5 Решение по т.д.№ 2786/2014 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е №113 С., 22.07.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Елеонора Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2786 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЗК [фирма] срещу тази част от Решение № 358 от 26.02.2014 год. по гр.д.№ 3883/2013 год. на Софийски апелативен съд с която са приети за основателни за сумите над 48500 лв. предявените от А. М. А. и Т. К. А. срещу ЗК [фирма] субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 ЗЗД. Спорът е разгледан при участието на третите лица помагачи Г. Р. Г. и В. Ц. Г.. Доводите по касационната жалба обективират основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивното решение в обжалваната част, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че неправилно съставът на САС е счел за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че пострадалият сам се е поставил в рискова ситуация, съгласявайки се да бъде превозван от водач, който е употребил алкохол. Искането му е за касиране на решението на САС в обжалваната му част и произнасяне по съществото на спора, като бъдат отхвърлени исковете на наследниците на пострадалия К. М.. Има искане за присъждане на разноски. В представен по реда и в срока по чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответниците по касация А. и Т. А., чрез процесуалния си представител са изразили становище, че касационната жалба е неоснователна, въззивното решение – законосъобразно и следва да остане в сила. Претендират разноски. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с ТР № 1/2014 год. на ОСТК по въпроса за допринасяне на вредоносния резултат от страна на пострадалия пътник, който се е съгласил да бъде превозван от водач на МПС, за който знае, че е употребил алкохол. Като взе предвид становищата на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка на заявените основания за касиране на въззивния акт в обжалваната му част, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е частично основателна. Предявени са два субективно съединени иска с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.), всеки от които с цена 98500 лв. Ищците А. М. А. и Т. К. А. са родители и наследници на К. А. М.. Праводателят на ищците е починал 16.09.2007 год. в резултат на ПТП, вина за което има неправоспособният водач на л.а.”Ситроен ZX” Р. Г. Р., който също е загинал при произшествието. Поради това, че увреждащият автомобил е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗК [фирма], Т. и А. А. са предявили срещу застрахователното дружество субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 98500 лв. за всеки един от тях. Считат, че справедливото обезщетение би следвало да бъде в размер на по 100000 лв. за всеки от тях, като бъдат приспаднати присъдените обезщетение в предходно производство по частични искове по 1500 лв. за всеки от тях. Няма спор, че водачът на МПС Р. Р. е бил неправоспособен, което обстоятелство е било известно на К. А.. Двамата са били в приятелски отношения. Двамата били до късно вечерта на сватбено тържество в [населено място], където употребили алкохол. От тържеството тръгнали с автомобила към [населено място]. Пътно-транспортното произшествие (удар в крайпътно дърво) е станало след [населено място] преди разклона за [населено място]. От експертизите в досъдебното производство е установена употребата на алкохол в концентрация 2.01 промила от страна на водача на автомобила, чийто пътник е бил починалият К. А.. Неговата алкохолна проба също е била положителна – 2.5 промила. Ответникът ЗК [фирма] е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че в качеството на пътник в лекия автомобил, А. е знаел, че водачът Р. управлява автомобила след употреба на алкохол, но въпреки това се е съгласил да бъде превозен от него. Привлякъл е като трети лица помагачи родителите на Р. Р. в качеството на негови наследници. Първоинстанционният съд е счел, че справедливото обезщетение би следвало да бъде в размер на по 100000 лв. за всеки от ищците, но е налице 50% съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващ се в това, че пострадалият се е съгласил да пътува в лекия автомобил, знаейки, че водачът му е употребил алкохол. Поради това дължимото обезщетение е определено за всеки от ищците по 50000 лв., като от него са приспаднати присъдените в предходното производство по 1500 лв. Поради това, двата активно субективно съединени иска са уважени за по 48500 лв. Сезиран с жалбата на Т. и А. А., съставът на САС е счел за недоказано съпричиняването на вредоносния резултат, поради това, че не е установено Х. да е знаел за въздействието на алкохола върху водача Р.. По поставения правен въпрос: С т.7 на ТР № 1/2014 год., Общото събрание на Търговска колегия на ВКС прие, че пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, съставлява рисково поведение, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения за когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Касае се за поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране. Това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно-транспортно произшествие. Поради това, прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо в тази хипотеза, като степента на съпричиняване се преценява във всеки конкретен случай. Предвид на това, преценката на състава на САС, че знанието на увредения, че водачът на МПС е употребил алкохол и съзнателното му съгласие да бъде превозен от него е без значение за прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако няма знание какъв точно алкохол е употребил и какво е въздействието му върху него е неправилно. Според Тълкувателното решение, достатъчен е фактът на знание за употреба на алкохол и съзнателния избор на увредения да се постави в рискова ситуация, за да бъде разгледана приложимостта на чл.51 ал.2 ЗЗД спрямо това поведение, което съставът на САС не е сторил. Неправилно е позоваването на процесуалния представител на ответниците по касация, че изборът на пострадалия не е бил съзнателен, поради обстоятелството, че самият той е бил в силна степен на алкохолно опиянение. Доброволно поставяйки себе си в състояние, затрудняващо преценката за риска, пострадалият не може да черпи права от поведението си. Ако би била възприета тази теза, то неблагоприятните последиците по чл.51 ал.2 ЗЗД биха се простирали по отношение на пътник, който не е употребил алкохол, но не и по отношение на пътник, който е употребил. Такова тълкуване противоречи не само на духа на закона, а и на правилото N. ex suo delicto meliorem suam conditionem facere potest - Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. По основателността на касационната жалба. Становището на настоящия съдебен състав, че касационната жалба е основателна се дължи на доказателствата, сочещи съзнателно рисково поведение на пострадалия, който се е съгласил да бъде пътник в автомобил, управляван от неправоспособен водач, употребил значително количество алкохол и тези две обстоятелства са били известни на А.. С поведението си, той е допринесъл за настъпване спрямо себе си на вредоносните последици от пътно-транспортното произшествие, като приносът му следва да бъде определен на 1/3. Справедливото обезщетение за всеки от родителите би било по 100000 лв., или по 98500 лв. до какъвто размер са предявени исковете с оглед присъденото в предходното производство. С оглед редукцията по чл.51 ал.2 ЗЗД, всеки от ищците следва да получи обезщетение в размер 2/3 от претендираните по 98500 лв. или по 65666,67 лв. В частта с която са присъдени обезщетения до 48500 лв., първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано. Това налага касиране на въззивното решение в частта с която САС е присъдил обезщетение над 65666,67 лв. и произнасяне по съществото на спора, като бъдат отхвърлени субективно съединените искове с правно основание за сумите над този размер. С оглед изхода на спора, ответниците по касация ще следва да заплатят на касатора направените по делото разноски за настоящата инстанция, възлизащи на 1420 лв., съобразно уважената част на жалбата. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 358 от 26.02.2014 год. по гр.д.№ 3883/2013 год. на Софийски апелативен съд в частта с която е отменено в отхвърлителната част решението по гр.д.№ 12235/12 год. на Софийски градски съд и са уважени предявените от А. М. А. и Т. К. А. срещу ЗК [фирма] субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 ЗЗД за сумата над 65666,67 лв. за всеки от тях, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ за сумите над 65666,67 лв. всеки от предявените от А. М. А. и Т. К. А. срещу ЗК [фирма] субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и законната лихва върху тези суми, считано от 14.09.2009 год. ОСЪЖДА А. М. А. и Т. К. А. да заплатят на ЗК [фирма] сумата 1420 лв., представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.