Р Е Ш Е Н И Е № 186 С о ф и я, 18 а п р и л 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 01 а п р и л 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 413/2013 година. Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия В. И. М. от [населено място], област София адв.М.Т. от САК против решение № 446 от 19.12.2012 г., постановено от Софийския апелативен съд по ВНОХД № 364/2012 г., с което е потвърдена присъда № 114 от 19.04.2011 г. на Софийски градски съд по НОХД № 5595/2009 г. в частта й, с която подсъдимият М. е признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение по чл.116, ал.1, т.11 вр.чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК, като се позовава на основанията по чл. 348, ал.1, т.1-3 от НПК и се иска отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият и защитникът му адв.М.Т. от САК поддържат жалбата в съдебното заседание и молят да бъде уважена. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 114 от 19.04.2011 г., постановена по НОХД № 5595/2009 г. на Софийски градски съд подсъдимият В. И. М. от [населено място], област София е признат за виновен за извършено на 29.03.2008 г. в Б. престъпление по чл.116, ал.1, т.11 вр.чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от 7 години лишаване от свобода, търпимо в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. От същото е приспаднат срокът на предварителното му задържане за три дни – от 29 до 31.03.2008 г. Със същата присъда другият подсъдим по делото И. П. И. е бил оправдан по предявеното му обвинение по чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.129, ал.1 от НК. Присъдата е била обжалвана от защитника на подс.М. с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствения материал и оттам – заради необосноваността й и незаконосъобразност при приложението на материалния закон с искане за отмяната й и постановяване на нова за оправдаване по предявеното му обвинение, а алтернативно - за връщане на делото за ново разглеждане. Не е бил подаден протест против присъдата в частта относно оправдаването на подс.И. за причиняване на средна телесна повреда на пострадалия А. Б. и в тази й част тя е влязла в законна сила. С въззивна присъда № 1/20.01.2012 г. по ВНОХД № 1109/2011 г. Софийският апелативен съд е отменил частично първоинстанционната, признал е подсъдимия М. за невинен и го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.116, ал.1, т.11 вр.чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК. По касационен протест от Софийската апелативна прокуратура с касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, с решение № 162 от 12.04.2012 г. по н.д.№ 403/2012 г. ВКС-І н.о., приемайки за основателни доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в доказателствения анализ на въззивния съд, е отменил въззивната присъда в отменителната и оправдателната й части и с конкретни указания по приложението на процесуалния и материалния закон е върнал делото за ново разглеждане в посочената част от друг негов състав. При второто въззивно разглеждане на делото с атакуваното решение № 446/19.12.2012 г. по ВНОХД № 364/2012 г. Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционната присъда изцяло. В касационната жалба на защитника на подс.М. адв.М.Т. от САК са заявени като касационни основания допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по оценката на събрания по делото доказателствен материал и направените въз основа на него фактически и правни изводи, оттам заради неправилното приложение на материалния закон и явната несправедливост на наложеното му наказание - основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с искане обжалваното решение да бъде отменено и същият бъде оправдан по предявеното му обвинение. Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационната жалбата е подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК и е допустима, като разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Недоволството на подс.М. и защитника му е насочено основно срещу факта той да е автор на инкриминираното деяние, възприет и от въззивния съд, но в разрез със забраната на чл.281, ал.8 от НПК, като изведен само въз основа на показанията на свидетелите В.А., Цв.А., М.А., О.А., Б.Б. от досъдебното производство, игнорирайки дадените от тях в хода на съдебното следствие пред втората инстанция, писмените и веществени доказателства и резултатите от изследването им, довело до неправилно ангажиране на наказателната му отговорност и оттам – до несправедливото му осъждане, заради което се претендира ново връщане на делото на апелативния съд за оневиняването му. Така коментиран, прочитът на атакувания съдебен акт е некоректен. Съдът изрично е посочил (както и първоинстанционният), че възприема прочетените на основание чл.281, ал.4 и 5 вр.ал.1, т.1 и 2 от НПК показания на изброените в жалбата, а и на още шест свидетели, дадени на досъдебното производство, но и частично тези от разпита им в хода на съдебното следствие, свързано със заключенията на СМЕ и СПЕ, протоколите за огледите на местопроизшествието, за доброволно предаване на приложените като веществени доказателства ножове, експертните заключения от изследването им. Достоверността на първите, изложени от тези свидетели на досъдебното производство показания е проверена и оценена от него въз основа на пространен, взаимосвързан и прецизен анализ с извеждане на отделните моменти на припокриване за съществени обстоятелства, съобразно възприятията им относно причините за възникването и развитието на конфликта с участието и на подс.М., като е отречено те да са имали предвид друго лице на име В., според някои с прякор „М.”, от [населено място], различно от жалбоподателя. Този анализ е позволил на съда да постигне логическата им взаимовръзка – показанията на св.Б.Б. и брат му св.А.Б. изясняват поведението на компанията на подс.М. при двукратните им посещения в заведението през процесната нощ, отправените им предупреждения, първоначалният конфликт с нанасяне на побой над св.К., тези на св.Б.Б., св.Цв.А. и пострадалият св.В.А. за намесата им в помощ на последния и нанасянето на удара с ножа именно от подс.М., събарянето му на земята от св.Б.Б. и св.Цв.А., нараняването на Б.Б. в борбата за ножа и захвърлянето му зад оградата на 5-6 метра, точното му описание от виделите го по време на конфликта свидетели, както откриването и изземването му от описаното място, на св.Д. и св.М. за бягството им от района на конфликта с колата на подсъдимия, но която била засечена близо до дома му в [населено място] от св.О.А. и сина му св.М.А., последвано от намесата на полицейския патрул. Убедителността на изложените от съда съображения е свързана и с анализа им с изводите на вещите лица, с веществените и писмените доказателства по делото. За да достигне до категоричния си извод за авторството на деянието в лицето на подс.М., съдът е приложил предложения му в отменителното решение на ВКС подход на изследване на доказателствената маса, изхождайки от състава на компанията му в и извън заведението, участието на всеки един от тях в първоначалното сбиване и в момента на нараняването на пострадалия св.В.А., съобразно относимите към тези обстоятелства свидетелски показания, събрани и в хода на съдебното дирене. Нужното внимание е обърнато и на изследванията на приложените по делото веществени доказателства и е направен съответният правилен извод за използваното оръжие (стр.10-11 от мотивите на решението), който защитата се опитва да обори, ползвайки обаче твърде избирателно събраните в тази насока доказателства. По отношение на останалите обстоятелства относно характера на нараняването на пострадалия, механизма на причиняването му, реалната опасност за живота му не се спори между страните. По този начин е постигната необходимата законова категоричност и несъмненост в изводите му по правно релевантните факти от предмета на доказване и най-вече по спорния за авторството на деянието, основателно отхвърляйки доводите на защитата за липсата както на преки, така и на система от косвени доказателства, подкрепящи обвинението. ВКС намира, че въззивният съд в повторната проверка на атакуваната пред него присъда е спазил напълно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, обсъдил е надлежно противоречията в доказателствените материали и е утвърдил възприетата фактическа обстановка по ясен и категоричен начин, давайки правилен и законосъобразен отговор на всички доводи на защитата на подсъдимия, с което е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК. Така съдът се е съобразил, от една страна, с указанията на предишния състав на ВКС за процесуална активност за събиране на нови доказателства и изясняване на съществените за обвинението обстоятелства, а от друга, е изложил законосъобразни и убедителни съображения за отстраняване противоречивостта в доказателствените материали при формиране на вътрешното си убеждение по фактите от кръга на тези по чл.102 от НПК. Липсва визираната в касационната жалба предубеденост на съда, игнориране на доказателства, противоречивост и превратност в изводите му, поради което не е налице касираното основание за неправилност на обжалваното решение по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Правилното приложение на материалния закон се оспорва само с оглед приетото за установено авторство на деянието в лицето на жалбоподателя М., като не се навеждат други доводи в тази насока. В рамките на изведените факти съдът законосъобразно е приел с него той да е осъществил всички елементи от обективната и субективна страна на престъплението по чл.116, ал.1, т.11 вр.чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК, извеждайки умисъла му да причини смъртта на пострадалия св.В.А. от характера на използваното оръжие, силата и насочеността на удара в тялото му, реалната опасност за живота му и причините да не настъпи смъртта му, както и хулиганските подбуди на дееца за осъществяване на това деяние. Изводимо от това, приложен е законът, който е следвало да се приложи и не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за корекция на въззивното решение. Доводът за явна несправедливост на наложеното на жалбоподателя наказание се свързва с тезата на пълно отричане на вината му за случилото се с пострадалия, като се пропускат съображенията на съда, в които са отчетени всички относими към обема на отговорността му обстоятелства, но които са му дали основание да се съгласи с първата инстанция то да бъде определено под законовия минимум на наказанието за това престъпление, търпимо ефективно при строг режим. Обстоятелството, че пострадалият и близките му омаловажават постъпката на подс.М. не дава основание да се загърби сериозната й обществена опасност, както и необходимостта именно с едно по-сериозно по размер наказание да се постигне неговото поправяне и превъзпитание и предупредително въздействие върху останалите членове на обществото, за да не се стига до такива хулигански по своя характер прояви. ВКС не намира основание за проява на снизходителност към подсъдимия за смекчаване на наказанието му, поради което и оплакването за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК следва да бъде оставено без уважение. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 446 от 19.12.2012 г., постановено по ВНОХД № 364/2012 г. от Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: