Р Е Ш Е Н И Е № 125 гр.София, 18 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 5/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по протест от прокурор във Видинската окръжна прокуратура и жалба от частния обвинител и граждански ищец И. М. И. – чрез повереника, против присъда № 133/07.10.2010 год. по въззивно нохд № 149/2010 год. на Видинския окръжен съд. Обжалвалите страни поддържат, че поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал е приложен неправилно закона с оправдаването на подсъдимия А., а гражданският иск неправилно е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Подсъдимият А. Н. А. оспорва основателността на протеста и жалбата. Поддържа, че новата присъда е постановена в съответствие със събраните доказателства. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста и оспорва основателността на жалбата по съображения, че оправдателната присъда е основана на вярната и правилна оценка на доказателствения материал. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: В. районен съд с присъда № 184/02.03.2010 год. по нохд № 60/2009 год. признал подсъдимия А. за виновен в това, че през м.септември 2004 год. в[населено място] противозаконно присвоил чужда движима вещ - туристически автобус марка М. с ДК № С 52 86 ТК на стойност като отпадъчно желязо от 1 500 лева, собственост на [фирма] с управител и собственик И. М. И. от[населено място], която владеел. На основание чл.206, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 1 500 лева със законните последици и отхвърлил за разликата до пълния му предявен размер. Осъдил подсъдимия да заплати държавна такса и разноски в съответните размери. В. окръжен съд с оспорената нова присъда по въззивно нохд № 149/2010 год. отменил присъдата на първоинстанционния съд, признал подсъдимия А. за невинен и го оправдал по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.1 НК. Отхвърлил изцяло предявения граждански иск за вреди от престъплението като неоснователен. Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия с искане да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното обвинение и по жалба на частния обвинител и граждански ищец, съдържаща искане за увеличаване размера на наказанието и отмяна института на условното осъждане. Въззивният съд е приел, че са налице основания за разпит на свидетел във връзка с правомощията по чл.327 НПК, защото е счел, че показанията му ще имат значение за правилното решаване на делото. Провел е съдебно следствие като е разпитал Ив.И. и е приел представени от страните писмени доказателствени средства. Направил е пълен и задълбочен анализ на целия събран в наказателното производство доказателствен материал. Изложил е приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и е направил извод, че макар и частично да е съответна на установените относими обстоятелства, не съдържа изводи и оценка на други, които също са били събрани по предвидения процесуален ред и че събраните и във въззивното производство са от значение за правилното решаване на въпросите по чл.301, ал.1, т.т.1 и 2 НПК. Като е извършил цялостен анализ и е изложил съображения, както го задължава чл.305, ал.3 НПК вр.чл.339, ал.3 НПК, защото е приел, че са налице основания за постановяване на нова присъда, въззивният съд е направил правен извод, изведен от оценения с оглед действителния смисъл доказателствен материал, че деянието не е доказано по несъмнен начин. Обвинението съгласно обвинителния акт и изложените в него фактически обстоятелства, поддържани и в протеста на прокурора от Видинската окръжна прокуратура, е за обсебване на движима вещ-туристически автобус марка М. с ДК № С 52 86 ТК. От приложеното и прието писмено доказателствено средство – писмо с изх.№ 06-00-8/3 от 22.12.2009 год. от Министерството на физическото възпитание и спорта, инкриминираният автобус действително е фигурирал в активите на МФВС през 2001 год. в счетоводна сметка 2059 – „Други транспортни средства” с партиден номер и балансова сметка, но през м.декември 2001 год. е бракуван и отписан от баланса на Министерството и е предаден за скрап на [фирма], за което е издадена фактура № [ЕГН]/22.01.2002 год. на стойност 1 188 лева. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза следва, че документите са върнати на КАТ с цел бракуване и продажба на части, т.е. че този автобус не е бил изправен и не е могъл да бъде използван по предназначението на туристически автобус, което му е отредено съгласно обвинителния акт. От удостоверение № 7729/10.05.2010 год. е видно, че е предаден от частния обвинител И. в изкупвателен пункт на фирма „Н.”-гр.Л. с данъчната фактура, посочена по-горе, свидетелство за регистрация на МПС, както и че е собственост на КМФВС. Правилна е и оценката на показанията на свидетелите, за които без да ги определя като недостоверни поради тяхната непълнота и противоречивост с писмените доказателствени средства не ги приема като годни да установят обстоятелствата по обвинителния акт. За това си свое решение съдът е изложил съображения, които настоящият състав споделя. Вещ, която е предадена за скрап през 2002 год., не може да представлява такава, описана като предмет на престъплението съгласно обвинителния акт. Обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин и само в случаите, когато са налице достатъчно годни доказателства, от които да се установи предмета на доказване, може да бъде постановена осъдителна присъда. В конкретния случай въззивният съд правилно е приел, че не са доказани обективните и субективните признаци на престъплението, поради което е признал за невинен и оправдал подсъдимия А.. По изложените съображения протестът е неоснователен, а жалбата на частния обвинител, предвид съдържащото се в нея искане за изменение в частта относно наказанието, не следва да бъде разглеждана. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 133/07.10.2010 год. по въззивно нохд № 149/2010 год. на Видинския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/