2 Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 660/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 83 гр.С., 15.092014 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА със секретар Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА търговско дело под № 660/2014 година Производството е по чл.303 и сл.ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд № 429/16.07.2012 год. по т.дело № 405/2012 год., потвърдено от Пловдивския апелативен съд с решение № 1408/29.11.2012 год. по т.дело № 1214/2012 год. в частта, с която е осъден ответникът-молител да възстанови на Държавно предприятие транспортно строителство и възстановяване [населено място] авансово платена сума в размер на 196 647,26 лева поради отпадане на основанието за получаването й след разваляне на сключен между страните договор от 04.09.2009 год. за доставка и монтаж на ж.п.стрелки поради виновно неизпълнение, както и да заплати на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата 19 739,21 лева-договорна неустойка по чл.16 от договора и мораторна лихва в размер на 1 122,80 лева за забавено плащане на главницата за периода от 27.01.2010 год. до 15.02.2010 год. В молбата за отмяна се навеждат доводи за наличие на отменителни основания по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като се сочат нови обстоятелства и нови писмени доказателства от значение за делото, които не са били известни на страната към момента на постановяване на решението. Излагат се и подробни оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Ответникът по молбата за отмяна „Държавно предприятие транспортно строителство и възстановяване” [населено място] изразява становище, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на тримесечния преклузивен срок, а по същество – неоснователна, тъй като не е налице твърдяното основание за отмяна. Претендира присъждане на съдебни разноски в размер на уговореното адвокатско възнаграждение 4 120 лева по представения договор за правна защита и съдействие от 14.02.2014 год. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания, доводите на страните и след проверка на данните по делото, приема следното: Молбата за отмяна с дата 27.01.2014 год. е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК и е процесуално допустима. Молителят иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, позовавайки се на новооткрито писмено доказателство – експертно становище за установяване годността на ж.п.стрелки, изготвено от екип на Центъра за научни изследвания и проектиране при У. на 20.12.2013 год., от която дата започва да тече тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК за подаване на молбата за отмяна, който срок в случая е спазен. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна, тъй като не е налице твърдяното основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на някоя от тях отмяната е недопустима. Необходимо е също новите обстоятелства и новите писмени доказателства да са съществували преди постановяване на решението. Нововъзникнали обстоятелства не са основания за отмяна. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Ако тя е могла да се снабди и представи в хода на делото съответното писмено доказателство, но не го е направила, не може да иска отмяна на решението на посоченото основание. Видно от данните по делото, с решението чиято отмяна се иска, молителят-ответник е осъден да възстанови на ищеца авансово заплатената сума от 196 647,26 лева поради отпадане на основанието за получаването й след разваляне на сключения между страните договор от 04.09.2009 год., както и да заплати договорна неустойка в размер на 19 739,21 лева и мораторна лихва за забавено плащане – 1 122,80 лева за периода на забавата. Въз основа на извършен цялостен анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът е приел, че ответникът се явява неизправна страна по сключения договор, тъй като не е изпълнил в срок поетите задължения да достави и монтира на площадки ж.п.стрелки на гара С. № 5 и 11, гара Т. К. № 8 и 16 и гара Б. № 1 и 3. Преди да разгледа спора по същество решаващият съд е констатирал, че ответникът [фирма] е получил на 09.03.2010 год. копие от исковата молба и приложенията, но в дадения му едномесечен срок не е подал отговор по чл.131 ГПК нито е поискал събирането на каквито и да било доказателства, въпреки че съдът му е указал изрично правните последици от евентуална процесуална пасивност. Едва в с.з. на 22.04.2010 год. процесуалния представител на ответника е оспорил иска, като е поискал приобщаване към делото на представени от него доказателства и допускане на гласни доказателства. Поради настъпила преклузия предвидена в чл.133, ал.1 ГПК съдът е приел, че същите не следва да се ценят при постановяване на съдебното решение. С оглед данните по делото е прието, че ответникът е извършвал някакви доставки и монтаж, но не се установява това да е осъществено в съответствие с уговорките по договора –очевидно са вложени материали втора употреба и такива без гарантиран произход и качество, поради което не е съставен и предвидения окончателен приемно-предавателен протокол. При тези данни е направен решаващия извод, че за кредитора е възникнало правото да развали на основание чл.87 ЗЗД сключения договор поради неизпълнение от страна на длъжника, при което положение авансово заплатената сума подлежи на връщане поради отпадане на основанието за получаването й. С оглед установеното неизпълнение от страна на ответника, съдът е счел за основателна и претенцията за заплащане на предвидената в чл.16 от договора неустойка за забавено изпълнение. В случая молителят иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, позовавайки се на представеното ново доказателство – „Експертно становище за установяване годността на стрелки въз основа на БДС 2873-75” от 20.12.2013 год., изготвено от екип на Център за научни изследвания и проектиране към У., [населено място], с което се опитва да установи, че обстоятелството, че стрелките „не са нови”, както и липсата на сертификат към тях, не ги прави негодни за употреба и годността им следва да се установи по делото от вещи лица. Представеното експертно становище, обаче, не представлява ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е изготвено след приключване на производството пред Пловдивския окръжен съд, чието решение е предмет на молбата за отмяна, поради което представлява новосъздадено, а не новооткрито доказателство по смисъла на закона. В тази връзка представеното доказателство не би могло да бъде взето предвид при постановяване на решението, тъй като въобще не е съществувало по време висящността на процеса до приключване на устните състезания. По тази причина не би могло да обуслови неправилност на постановеното осъдително решение, което е съобразено с наличния към момента на постановяването му фактически и доказателствен материал. Освен това, липсват данни, че молителят е бил възпрепятствуван въпреки положени от него усилия да се снабди своевременно с посоченото доказателство и да го представи при разглеждането на делото пред окръжния съд, както и да поиска своевременно назначаване на съответната техническа експертиза за установяване годността на доставените материали, което не е сторил. Отмяната по чл.303 ГПК не е средство, с което страната може да поправи собствената си небрежност при попълване на делото с фактически и доказателствен материал, поради което законът я санкционира като я обвързва окончателно с резултата на влязлото в сила решение. Що се отнася до оплакванията на молителя относно правилността на направените изводи от двете съдебни инстанции, тези оплаквания не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са предмет на контрол в настоящото производство. Отмяната по чл.303 ГПК не е фаза от исковия процес /който в случая е приключил, тъй като делото е разгледано от три съдебни инстанции/, а самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изчерпателно изброените от закона основания, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на атакуваното решение, поради което молбата не следва да бъде уважена. При този изход на делото разноски в полза на молителя не се дължат. Такива не следва да бъдат присъдени и на ответника по молбата за отмяна, тъй като липсват доказателства, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 4 120 лева в представения към отговора договор за правна защита и съдействие от 14.02.2014 год. е било изплатено от ДП”Транспортно строителство и възстановяване” на адвокат Р. А. по банков път, както е записано в договора. В този смисъл са указанията дадени в т.1 от ТР № 6/06.11.2013 год. по т.дело № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от изложеното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] със седалище [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд № 429/16.07.2012 год., постановено по гр.дело № 405/2012 год., потвърдено с решение на Пловдивския апелативен съд № 1408/29.11.2012 год. по т.дело № 1214/2012 год. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ