О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 394 София 10. 09. 2013 г. ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи август, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Светлана Калинова изслуша докладваното от съдията Арсова ч.гр.д. № 2838/2013 година: Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Ю. Ц. П. е подал частна касационна жалба срещу определение № 37 от 21.02.2013 г. по ч.гр.д. № 55 от 2013 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК, с което е потвърдено определение № 39 от 10.01.2013 г. по гр.д. № 1170 от 2012 г. на Русенския окръжен съд за прекратяване на производството. В жалбата се посочва, че неправилно въззивният съд не е аргументирал прекратяването на делото като не е посочил нередовностите, които не са отстранени , а направо е приложил разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК. Към частната касационна жалба е представно изложение , в което отново подробно излага оплакванията си срещу определението на Великотърновския апелативен съд , което според него е процесуално неправилно. Счита, че с това определение се препятства възможността му да потърси защита срещу неправомерното изпълнително производство. Позовава се на разпоредбата на чл.439 ГПК, в която е посочено, че длъжникът може да оспори изпълнението, но само позовавайки се на факти настъпили след като е издадено изпълнителното основание. Следващото оплакване, което е възпроизведено и в касационната жалба е за приложението на чл.129, ал. 3 ГПК и задължението на съда да посочи неизправност на исковата молба, която е визирана в разпоредбите на чл.127, ал.1 и чл.128, ГПК. От анализа на поставените въпроси и направените оплаквания може да се отдели следният процесуален въпрос: в кои случаи на нередовност по чл.127 и чл.128 ГПК исковата молба следва да бъде върната при условията на чл.129, ал.3 ГПК и разпоредбата може ли да се използва и в други случаи . Отговор от ЧСИ № 832 И. Х. с район на действие Окръжен съд, [населено място] не е представен. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните намира, че следва да се допусне касационно обжалване на определението, атакувано с частната касационна жалба на Ю. Ц. П. по зададеният въпрос, който е в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ю. Ц. П. е предявил срещу ЧСИ № 832 И. Х. с район на действие Окръжен съд, [населено място] искова молба вх. № 11363 от 19.10.2012 г. с която е поискал : - ЧСИ да бъда задължен да извърши задължителни “производствени” действия по отмяна на наложените обезпечителни мерки; - Да бъде осъден ЧСИ да му изплати неправомерно събраната сума от 535, 63 лв.; - Да му бъдат заплатени разноските; - Да бъде приложено изпълнително дело № 3157 от 2011 г. на ЧСИ И. Х.; С определение № 2403 от 23.10.2012 г. по гр.д. № 1170 от 2012 г. Русенския окръжен съд е разделил производството като е изпратил на Русенския районен съд производството по иска за връщане на сумата от 535, 63 лв. и е изпратил на ЧСИ жалбата по иска за отмяна на наложените обезпечителни мерки за да се образува производство по чл.435 ГПК. С определение № 401 от 20.11.2012 г. по ч. гр.д. № 529 от 2012 г. на ВТАС това определение е отменено и делото е върнато на Русенския окръжен съд за ново произнасяне . С определение № 2548 от 3.12.2012 г. Р. е оставил исковата молба “ без движение” за да се уточни дали се обжалват действията на ЧСИ и да посочи фактическите основания за да претендира сумата 525, 63 лв. като внесе и съответната държавна такса. С молба- допълнение Ю. Ц. П. е “уточнил” подадената искова молба, в което е развил своето виждане за размера на задължението си по изпълнителното дело , посочвайки размера на главницата , лихвата и разноските. С определение от 15.12.2012 г. делото отново е оставено “без движение” с ново указание да се посочи дали се обжалват действия на ЧСИ или се иска осъждането на ЧСИ . С определение № 49 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 1170 от 2012 г. на Русенския окръжен съд производството по делото е прекратено и исковата молба е върната. Това определение е потвърдено с определение № 37 от 21.02.2013 г. по ч. гр.д. № 55 от 2013 г. на Великотърновския апелативен съд , което е предмет на настоящата частна касационна жалба. Настоящият състав на ВКС намира, че с подадената молба се субстанцира спорното материално право и въз основа на него е направено и искането , а то е че се обжалват действията на ЧСИ по прекратяването на изпълнителното производство, връщане на неправилно събраните и надвнесени суми и вдигането на обезпечителните мерки , което представлява жалба по чл.435, ал.1 ГПК. Определението на въззивният съд, с което се потвърждава прекратителното определение на Р. следва да се отмени и делото да се изплати на Окръжният съд за разглеждане на жалбата, независимо, че жалбоподателя я е нарекъл искова молба. С разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК се предвижда връщане на искова молба когато тя е нередовна. Хипотезите на нередовност са лимитативно посочени в разпоредбите на чл.127 и чл.128 ГПК и не могат да се тълкуват разширително. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 37 от 21.02.2013 г. по ч.гр.д. № 55 от 2013 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК при условията на чл.280,ал.1, т.2 ГПК . ОТМЕНЯВА определение № 37 от 21.02.2013 г. по ч.гр.д. № 55 от 2013 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК и определение № 39 от 10.01.2013 г. по гжр.д. № 1170 от 2012 г. на Русенския окръжен съд ВРЪЩА делото на Русенския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането на жалбата срещу действията на ЧСИ по чл.435, ал.1 ГПК. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: