Р Е Ш Е Н И Е № 209 София, 01 август 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 668/2014 година. Производството е образувано по касационен протест на прокурор при Великотърновската окръжна прокуратура против решение № 26 от 12.03.2014год. постановено по внохд № 280/2013год. на Великотърновския апелативен съд. В протеста се релевират основанията за отмяна на въззивния акт по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК развити с довода, че въззивната инстанция е констатирала допуснатите на досъдебното производство съществени процесуални нарушения ограничили правото на подсъдимия на защита, но недопустимо е счела, че не е необходимо отстраняването им чрез връщане на делото за ново разследване на прокурора, тъй като оправдаването на подсъдимия най-пълно ще осигури това му право. В резултат на тези съображения, въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционната присъда, като чрез оправдаването на подсъдимия е нарушен закона и е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съобразно сочените основания се иска отмяна на протестираното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав при същия съд. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа касационния протест по изложените в него основания и доводи. Подсъдимият Р. К. Ю. счита, че протестът е неоснователен и моли да се остави без уважение, като представя подробни писмени възражения в подкрепа на становището си. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 23 от 20.09.2013год. по нохд № 103/2013год. Ловешкият окръжен съд е признал подсъдимия Р. К. Ю. за невиновен в това, че в периода 09.10.2009год.-13.07.2012год. в [населено място], да е използвал не по предназначение получените финансови средства от фондове, предоставени от Европейския съюз на Българската държава, в размер на 24 446.00/двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и шест/лв. по Договор № 11/112/02620/2009 от 09.10.2009год. за безвъзмездна помощ, по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” по „Програма за развитие на селските райони 2007-2013 година”, поради което го е оправдал по обвинението по чл. 254б, ал. 1 от НК. На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски са оставени за сметка на държавата. С решение № 26 от 12.03.2014год. по внохд № 280/2013год. на Великотърновския апелативен съд присъдата е потвърдена. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира касационния протест за основателен. За да потвърди първоинстанционната присъда и да остави без уважение подадения срещу нея протест, въззивният съд е изложил съображения, че съставът на престъплението по чл. 254б, ал. 1 от НК е бланкетна норма, която представителят на държавното обвинение е следвало да запълни в обвинителния акт с повдигнати конкретни нарушения на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, от които да е видно, че получените от подсъдимия финансови средства, принадлежащи на ЕС и предоставени на българската държава, са използвани не по предназначение. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт, според съда, са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия в съдебната фаза на наказателния процес в първата инстанция, при обърната в нарушение на чл. 103 от НПК тежест на доказване. Въззивният съд е констатирал, че процесуалното нарушение, макар и да е отстранимо чрез отмяна на присъдата и връщане на прокурора за ново разглеждане на основание чл. 334, ал. 1, т. 1 от НПК, е счел, че в случая това не е наложително, защото потвърждаването на оправдателната присъда е най-точният израз на упражненото в пълен обем право на защита. Съображенията на Великотърновския апелативен съд не се споделят от настоящата съдебна инстанция, поради следното: Престъплението по чл. 254б, ал. 1 от НК е на просто извършване, като нормата не е бланкетна или препращаща. Диспозицията й не оставя непълнота в признаците на отразеното в нея престъпно деяние, която да е необходимо да се запълни с данни, съдържащи се в друг нормативен акт. От прочита на нормата става ясно, че изпълнителното деяние на престъплението по чл. 254б от НК се изразява в умишлено използване не по предназначение на получени финансови средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава. В чл. 12, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители са очертани кръга на лицата, условията и реда за отпускане на парични средства от Държавен фонд „Земеделие” за финансово подпомагане по посочените в чл. 11, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от Закона програми, но в себе си, разпоредбата на чл. 12 от ЗПЗП не съдържа изискване и предписание към земеделските производители за определено нормативно поведение, свързано с целевото използване на отпуснатите им финансови средства. Ето защо, не могат да се споделят съображенията на въззивния съд, че нормата на чл. 254б от НК е бланкетна и след като в обвинителния акт не е посочен начина, по който подсъдимият се е разпоредил с финансовите средства, съществено е била ограничена възможността му пълноценно да се защитава. Правно релевантно за установяване на престъплението от обективна страна е обстоятелството, дали подсъдимият е получил отпуснатите му финансови средства от бенефициента по съответната програма за подпомагане, а от субективна страна- установяване на умисъла му, че средствата са му отпуснати целево и въпреки това ги е използвал не по предназначение. В посочените рамки обвинителният акт отговаря на изискването по чл. 246, ал. 2 от НПК, поради което не може да се възприеме упрека на въззивния съд за допуснато процесуално нарушение, с което правото на подсъдимия е било нарушено. От обстоятелствената му част подробно и достатъчно ясно са посочени значимите фактически обстоятелства, които не оставят никакво съмнение за принадлежността на инкриминираните финансови средства, предмет на описаното деяние на подсъдимия, както и специфичните параметри на договореното безвъзмездно финансиране за изпълнението на задачите по Договор № 11/112/02620/2009 от 09.10.2009 год., по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” по „Програма за развитие на селските райони 2007-2013год.” при конкретно разпределение на средствата, предоставени от Европейския съюз на българската държава, по което обвинение подсъдимият е имал възможност лично и с адвокатска помощ ефективно да се защитава. На плоскостта на изложеното, настоящият касационен състав намира, че неправилното тълкуване на правната норма по отношение на съставомерните й признаци е довело въззивния съд до погрешни изводи по отношение на обстоятелствата, подлежащи на установяване и доказване, което се е отразило и в дейността му по проверка на присъдата по доводите, съдържащи се във въззивния протест и в рамките на искането, очертани с него, както и до неправилно приложение на закона. Допуснатите нарушения на материалния и на процесуалния закон са съществени, което определя основателността на касационния протест по съдържащите се в него доводи и налага отмяна на атакуваното въззивно решение за отстраняването им, с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3,т.т. 2 и 3 , във вр. чл. 348, ал. 1,т.т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 26 от 12.03.2014год. постановено по внохд № 280/2013год. на Великотърновския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание на същия съд от друг съдебен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: