че обвиненията са доказани по несъмнен начин. Законът не позволява присъдата да се основава само на показанията на свидетели, дадени по реда на чл.141 НПК, и на ВДС, събрани чрез специални разузнавателни средства, дори и при липса на съмнения в достоверността на съдържащата се в тях информация. В конкретния случай обаче дори това не е налице,поради което и правилно съдебните инстанции са приели за ненадеждни показанията на анонимните и защитения свидетел. При липсата на преки доказателства относно авторството, съдът е длъжен да отговори , налице ли са косвени такива, които в своята съвкупност да обосновават единствен положителен отговор на въпроса автори на деянията, предмет на делото, са двамата подсъдими. Когато и такива доказателства не са налице очевидно е, че обвиненията не са доказани по несъмнен начин и признаването на подсъдимите за виновни е недопустимо. Нямат решаващо значение за доказаността на обвиненията обстоятелствата двамата подсъдими държат ли взривни вещества, изготвят ли такива, тъй като това би било косвена индиция , само при наличието на категорични доказателства за участието им в инкриминираните деяния. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 195 от 13.07.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 193/2009г. на Софийския апелативен съд.   Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: