Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * обезщетение за ползване * сила на пресъдено нещо * предаване на владение




Р Е Ш Е Н И Е

№ 464
София 15.01.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на трети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора....................
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2488 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:



Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от А. А. Т.,по мъж А. и К. А. Т. чрез адв.Р. К. срещу решението от 24.01.13г.по в.гр.дело № 14808/12г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № І-34-63 от 28.05.12г.по гр.дело № 12539/11г.на Софийски районен съд,34 състав.С него са отхвърлени исковете им с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД срещу С. И. О. и Е. П. О. – всеки от тях да заплати на всеки от ищците сумата от по 23575.27лв- обезщетение за ползване без основание на апартамент № в [населено място], [улица],вх. ет. и таванско помещение от 8.78 кв.м.за периода от 24.03.06г.до 1.02.2011г.,ведно със законната лихва върху главницата от 24.03.11г.до окончателното изплащане.
С определение № 1104 от 1.10.13г.състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно момента,в който настъпва преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение №115 от 10.01.12г.по гр.дело № 883/10г.на ТК,І т.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.
Според посочената задължителна съдебна практика влязлото в сила решение е задължително за страните и за техните правоприемници,за съда,който го е издал и за всички други съдилища и учреждения в Републиката – чл.297 ГПК,като обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат искането и основанието на спорното право- чл.298 ГПК.Със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право,предмет на делото и на съдебното решение.Във времево отношение спорното право е установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на устните състезания на съдебната инстанция,след което решението е влязло в сила – станало е необжалваемо.Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се изразява в невъзможността съществуването на правото да се оспорва въз основа на факти,които са възникнали преди този момент.
С обжалваното решение е прието,че искът по чл.59 ал.1 ЗЗД не може да бъде успешно проведен,тъй като ищците не са доказали факта на ползване от ответниците на процесния имот за периода от 24.03.06г.до 1.02.11г.Ищците са се позовали на силата на пресъдено нещо на решение № 520 от 1.02.11г.по гр.дело № 955/10г.на ВКС,ІІ г.о.,с което са осъдили ответниците по иск с правно основание чл.108 ЗС да им предадат процесния имот.Въззивният съд е приел,че преклудиращото действие на СПН настъпва към датата на устните състезания пред въззивната инстанция,която в случая е 25.01.02г.,поради което е направен извод,че за процесния период ищците не са доказали обогатяване на ответниците.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на процесуалния закон.Според касаторите съдът неправилно е приел,че преклудиращото действие на СПН е настъпило към датата на устните състезания пред въззивната инстанция,без да съобрази,че влязлото в сила решение е било отменено по реда на чл.308 ГПК и затова СПН на решението,с което делото завършва,ще установи,че спорното право съществува или не съществува не към деня,в който е влязло в сила отмененото решение,а към деня,когато са приключили устните състезания по подновеното дело.
Ответниците по касационната жалба С. И. О. и Е. П. О. не заявяват становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на имот от несобственици за периода от 24.03.06г.до 1.02.11г.Установено е,че страните са имали помежду си спорове за собственост – искове за делба и ревандикационен и насрещен негаторен иск.С окончателно решение № 520 от 1.02.11г.по гр.дело № 955/10г.на ВКС,ІІ г.о.А. Т.,по мъж А. и К. Т. са осъдили С. И. О. и Е. П. О. по иск с правно основание чл.108 ЗС да им предадат владението на процесния имот,респективно е отхвърлен насрещния негаторен иск на ответниците.Ищците по настоящото дело А. Т. и К. Т. се позовават на посоченото решение,като поддържат,че със сила на пресъдено нещо е установено обстоятелството,че ответниците са владяли имота през процесния период.Последните оспорват факта на ползването,като представят доказателства,че са прехвърлили собствеността му още през 2004г./когато е имало влязло в сила решение за отхвърляне исковете на ищците/- с нотариален акт за дарение от 19.05.04г.,според който са дарили имота на сина си И. О.,който от своя страна го е продал с нотариален акт от 20.04.05г.на трето лице - А. Р. И..
С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване на решението,настоящият съдебен състав намира,че изводът на въззивния съд,че преклудиращото действие на СПН е настъпило към 25.01.2002г.- датата на устните състезания пред въззивната инстанция по гр.дело № 1818/01г.на САС,е неправилен. Съдът не е съобразил,че решението по гр.дело № 955/10г.на ВКС,ІІ г.о.,с което спорът по чл.108 ЗС е разрешен окончателно,е постановено след повторна отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК на влязлото в сила решение № 174 от 28.03.08г.по гр.дело № 641/06г.на ВКС,І г.о. с решение № 849 от 7.07.10г.по гр.дело № 5063/08г.на ВКС,ІІ г.о.Когато бъде отменено влязло в сила решение, при новото разглеждане на делото могат да бъдат изнасяни новонастъпили факти,релевантни за спорното право.Затова СПН на новото решение,с което делото ще завърши,ще установи,че спорното право съществува или не съществува не към деня,когато е влязло в сила отмененото решение,а към деня,когато са приключили устните състезания по подновеното дело,след които новото решение е влязло в сила,в случая – 16.11.2010г.
В решение № 463 от 20.12.11г.по гр.дело № 109/11г.на І г.о.на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК,е прието,че с уважаването на иск по чл.108 ЗС съдът установява вещното право на собственост на ищеца на посоченото от него придобивно основание,упражняване на фактическата власт върху същата вещ /владение или държане/от ответника и липсата на основание за това.По приключилото дело ответната страна следва да изчерпи всичките си оспорвания против основанията,на които ищецът основава вещното си право,съответно да заяви своите придобивни основания,които изключват тези на ищеца; да изчерпи възраженията си срещу твърдението,че упражнява фактическа власт върху вещта или да предяви фактически твърдения и доводи за правното основание на владението/държанието.Незаявените твърдения,доводи и възражения се преклудират.В разглеждания случай по време на висящия процес по чл.108 ЗС ответниците не са въвели факта,че са се разпоредили със спорното право на собственост ,в т.ч.и в производството пред ВКС след отмяната по чл.303 т.4 ГПК,в което е действал като инстанция по същество,а са предявили насрещен установителен иск за установяване своето право на собственост върху имота.Следователно обстоятелството,че ответниците не владеят имота,ако е съществувало,е следвало да бъде своевременно заявено,за да не бъде преклудирано от силата на пресъдено нещо.
По реда на чл.59 ЗЗД всяко лице,което ползва недвижим имот без да е налице основание за ползването в отношенията му със собственика на имота,дължи обезщетение на последния за ползите,от които е бил лишен по причини на осъщественото без основание ползване.В разглеждания случай са налице предпоставките на чл.59 ЗЗД за успешното провеждане на иска –със сила на пресъдено нещо е установено,че ищците са собственици на процесния имот и ответниците са упражнявали фактическата власт върху него без основание за периода от 24.03.06г.до 16.11.10г. /датата на приключване на устните състезания пред ВКС,чието решение е необжалваемо./Видно от назначената техническа експертиза за този период размерът на средния пазарен наем за процесния имот по предназначението му като жилище,тъй като няма данни за ползването му като офис, възлиза на сумата 62 062 лв.Съгласно петитума на исковата молба всеки от ответниците следва бъде осъден да заплати на всеки от ищците сумите от по 15 515.50 лв.За останалия претендиран период – до 1.02.11г.не се разпростира силата на присъдено нещо на съдебното решение по чл.108 ЗС,а ищците не са доказали ,че ответниците са ползвали имота през този период,респективно да са се обогатили за тяхна сметка.
По изложените съображения решението на въззивния съд следва да бъде отменено в частта,с която исковете са отхвърлени за сумите от по 15 515.50 лв и да бъде постановено друго,с което да се уважат в посочените размери.В останалата отхвърлителна част за разликата до предявените размери от по 23 575.25 лв решението следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците разноските по делото съобразно уважената част от иска в размер на 8997.82 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решението от 24.01.13г.,постановено по в. гр.дело № 14808/12г.на Софийски градски съд,Административно отделение,ІІІ Б състав в частта,с която са отхвърлени исковете по чл.59 ЗЗД за сумите от по 15 515.50 лв,които всеки от ответниците да заплати на всеки от ищците и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. И. О.,ЕГН [ЕГН] и Е. П. О.,ЕГН [ЕГН] всеки от тях да заплати на всяка една от ищците- А. А. Т.,по мъж А. и К. А. Т. сумите от по 15 515.50 лв /петнадесет хиляди петстотин и петнадесет лв и петдесет ст/,съставляващи обезщетение за лишаването им от ползване на апартамент № ,находящ се в [населено място], [улица] вх. ет.,състоящ се от три стаи, вестибюл,кухня и обслужващи помещения,със застроена площ от 94.63 кв.м.,при съседи: [улица],стълбище и тераса,апартамент № , апартамент на Г.П. и Г.,заедно с принадлежащото му таванско помещение с площ от 12.70 кв.м.,при съседи: [улица],коридор,таван на Н. Т. и таван на С. В.,както и заедно с принадлежащото му избено помещение с площ от 8.78 кв.м.,без посочени съседи по документ за собственост,заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от мястото,върху което е построена сградата,за периода от 24.03.2006. до 16.11.10г.,
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА С. И. О. и Е. П. О. да заплатят на А. А. Т.,по мъж А. и К. А. Т. сумата 8997.82 лв разноски по делото за всички инстанции.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.