Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 93                                    гр. София, 22 февруари 2010 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осми февруари през две хиляди и десета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                 ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                                          БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Антони Лаков        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 663  по описа за 2009 г   Производството е образувано по искане на осъдените А. Г. Д. и Ю. М. И. , депозирано на 14.09.2009 г, чрез защитата им, за възобновяване на НОХД № 6370/08 по описа на Варненски районен съд, по което е постановена присъда № 324 от 25.05.2009 г, потвърдена с решение № 245 от 31.07.2009 г на Варненския окръжен съд, по ВНОХД № 825/09. С първоинстанционната присъда, подсъдимите А. Г. Д. и Ю. М. И. са признати за виновни в това, че на 23.03.2008 г, в с. Ш., обл. Варненска, са влезли в чуждо жилище, като за това употребили сила и деянието е извършено нощем и от две лица, с оглед на което и на основание чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, са осъдени, както следва: подсъдимият Д, на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, а подсъдимият И, на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години. С искането се релевира основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Сочи се, че въззивният съд не е обсъдил възраженията на защитата относно инкриминираната дата, а изводите, че деянието е извършено на 23.03.2008 г, почиват на невярна интерпретация на събраните доказателства. Изтъква се, че в предварителна проверка се съдържат данни за конфликт между подсъдимия И близките на св. Н, възникнал на 23.03.2008 г, по повод отвеждането на свидетелката в дома на нейния баща. Според защитата, свидетелите М установявали, че неправомерното влизане в тяхното жилище е извършено два дена след прибирането на Н. , тоест, на 25.03.2008 г, а обвинението визира датата 23.03.2008 г. Твърди се, че въззивното решение е изготвено в противоречие с процесуалните изисквания, тъй като от него не ставало ясно по какви съображения е потвърдена осъдителната присъда. Иска се да бъдат отменени съдебните актове, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъдените не участват лично в касационното производство. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от лица, имащи право на това, в законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно.   Релевираното нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато. Въззивното решение не страда от приписаните му процесуални пороци. ВОС е дал убедителен отговор на възраженията за необоснованост на присъдата и за недоказаност на датата 23.03.2008 г. Решението е изготвено в съответствие с чл. 339 НПК, поради което неоснователно се твърди, че няма яснота по какви съображения е потвърдена присъдата. ВОС е анализирал доказателствената съвкупност, като е спазил процесуалните изисквания и правилата на формалната логика, тоест вътрешното му убеждение е формирано в съответствие с чл. 14 НПК. Вярно са интерпретирани гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. А, св. Е, св. Н, св. Д, св. А, св. М, св. Б, св. С. По реда на чл. 281, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 НПК, са приобщени показанията на свидетелите М тези на св. Д. А. от досъдебното производство, с което е преодоляно противоречието относно датата, на която св. Н се е прибрала в дома на баща си. Изяснено е, че свидетелката се е върнала на 21.03.2008 г, а инкриминираното деяние е извършено два дни по-късно, тоест на 23.03.2008 г. Анализирайки обясненията на подсъдимите, с които същите отричат участието си в престъплението, в контекста на другите гласни доказателствени източници / показанията на св. М св. Д. А. /, въззивният съд е достигнал до верния извод, че обясненията са опровергани и не могат да бъдат кредитирани. Процесуално недопустимо е да се приобщават данни от предварителна проверка, която няма доказателствена стойност, както правилно са приели съдилищата. Сведенията, изводими от предварителна проверка, не могат да бъдат ползвани при решаване на делото, поради което доводите в тази насока няма да бъдат обсъждани.   По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО,   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените А. Г. Д. и Ю. М. И. за възобновяване на НОХД № 6370/08 по описа на Варненски районен съд, по което е постановена присъда № 324 от 25.05.2009 г, влязла в сила на 31.07.2009 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: