Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  174   София,  10 май  2010г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лидия Стоянова     ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев   Елена Авдева   при секретар Надя Цекова .......................................и в присъствието на прокурора Антони Лаков ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 5 /2010 г.   Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по внохд № 154/2009 г. на Окръжен съд - Стара Загора и отмяна на постановената по него присъда. В искането се сочи , че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при проверка и оценка на фактите по делото, не е извършил всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства и е формирал вътрешното си убеждение в нарушение на чл. 14 от НПК. Процесуалните нарушения довели до неправилно оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на гражданския иск, предявен от пострадалия. С тези аргументи се иска ревизия на постановения въззивен акт чрез ново разглеждане на делото от друг състав. Представителят на прокуратурата пред настоящата инстанция поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият не взема становище по направеното искане. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди направените доводи и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр. Г. с присъда № 537 от 20.10.2008 г. признал подсъдимия Г. Д. Г. за виновен в това , че на 03. 01. 2008 г. в гр. Г., Старозагорска област, по хулигански подбуди, причинил на З. Д. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 131, ал.1, т.12, предложение второ във връзка с чл. 129 и чл. 54 от НК го осъдил на една година и десет месеца лишаване от свобода , които да изтърпи при първоначален общ режим. Със същата присъда Г. Д. Г. бил осъден да заплати на пострадалия З. Д. Т. сумата 3 500 лева , представляваща обезщетение за понесените неимуществени вреди от средната телесна повреда, както и 2 300 лева обезщетение за причинените леки телесни повреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на главницата. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените разноски по делото и дължимите държавни такси. Окръжният съд в гр. С. с присъда № 111 от 01.07.2009 г. отменил първоинстанционната присъда и постановил друга , с която признал подсъдимия за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение, като отхвърлил и гражданската претенция на пострадалия. Искането за възобновяване на производството по въззивното дело е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо.   Разгледано по същество то е основателно по следните съображения: Новата присъда , постановена от въззивния съд , е резултат на нарушаване принципите на обективната истина и вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на обективно , всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Събраните доказателства и доказателствени средства не са подложени на внимателна проверка за достоверност и достатъчност. Налице са съществени нарушения на чл. 13, чл. 14, чл. 107 , ал. 5, чл. 305, ал.3 във вр. с чл. 304 от НПК, които са довели до формиране на погрешни фактически и правни изводи. Окръжният съд в гр. С. констатирал необоснованост на обжалваната присъда и непълнота на доказателствения материал, поради което провел самостоятелно съдебно следствие, включващо повторни разпити на подсъдимия и част от свидетелите . При анализа на гласните доказателствени средства втората инстанция се разграничила от преценката на първостепенния съд относно тяхната обективност и изразила противоположни от изложените в мотивите на присъдата съображения за кредитирането на показанията на пострадалия З. Т. и обясненията на подсъдимия Г. Двамата са изразители на конфронтиращите се версии за инцидента на 03.01.2008 г. на бензиностанция “Никойл” в гр. Г.. Въззивният съд правилно съзрял изключителната значимост на тези основни доказателствени източници / в контекста на ограничения кръг преки доказателствени средства/ и декларирал необходимостта съобщената от тях информация да бъде обсъдена внимателно и с отчитане на всички възможни противоречия. Това намерение обаче останало нереализирано. Съдебният състав игнорирал показанията на пострадалия , като приел , че те са лишени от категоричност относно личността на нападателя поради настъпилата краткотрайна загуба на съзнание след побоя. /л. 37 от досието на въззивното дело/. Този извод противоречи на процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствения материал в две насоки . На първо място той е базиран на превратно възприемане на съдържанието на показанията на пострадалия. В тях не личи колебливост относно личността на дееца – напротив, впечатлява едно и също описание, с което свидетелят свързва единствено съмненията си относно името на нападателя. Те намират логично обяснение в твърдението на Т. , че не е разговарял с подсъдимия преди инцидента , но добре познава неговия брат, с който установил както насочваща прилика , така и достатъчно разлики за директно разпознаване. На следващо място съдът е коментирал процесуално некоректно свидетелската годност на З. Т. , правейки медицински позовавания извън заключението по изслушаната експертиза. При съмнение относно способността на свидетеля с оглед неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите от значение за делото /отделен е въпросът дали данните по делото мотивират подобно съмнение/ съдът е длъжен да назначи експертиза за проверка точно на тези обстоятелства. Назначената по делото съдебномедицинска експертиза е третирала единствено характера и тежестта на причинените на пострадалия травми , но не и тяхното отражение върху когнитивния му капацитет. Акцентирайки върху признатата от пострадалия невъзможност веднага да посочи името на извършителя съдът е подценил останалата част от неговите показания , посветена на точната идентификация на леката кола на дееца. Здравко Т. съобщил непосредствено след нападението , че се касае до лек автомобил марка “Фиат Крома”, тъмно син на цвят, със софийска регистрация. Безспорно е по делото , че подсъдимият управлявал с пълномощно от собственика автомобил, отговарящ на описанието. Точно това обстоятелство насочило както пострадалия , така и разследващите органи , към подсъдимия Г. Въззивният съд е коментирал изчезването на автомобила след инцидента единствено в контекста на застъпената от подсъдимия версия . Обективността на процеса изисква обсъждане и на възраженията за укриване на колата от евентуален оглед предвид съобщените от пострадалия поражения върху нея и в контекста на убедителността на обясненията на подсъдимия за нейното отчуждаване на неизвестни турски граждани. В мотивите на атакуваната присъда се отделя сериозно внимание на показанията на свидетеля К, който / наред с подсъдимия и пострадалия / е очевидец на побоя. Съдът приема , че неговите показания напълно опровергават тези на пострадалия, тъй като К. не разпознал подсъдимия при нападението. Дълбокото противоречие в показанията на двамата свидетели поставя по-високи изисквания към мотивите за кредитиране на едно от тях от изложените във въззивната присъда. Окръжният съд се доверил на показанията на К. , като приел, че те са непротиворечиви и категорични , за разлика от показанията на пострадалия. Извън неговото внимание останал анализът на обстоятелствата , при които двамата свидетели са възприели възпроизвежданите факти. Здравко Т. разговарял няколко минути с нападателя преди побоя и имал възможност да го наблюдава в непосредствена близост. Пламен К. , за разлика от него , трябвало да излезе от бензиностанцията и да се приближи до двете коли, за да има видимост към контакта на шофьорите. В показанията му пред двете инстанции има необсъдени от въззивния съд детайли, пряко влияещи върху изводите относно тяхната достоверност. Пред районния съд К. говори за отстояния от 30-40 метра, с осветление на 20 метра , в което успял да види само една буква от регистрацията и тъмния цвят на колата на нападателя. В същото време той описва побоя непосредствено до буса / в който същата кола току-що се била ударила/ и заявява , че видял нападателя “отстрани”и в тъмното не различил дали е подстриган или плешив. Пред въззивния съд свидетелят вече е много по-конкретен и твърди , че “видял много добре извършителя” , който бил късо подстриган, почти гола глава. В този ред на мисли трябва да се отбележи , че суверенно право на решаващия състав е при противоречие да приеме едни и отхвърли други доказателствени материали, но съображенията му за този избор следва да държат сметка за всички обстоятелства по делото, включително изложените относно възприемането на правно релевантните факти и тяхното възпроизвеждане. Противоречията в показанията на очевидците е налагало съдът да вземе по-категорично от изложеното становище относно косвените доказателства , съдържащи се в показанията на останалата част от свидетелите. Втората инстанция критикува решението на районния съд да отхвърли показанията на свидетелите Г, но в същото време се въздържа от позоваване на данните , съдържащи се в тях, за алиби на подсъдимия и за “втори очевидец” в лицето на свидетеля Б. Последното е особено впечатляващо, защото Б. И. заявява, че е присъствал на побоя и е видял лично нападателя. Въззивният съд обаче, макар да изразява несъгласие с първата инстанция, която приема тези показания за недостоверни / на стр.3 и стр.4/, по-късно /на стр. 7 / подчертава , че единственият свидетел – е П. К. без да споменава Б. И. Ето защо и в тази част мотивите на окръжния съд са вътрешно противоречиви и не удовлетворяват стандарта на чл. 339, ал.1 и ал.3 във вр. с чл.305, ал.3 от НПК. В заключение се налага изводът, че ако въззивната инстанция бе извършила задълбочена и цялостна проверка на достоверността на всички доказателствени средства и бе обсъдила комплексно събрания доказателствен материал, би стигнала до различни от направени фактически изводи. Оправдателната присъда , също както осъдителната, не може да почива на предположения относно правнорелевантните факти. Допуснатите съществени процесуални нарушения опорочават и правните изводи на съда , изключващи съставомерна престъпна дейност на подсъдимия и отхвърлящи предявените граждански искове. По отношение на тях настоящият съдебен състав намира за необходимо да насочи вниманието на инстанцията по същество към принципните и задължителни предписания на ППВС № 3 от 27.09.1979 г.,т.18. Когато с деянието са причинени две или повече различни по вид телесни увреждания, е налице едно престъпление, квалифицирано според най-тежкия резултат. Първата инстанция е подходила по различен начин, като е обезщетила поотделно последиците от средната телесна повреда и тези от леките телесни повреди, вместо да прецени общия резултат и понесените от ищеца неимуществени вреди поради засягане на здравето му. Налице са основанията за възобновяване на производството , посочени в чл. 422, ал.1 , т. 5 във връзка с чл. 348 , ал.1 , т.1 и т.2 от НПК. Въззивната присъда подлежи на отмяна , а делото – на ново разглеждане от друг въззивен състав, който да постанови съдебен акт при спазване на регламентираните в НПК правила , обсъдени по-горе.   Водим от изложеното , Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,   Р Е Ш И   ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 154/2009 г. на Окръжен съд – Стара Загора, отменява постановената по него присъда № 111 от 01.07.2009 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.