Р Е Ш Е Н И Е № 382 гр.София, 08 октомври 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1046/ 2013 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. Ш., подадена чрез неговия защитник срещу решение №14 от 05.04.2013 година на Военно-апелативния съд, по внохд 2/2013г. В депозираната жалба се декларират налични касационни основания по чл.348, ал., т.т.1-3 от НПК.В подкрепа на релевираните оплаквания се излагат подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, обективирани в пороци при анализа и оценката на приобщените по делото гласни доказателствени средства и в непълнота на събраните и проверени доказателства, довело до неправилно приложение на материалния закон. Поставя се акцент на неоправданото кредитиране на показанията на пострадалия Д. Т., неговата съпруга М. Т. и непълнолетен син Р., и на разказа на свидетеля-очевидец А. Д., както и на тенденциозното пренебрегване на заявеното от подсъдимото лице и неговите родственици /Й. Ш., Д. Ш. и Н. З./. Обръща се особено внимание на пропуски в доказателствения материал, изразили се в недопускане до разпит на дежурния лекар от екипа на Спешна медицинска помощ, [населено място], извършил преглед на Д. Т. на инкриминираната дата, и в липсата на съдебно-психологическа експертиза, установяваща свидетелската годност на 16-годишния Р. Т., съответно на писмена документация и съдебно-медицинска експертиза, доказващи предходни дислокациии на дясната ръка на жертвата, в раменната й става. Предлага се отмяна на атакувания въззивен акт и връщане на наказателното дело на първостепенния съд за ново разглеждане. В открито съдебно заседание на 17.09.2013г. П. Ш. и неговият упълномощен адвокат поддържат касационната жалба. Частният обвинител и граждански ищец Д. Т. участва чрез своя процесуален повереник, който пледира за липса на предпоставки за упражняване на визираните в чл.354, ал.3, т.2 от НПК правомощия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност и справедливост на решението. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционния контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №304 от 05.12.2012г., обявена по нохд №304/2012г., Софийският военен съд е признал редник П. Й. Ш. за виновен в това, че на 06.10.2011г., в [населено място] причинил средна телесна повреда на Д. Н. Т., поради което и на основание чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК му наложил наказание - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено при условията на чл.66 от НК с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. С първоинстанционния съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице, което е осъдено да заплати в полза на пострадалия Т. сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение на претърпените от престъплението неимуществени вреди. С въззивно решение №14 от 05.04.2013г., по внохд №2/2013г. Военно-апелативният съд на Република България е потвърдил постановената присъда. Касационната жалба на подсъдимия Ш. е неоснователна. При реализирания инстанционен контрол, настоящият състав не констатира акцентираното от защитата на П. Ш. дерогиране в съдебната фаза на производството на процесуалните норми на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, императивно предписващи необходимост от обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, и възлагащи задължения на решаващия орган за задълбочен и съвкупен доказателствен анализ, довело до погрешни изводи по основния факт на наказателния процес - извършване на престъплението и неговото авторство. След внимателен и професионален преглед на доказателствения материал, инкорпориран чрез обясненията на подсъдимото лице; свидетелските показания на Д. Т., Р. Т., М. Т., А. Д., Ц. Д., Л. Н., П. Ч. Б. Т., Х. М., Й. Ш., Д. Ш. и Н. З.; чрез приложените писмена документация и диск с рентгенови снимки; и при компетентна оценка на изготвените медицински експертизи, съдебните инстанции са формирали своето вътрешно убеждение за релевантните за инкриминираното престъпно деяние факти. Безспорно установено е, че между семействата на П. Ш. и на Д. Т. /съседи на ул.Крайречна”, в [населено място]/ съществували отношения на вражда, по повод поведението на непълнолетния син на Т.- Р., който играейки в близост до къщата на Шумчеви често при попадане на топката в техния двор притеснявал и плашел децата на подсъдимото лице. Категорично доказани са и обстоятелствата, очертаващи словесния и физически конфликт между П. Ш. и Д. Т. на 06.10.2011г. При появата на Р. Т. на ул.Крайречна” в селото, той бил забелязан от намиращите се извън дома си подсъдим и негов възходящ - Й. Ш, които му се заканили с побой, като П. Ш. хвърлил камък по детето. Разказаното от Р. Т. афектирало баща му, който се отправил по посока къщата на семейство Ш., за да поиска обяснения за случилото се. От входната врата излязъл П. Ш. и псувайки започнал да нанася удари с юмруци и ритници по главата и тялото на Т., след което заедно с Й. Ш. го хванали за краката и влачейки жертвата по улицата я вкарали в двора на дома си, където продължили да упражняват насилие. При дърпането на пострадалия от нападателите, на едно от стъпалата на външните стълби на къщата, при което той успял да се задържи за парапета, подсъдимият ритнал Д. Т. по дясната ръка, като при отпускането й я хванал здраво, извил рязко и извадил раменната става от ключицата, причинявайки му телесно увреждане /изкълчване на дясната хумеро-скапуларна става/, затруднило трайно движенията на горния крайник. Интерпретацията на приобщената доказателствена маса, мотивира несъстоятелност на оплакванията за грубо несъблюдаване на процесуалния закон от съдебните инстанции, изградили фактологията за инкриминираното посегателство и за извършителя му, на твърденията на пристрастните и заинтересовани от изхода на делото свидетели / Д. Т., М. Т., Р. Т. и А. Д./, и при игнориране на казаното от подсъдимия Ш. и от неговите близки, обосновало постановяване на осъдителна присъда, при недоказаност на обвинението. Реална е липсата на корелация между коментираните групи гласни доказателствени средства досежно съпричастността на подсъдимия към престъпния акт и проявните форми на инкриминираното му поведение. В обсега на правомощията си първостепенният и въззивен съд, с демонстриран юридически усет са преодолели визираните противоречия, при съобразяване с източника на доказателства, в пределите на осъщественото прецизно обсъждане на възможността за възприемане на значимите обстоятелства, включени в предмета по чл.102 от НПК и на начина на тяхното словесно пресъздаване, и чрез обективна съпоставка на съдържимите се в обясненията на П. Ш. и в свидетелските показания фактически данни, с останалата доказателствена съвкупност. Правилно е ценен разказът на жертвата Д. Т. и на присъствалите на инцидента очевидци М. Т. /съпруга на пострадалия/, Р. Т. /непълнолетен син/ и А. Д. /съсед/, и компетентно изведено заключението за доказателствената им сила. Разпитаните лица логично, еднопосочно и последователно отразяват своите зрителни и слухови впечатления от инкриминираната вечер, като хронологически описват разгърналия се на 06.10.2011г. сблъсък в неговата динамика, и правдиво пресъздават непосредствено видяното и чутото. Те изчерпателно и в пълнота изясняват лимитирания от представителя на обвинителната власт главен факт на доказване- време, място, механизъм на извършване на неправомерното посегателство и настъпили вредоносни последици, и с нужната категоричност идентифицират неговия автор. В контекста на изложеното, наведените от защитата доводи за констатирани по предвидения в чл.281, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК ред несъответствия в детайлите на депозираните свидетелски показания, за обстоятелства извън обсега на тези, визирани в чл.102 от НПК, не внасят съмнения в доказателствената обезпеченост на обвинението. Инкорпорираните чрез посочените доказателствени източници факти, са стриктно проверени при съпоставяне със свидетелските показания на Ц. Д., коректно възпроизвеждащ споделеното от неговата съпруга; на пристигналите по сигнал в дома на семейство Ш. полицаи - П. Ч., Б. Т., Х. М., очертаващи фактическата обстановка след случилото се, физическото състояние на жертвата и снетите обяснения от съпричастните към инцидента лица; и на д-р Л. Н., извършила рентгеновото изследване на пострадалия. Те намират съответна доказателствена опора и в съдържимите се фактически данни в приложената писмена документация за нараняванията на Д. Т. на 06.10.2011г. /епикризи, медицинско удостоверение на живо лице №292/2011г./; в представения по делото диск с рентгенови снимки; и убедително се подкрепят от научните мнения на вещите лица в изготвените и изслушани в хода на наказателното производство съдебни експертизи, установяващи медикобиологичните параметри на телесните увреждания на жертвата и възможния начин на тяхното причиняване-действия с твърди тъпи предмети /нанесени множество удари при побой/ и индиректен механизъм с рязко извиване на ръката нагоре в раменната става Обстойна е и предложената от контролираните инстанции аргументация относно процесуалната стойност на обясненията на подсъдимия и на показанията на Й. Ш., Д. Ш.и Н. З.. Компетентно Софийски военен съд и въззивният състав са отчели процесуалният статус на П. Ш. - конституиран в качеството на обвиняем /подсъдим/ в наказателния процес, и правната природа на неговите волеизявления- източник на доказателства и средство за защита. Отдадено е нужното значение и на това, че разпитаният Й. Ш. е баща на подсъдимото лице и активен участник във физическата разправа на 06.10.2011г., което неминуемо рефлектира на обективността на твърдяното от него, а Д. Ш. е негова съпруга, което житейски предпоставя нейният естествен стремеж за оневиняването му. Обърнато е специално внимание и на установените по делото факти, сочещи на внезапното съобщаване в хода на проведеното пред първостепенния съд следствие за важен свидетел-очевидец на инцидента-Н. З. /чичо на Ш./, който гостувал въпросната вечер на своите родственици, при отлична видимост наблюдавал развитието на конфликта през прозореца на къщата и въпреки професионалния му опит на бивш полицейски служител и образователния му ценз на действащ адвокат, не се показал и не взел отношение, дори при намесата на представителите на реда, предпочитайки гледането на ловна програма по телевизията. Визираните обстоятелства разбира се, не мотивират безкритичното отхвърляне на заявеното от подсъдимия и посочените лица, а предпоставят изпълнение задълженията на решаващия орган за всеобхватен анализ и задълбочена оценка на доказателствата, при съблюдаване на собственото им съдържание и на наличната кореспондираща връзка с целия, инкорпориран по разглежданото дело доказателствен материал. Изискуемата се от закона логическа мисловна дейност, довела до формирането на свободно вътрешно убеждение за доказаност на обвинението, е осъществена от съда, и словно отразена в атакувания акт. След компетентно обсъждане на алогичността на афишираното безусловно отрицание за реализирана от Ш. физическа агресия спрямо Т. и на лансираната версия за падане на пострадалия на земята и самонараняване; при сериозен разбор на изказа на разпитаните лица, характеризиращ се с несъвместими вътрешни противоречия относно местонахождението на съпричастните към инцидента и осъществените от тях действия; събразявайки безспорната несъответност с лимитираната от останалите гласни и писмени източници доказателствена маса; и с поставен акцент на медицинските заключения на експертите, категорично изключващи изкълчването на дясната /хумеро-скапуларна/ става да бъде получено от удар в терен, поради отсъствие на констатирана мекотъканна травма в областта на рамото или дланта на ръката на жертвата, са изградени изводите на първостепенния съд и Военно-апелативния съд за недостоверност на обясненията на подсъдимия и на показанията на Й. Ш., Д. Ш. и Н. З., обосновали отказа за кредитирането им. На налично касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК не индицира и претендираната от защитата доказателствена непълнота. Предметът на доказване, очертан в чл.102 от НПК и сочещ на фактите за извършеното престъпление и авторството, следва да бъде обективно и всестранно изследван, чрез използване на предвидените в процесуалния кодекс способи за събиране и проверка на доказателства, и на визираните гласни, писмени и веществени доказателствени средства. След приобщаване и анализ на допустимия, относим и необходим доказателствен материал, решаващият орган изгражда фактическите си констатации и правни изводи по повдигнатото от прокурора обвинение. При формирано вътрешно убеждение за неговата категорична и безспорна доказаност, правно ирелевантно е, че не са изчерпани всички процесуални възможности за инкорпориране на фактически данни по делото или че някои от доказателствените източници са изключени от съвкупността, респективно че част от доказателствата са лишени от процесуална стойност. При съществуващи колебания на съда по отношение на извършването на престъплението и на съпричастността на подсъдимия, санкционните последици за представителя на обвинителната власт при налична доказателствена непълнота и опорочени доказателствени средства, се обективират в обявяване на оправдателна присъда. Конкретиката в разглеждания казус очертава доказателствена обезпеченост на тезата на прокурора за осъществено на 06.10.2011г. престъпно посегателство против телесната неприкосновеност на пострадалия Д. Т., и за активното участие на подсъдимото лице в него. Разпитаните в досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес свидетели; приложените медицинска документация и диск с рентгенови снимки; изслушаните съдебно-медицински експертизи, обосновават повдигнатото срещу П. Ш. обвинение по чл.129 от НК с изискуемата степен на доказателствен интензитет, и мотивират заключение за спазване на императивните предписания на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, предпоставящо липса на необходимост от преодоляване на „пропуски” в доказателствената маса, чрез допускане до разпит на дежурния лекар от екипа на Спешна медицинска помощ, [населено място], извършил преглед на пострадалия Д. Т., с цел удостоверяване на неговото физическо състояние и травмите му. Несъстоятелни са и доводите на защитата, очертаващи процесуална нужда от приобщаване по делото на писмени доказателства и съдебно-медицинска експертиза, установяващи предходни дислокациии на дясната ръка на жертвата в раменната става, съответно от назначаването на съдебно-психолотическа експертиза за свидетелската годност на Р. Т.. Безспорната доказаност на осъществено на 06.10.2011г., в [населено място] от П. Ш.посегателство против телесната неприкосновеност на Т., при описания механизъм на причиняване на изкълчването на раменната става, сочи на правна незначимост за престъпната съставомерност на инкриминираното деяние и за реализираната отговорност на подсъдимия, на съществуващи преди процесната дата подобни травми на пострадалото лице. Не е наложително и допускането, и изслушването на съдебно-психологична експертиза за свидетелската годност на 16-годишния Т.. Непълнолетният свидетел е разпитан от първостепенния съд на 05.12.2012г., при условията на чл.140, ал.2 от НПК в присъствието на клиничния психолог В. В., като придобитите непосредствени впечатления за особеностите на неговото физическо и психическо развитие, несъздаващи съмнение в способността му правилно да възприема релевантните за делото факти и да дава достоверни показания за тях, е мотивирало решаващия орган да приеме липса на изискванията за правоприлагане на чл.144, ал.2 от НПК. При съблюдаване на установената чрез инкорпорираните доказателства фактология е приложен и материалният закон – чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, с предпоставеното от това и определено по справедливост наказание - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено съгласно разпоредбата на чл.66 от НК с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. По изложените съображения и в обсега на предоставената компетентност, настоящият състав не констатира наличие на касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, налагащи отмяна или ревизия на атакувания от подсъдимия Ш. акт на Военнно-апелативния съд. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №14 от 05.04.2013г., постановено по внохд № 2/2013г., по описа на Военно-апелативния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.