Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * незаконно уволнение * обезщетение за оставане без работа * доказателства * частен документ * официален документ * оспорване на истинността на документ * критерии за определяне на дисциплинарното наказание * задължения на работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание * доказателствена тежест * дисциплинарно уволнение


Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.5
707_11_dec_290gpc_188kt.doc

Р Е Ш Е Н И Е

№ 130

С., 03.04. 2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми март две хиляди и дванадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Стефка Тодорова,

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело N 707 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Й. Ш. срещу въззивно решение от 01.03.2011 г. по въззивно гр.д. № 45 /2011 г. на Кюстендилски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 26.10.2010 г. по г.д. № 1281 /2010 г. на Дупнишкия районен съд, с което са отхвърлени искове на жалбоподателя срещу Професионална гимназия Б. дол – [населено място] дол, с правно основание чл.344,ал.1,т.т.1-3, вр. чл.225 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно уволнение със заповед на Министъра на образованието от 01.04.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор” и за заплащане на обезщетение за времето през което ищецът е работила на по-ниско платена работа.

Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 1581 /15.12.2011 г. по процесуално-правния въпрос : за доказателствената сила на частните свидетелстващи документи в производствата по искове по чл.344,ал.1,т.т.1-3 КТ, за който е прието, че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Касационните оплаквания са за съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.

Ответникът в това производство Професионална гимназия Б. дол не изразява становище по основателността на жалбата.

По изведения правен въпрос и на основание чл.291 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че :

Не съществуват процесуални норми, които да ограничават допустимостта на частни свидетелстващи документи в производствата по искове по чл.344,ал.1,т.т.1-3 КТ, нито особени правила за преценката им и за доказателственото им значение. В тези производства важат същите правила за писмените доказателства, както и в останалите съдебни искови производства, установени за общия исков процес и за бързото производство, като част от особените искови производства. Следователно няма пречка да се допускат по искане и на двете страни и обсъждат частни свидетелстващи документи, доколкото са относими, допустими по правила за общото и особените искови производства и необходими.

По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния по реда на чл.272 ГПК и е приел още, че ищецът не е ангажирала доказателства за установяване на защитната и теза, че не е извършила дисциплинарните нарушения, за които е уволнена, необосновано е позоваването на представени писмени обяснения от лица, на които към релевантния момент са възложени определени функции от ищцата, т.к. същите нямат доказателствена стойност в настоящото исково производство. Съдът е приел също, че ищецът не е оборила констатациите в представения констативен акт на комисия на Р.- К., към който препраща заповедта за дисциплинарно наказание, този акт е изготвен от длъжностни лица в кръга на службата им по установените форма и ред и се ползва с обвързваща съда доказателствена сила на основание чл.179,ал.1 ГПК (официален документ). С оглед съдържанието му следва да се приеме, че ищцата е извършила дисциплинарните нарушения, за които е наказана. Наложеното наказание съответства на тежестта на нарушенията. Като заместник – председател на синдикална организация ищецът не се ползва със защита по чл.333,ал.4 КТ.

По оплакванията за неправилност на решението по чл.281 ГПК :

Д., че наказанието е наложено след срока по чл.194,ал.1 КТ е неоснователен, т.к. както твърди и ищецът - от заповедта на Министъра на образованието е видно, че докладът на началника на Р. – К., с който работодателят е уведомен за нарушенията на трудовата дисциплина, е от 02.02.2010 г., а заповедта за уволнение е издадена на 01.04.2010 г. – преди да изтече двумесечният срок, по-късното връчване на заповедта е без значение.

Д., че ищецът се е ползвала със закрила по чл.333,ал.3 КТ е неоснователен, т.к. тя не е била председател и секретар, нито член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, а е заместник-председател на общинска организация на Съюз на работодателите в системата на народната просвета в. България. (СРСНПБ) (л.27), което не попада в ръководството на синдикалната организация по смисъла на §1,т.6 ДР КТ.

Д., че съдът е извършил процесуално нарушение, като е приел нарушенията за доказани, въпреки, че ответникът не е подал отговор, с който да оспори фактическите твърдения, е неоснователен, доколкото не съществува процесуално задължение за съда да приема за доказани фактите, които се твърдят, без да извърши преценка на представените доказателства, включително и в случаите на постановяване на неприсъствено решение, какъвто не е настоящият, в които съгласно чл.239,ал.2 ГПК съдът също извършва преценка за основателността на иска въз основа на представените доказателства,. Обратно, съгласно правилото на чл.236,ал.2 ГПК от съда се изисква във всички тези случаи да изложи мотиви, в които да извърши преценката на доказателствата и да изложи фактическите констатации и правните си изводи.

Д. за процесуално нарушение – че е неправилен изводът на въззивния съд, че представеният констативен акт на комисия на Р. - К., към който препраща заповедта за дисциплинарно наказание, е официален документ съгласно чл.179,ал.1 ГПК и се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, е основателен. Законът за народната просвета, Правилникът за прилагане на закона и Наредба № 4 /16.04.2003 г. за документите в системата на народната просвета не придават на констативните актове на инспектората качеството на официални документи.

Основателен е и следващият довод, че съдът е нарушил правилото за разпределение на доказателствената тежест (установено с чл.154,ал.1 ГПК и чл.193,ал.3 ГПК), като е приел, че щом като ищецът не е оборила констатациите в представения констативен акт на комисия на Р.- К., следва да се приеме, че е извършила дисциплинарните нарушения, за които е наказана.

При дадения отговор на правния въпрос, основателен е и доводът, че е неправилен изводът на въззивния съд, че не следва да бъдат обсъждани представените от ищеца писмени обяснения от лица, които са и били подчинени, т.к. същите нямат доказателствена стойност в настоящото исково производство, тези доказателства следва да бъдат обсъждани, доколкото са относими и необходими.

При тези изводи спорът следва да бъде разгледан по същество:

Настоящият състав изложи съображения, че дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл.194,ал.1 КТ от работодателя. Преди това са поискани обяснения от ищеца и тя е дала писмени такива, заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е мотивирана. Бяха изложени съображения за неоснователност на довода за нарушение на закрилата по чл.333,ал.3 КТ – че ищецът не се ползва с такава закрила.

Настоящият състав следва да извърши преценка за това дали ищецът е извършила дисциплинарните нарушения, за които е наказана, въз основа на представените по делото доказателства с исковата молба.

От писмените обяснения на ищеца (л.11) е видно, че тя не оспорва, че е извършила следните нарушения:

· Че не назначила заместник на работника, на който е било възложено изпълнението на пропусквателен режим за времето на неговото отсъствие, в което се включва датата 22.01.2010 г., когато в помещенията на училището са проникнали външни лица, срещу които в полицията е подадено оплакване от ученичка за извършено в училището същия ден насилие. Твърдението на ищеца, че пропускът не се дължи на нейното бездействие, а е поради ползване на два последователни отпуска, „което определяло ускорен режим на дейността и”, е без значение за извършеното нарушение. Същото се отнася и до последващите наказания на присъствалите в училището чистачки и учители, определени за квестори и изпълнила самоволно такива правомощия;

· Че на същата дата – 22.01.2010 г. не е назначила заместник за контрол за провеждане на изпитите. Изтъкнатите от нея причини за това : че в комисията за провеждане на изпитите били включени квалифицирани и опитни преподаватели и че изпълнявала задължението по чл.35 от Наредба № 4 /2003 г. за документите за системата на народната просвета, са без значение за извършеното нарушение;

· Провеждането на 11.01.2010 г. на изпит по чужд език по професията – английски - ХІІІ клас без нейна заповед, твърди, че е установила факта и че не приела за логично и нормално провеждането на изпита, което било планирано за м. юни, същевременно твърди неизгодния за нея факт, е въпреки установяване на нарушението, със заповед от 27.01.2010 г. назначила комисия да провери и оцени писмените работи по чуждия език (допуснала да бъде изготвен окончателен протокол за резултатите от писмения изпит);

· Че на 29.01.2010 г., когато приключила изпитната сесия и когато била извършена проверката на Р. – К., протоколите за провеждане на изпити (посочени поотделно с дати от 10.01 до 20.01.2010 г.) не били подписани от ищеца като директор и от нейния заместник, но възнамерявала да направи това по-късно след окончателен детайлизиран контрол и преди прошнуроването им, твърди че разпоредбата на чл.36,ал.4 от Наредба № 4 /2003 г. за документите за системата на народната просвета не регламентира приключването на изпита като момент на полагане на подпис от директора.

От съпоставка на обясненията с констативния протокол от 27.01.2010 г. на Р. – К., със заповедта, с която от ищеца са поискани обяснения по чл.193 КТ и със заповедта за уволнение, се установява, че от ищеца са искани и дадени обяснения за констатираните като нарушения факти, индивидуализирани по време и място на извършване и чрез проявните им форми, както и чрез посочване на текстове в закона, които регламентират задължения на директора – чл.147,ал.1 и посочени точки – 1, 4, 11 от ППЗНП и текстове в Наредба № 4 /2003 г. и др. подзаконови актове, установено е извършването на фактите и за същите нарушения и е наложено дисциплинарно наказание.

Съдът намира че нарушенията са извършени и представляват дисциплинарни нарушения, твърденията на ищеца, че не извършила нарушенията или, че не представляват нарушения на трудовата дисциплина са неоснователни.

Представените частни свидетелстващи документи, изхождащи от подчинените на ищеца във връзка с допуснатите от тях нарушения на 22.01.2010 г., въз основа на които ищецът им е наложила дисциплинарни наказания, не променят извода, че ищецът е допуснала установените дисциплинарни нарушения. Обстоятелствата, че е наказала част от служителите си за техните нарушения на 22.01.2010 г., не я освобождават от отговорност за собствените и нарушения, нито намаляват тази отговорност.

При съвкупната преценка на нарушенията на ищеца и обстоятелствата, при които са извършени по реда на чл.189 КТ съдът намира, че първите три нарушения са тежки, а от тях първото е най-тежко – поставило е в опасност здравето на учениците, които са се намирали в неохраняваната сграда през учебно време по време и непосредствено след изпит и има данни за причинено насилие над една ученичка във връзка с неизпълнение на задължения за осигуряване на безопасни условия на обучение; другите са свързани с учебния процес и държавните образователни изисквания. Преценени в съвкупност обосновават налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” поради тежестта на нарушенията. Изводът за вида на наказанието не се променя от факта, че няма данни за наложено друго предходно наказание. Този извод обуславя извод за неоснователността на исковете по чл.344,ал.1,т.т.1-3, вр. чл.225 КТ.

От изложеното и на основание правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва извод, че независимо от изводите за допуснати процесуални нарушения, като краен резултат въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила..

С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, ответникът не претендира разноски и не е доказал, че е направил такива, нито е бил защитаван от юрисконсулт, поради което разноски не следва да му се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът


Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 01.03.2011 г. по въззивно гр.д. № 45 /2011 г. на Кюстендилски окръжен съд, г.о.,

Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.