9 Р Е Ш Е Н И Е № 98 гр.София, 07 юли 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ РУМЕН ПЕТРОВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕНКА МАРИНОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 375/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото се провежда по реда на Глава XXXIII от НПК, пред петчленен състав на ВКС, с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 354, ал. 5 от НПК. Образувано е по искане от осъдения Б. В. К., чрез адв. Х. К., за проверка по реда на възобновяване на наказателни дела на решение № 388/2016г. по нд № 1258/2015г. на ВКС, III наказателно отделение, постановено по реда на чл. 354, ал. 5, пр. 2 от НК. В искането за възобновяване на наказателното дело се заявяват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Доводите за неправилно приложение на материалния закон се свързват с оспорване на възприетия от касационния съд извод за осъществяване от осъдения на нарушение на чл. 77, ал. 1 от ППЗДвП. В тази връзка се сочи, че не е било установено с какво поведение на пострадалата е бил длъжен да се съобрази осъденият като водачът на МПС, че не е било установено дали той е имал обективна възможност да възприеме пострадалата с оглед на невидимите зони. Посочва се, че осъденият не се е бил поставил сам в невъзможност да наблюдава невидимите зони на автомобила си, като не може да му се вмени задължение преди извършване на маневрата да слезе от автомобила. Излага се становище, че изводът, че водачът е могъл да възприеме навлизането на пешеходката от дясно на ляво спрямо посоката му за движение, съставлява предположение. Твърди се, че съдът е приложил обективна отговорност спрямо осъдения. Оспорват се изводите досежно възприетото от субективна страна, че деянието е извършено непредпазливо, като се излагат аргументи в подкрепа на тезата, че е налице случайно деяние по чл. 15 от НК. За обосноваване на заявеното оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, се развиват съображения, че К. е осъден по непредявено обвинение, както и че обвинителният акт не отговаря на изискванията за съдържание по чл. 246, ал. 2 от НПК. Като довод за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание се сочи неотчитане на смекчаващи вината обстоятелства, каквито са неразумен срок на наказателното производство и съпричиняване на резултата от пострадалата. Правят се в условията на алтернативност искания – за отмяна на постановения от ВКС съдебен акт и оправдаване на осъдения К., или за връщане на делото на предходна инстанция. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на осъдения – адв. К., пледира за уважаване на искането за възобновяване по развитите в него съображения. Прокурорът от ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване. Осъденият Б. К. моли делото да бъде възобновено. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване, подадено от осъдения К., е процесуално допустимо като подадено в срок от правно легитимирана страна, срещу решение на ВКС, постановено по реда на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С решение № 388 от 08.02.2016., постановено по нд № 1258/2015г. по описа на ВКС, III наказателно отделение, е отменена въззивна присъда № 9/12.05.2015г. по внохд № 29/15г. на Софийския апелативен съд, втори състав, с която е отменена първоинстанционна присъда № 170/03.06.2011г. по нохд № 1170/2010г. на Софийския градски съд, в наказателно-осъдителната част, в гражданско-осъдителната част и в частта за разноските, а в гражданско - отхвърлителната й част е потвърдена, и вместо това, първоинстанционата присъда № 170/03.06.2011г. по нохд № 1170/2010г. на СГС е потвърдена в наказателно осъдителната й част, в която подсъдимият Б. К. е признат за виновен за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и вр.чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК и е осъден на „пробация“, включващо три пробационни мерки с продължителност една година – задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител и включване в програми за обществено въздействие и на основание чл. 343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. Първоинстанционата присъда № 170/03.06.2011г. по нохд № 1170/2010г. на СГС е потвърдена в гражданско-осъдителната част, както и в частта относно присъдените разноски и държавна такса, а в гражданско-отхвърлителната част е изменена, като е увеличено присъденото обезщетение за неимуществени вреди и подсъдимият Б. К. е осъден да заплати на гражданските ищци С. С. Н. и Н. С. Н. сумите от по 60 000лв., както и законната лихва, върху всяка от тях, считано от датата на увреждането - 16.04.2009г., до окончателното изплащане на сумите. В тежест на К. са възложени направените по делото разноски и държавната такса върху уважения граждански иск. В искането за възобновяване се развиват конкретни оплаквания в подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което е предвидено в закона като основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Доводите за допуснати при постановяване на оспорения съдебен акт съществени нарушения на процесуалните правила е необходимо да бъдат разгледани преди всички останали, понеже евентуалното допускане на процесуални нарушения от визираната в чл. 348, ал. 3 от НПК категория, пряко би се отразило на преценката за законосъобразността на този акт. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че процесуални нарушения от категорията на съществените, съобразно вложеното в нормата на чл. 348, ал. 3 от НПК разбиране, не са допуснати при постановяване на атакуваната съдебен акт. Доводите, заявени в искането за възобновяване, за това, че обвинителният акт страда от пороци поради несъответствието му с изискванията за съдържание по чл. 246, ал. 2 от НПК, са лишени от основание. Обвинителният акт, внесен в Софийски градски съд от съответната прокуратура, въз основа на който се е развило съдебното производство, отговаря на правните изисквания на чл. 246 от НПК и е съобразен с основните положения, залегнали в ТР № 2/2002г. на ВКС. Това е така, понеже посоченият процесуален документ съдържа необходимия обем от фактически обстоятелства - време, място, начин на осъществяване на изпълнително деяние, последици, които са от значение за съставомерността на деянието и за субективните измерения на тези обстоятелства в съзнанието на дееца. Бланкетната норма на чл. 343 от НК е запълнена с конкретни разпоредби на специалния закон – ЗДвП и ППЗДвП, нарушенията на които, според обвинението, се намират в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – ПТП, от което е настъпила смъртта на пострадалата пешеходка. Не е налице твърдяната в искането вероятност на обосноваване на фактологията в обвинителния акт, понеже прокурорът по ясен начин е формулирал фактическата обстановка такава, каквото той е намерил за установена въз основа на материалите по делото. В принципен план, фактите по обвинителния акт действително могат да бъдат преценени като възможен механизъм на осъществяване на деянието, но това е така, защото те подлежат на установяване чрез способите на доказване в съдебното производство и едва с решаването от съда на въпросите по чл. 301 от НПК, с произнасянето по същество, се решава въпросът дали изложените фактически твърдения на прокурора са доказателствено обезпечени. В настоящия казус конкретиката на съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, съдържащ пълноценно описание на възприетия от държавното обвинение механизъм на реализиране на пътно-транспортното произшествие и причинната връзка между твърдяните от обвинението нарушения от страна на осъдения на правилата за движение и съставомерния резултат, не поставя под съмнение годността на прокурорския акт да очертае фактическата рамка на обвинението и да обезпечи пълноценна реализация на правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице. Вторият довод във връзка с обсъжданото касационно основание е този, че К. е осъден по непредявено обвинение, понеже опасността за движението не била възникнала по твърдяния в обвинителния акт начин, а всяка опасност за движението – моментът и начинът на възникването й, извън описаната от обвинението, е извън предмета на настоящето наказателно производство. Тези оплаквания в искането не могат да бъдат възприети като основателни. На първо място следва да бъде отбелязано, както е сторил и касационният съдебен състав, че фактическото и правно формулиране на обвинението е за това, че осъденият К. е нарушил задължението си при извършване на маневрата „потегляне“ да се убеди, че няма да засегне или застраши други участници в движението, така че фактическият въпрос, който е следвало да бъде решен в случая, е, дали водачът на товарния автомобил е могъл обективно да възприеме пострадалата пешеходка непосредствено преди потеглянето и дали е обезпечил при тази маневра безопасността на другите участници в движението. Именно с този фактически въпрос, поставен в обвинителния акт, са свързани обстоятелствата за начина на пресичане на пешеходката, но разгледани през призмата на обективната възможност за възприемането на пешеходката от осъдения към началото на маневрата. На второ място, преценката дали е допуснато нарушение на процесуалните правила неминуемо следва да се прави и на плоскостта дали е накърнено правото на защита на осъдения. А такова не е налице, понеже с обсъждането на различните варианти на придвижване на пострадалата пешеходка в пълна степен са гарантирани правата на подсъдимия в производството. Това е така, понеже освен вариантът на пресичане на пешеходката, възприет от обвинението, е обсъден и друг възможен вариант, който е по-благоприятен за осъдения. Видно е, че възприетото от обвинението пресичане на пострадалата Н. от ляво на дясно спрямо товарния автомобил, управляван от подсъдимия, е най-неблагоприятен за него вариант, понеже осъденият е могъл да я види на пътното платно през лявото странично стъкло, без видимостта му да е била ограничена от намиращи се в насрещната лента автомобили. Вариантът, обстойно обсъден в атакувания по реда на възобновяването съдебен акт – на пресичане на пострадалата от дясно на ляво, очевидно е по-благоприятен за осъдения, понеже при него са налице ограничения във връзка с възможностите за възприемане на опасността за водача. Така че, обсъждането на вариантите на пресичане на пешеходката, не е нарушило правото на защита на осъдения К.. Принципно, ако са налице различни варианти в механизма на ПТП и някой от тези варианти изключва възможността на водача да предотврати настъпването на резултата, необсъждането им би съставлявало съществено нарушение в случай на осъждане. В настоящия казус обаче е налице обратната хипотеза, понеже и при двата аргументирани по експертен път варианти на пресичане на пострадалата пешеходка, е обсъдена обективната възможност на осъдения да я възприеме като опасност, с която да съобрази извършване на потеглянето, като и в двата варианта е обосновано нарушаването на правилата за движение. Поради изложените съображения, настоящият състав не намери нарушения, аргументиращи наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Оплакването в искането, че К. е осъден в нарушение на материалния закон, е заявено в няколко насоки. Излагат се твърдения, че не е било установено поведението на пострадалата и как пешеходката се е оказала в близост до товарния автомобил, че възприетото пресичане на пътното платно от пострадалата с навлизане от тротоара, е в резултат на предположения. Тези доводи не могат да бъдат възприети като основателни. Както е посочил в решението си съставът на ВКС, разгледал делото за по реда на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК, пълноценният анализ на достъпните доказателствени източници, е позволил несъмнено изясняване на всички факти в предмета на доказване, като наличните доказателства не са позволили единствено категоричен извод за посоката на пресичане на пострадалата на пътното платно. При все това обаче, възприетото от съдебния състав в атакуваното решение по отношение на пресичане на пострадалата пешеходка от дясно на ляво за посоката на движение на товарния автомобил, не е произволно. Вярно е, че е разгледана вариантност на движението на пешеходката, но това е сторено, след като по експертен път са изведени обективно възможните варианти на пресичане, като изводите на вещите лица съставляват експертна оценка, базирана на обективни находки – отразените в огледния протокол следи и данни за разположение на МПС, фактическите данни, съдържащи се в свидетелските показания за възприятията на свидетелите относно произшествието и за конкретиката на пътната обстановка. Именно това е позволило на решаващия съд да възприеме аргументирания чрез специалните знания на експертите извод за това, че във времето на изчакване от страна на водача на товарния автомобил намиращите се пред него автомобили да потеглят, пешеходката Н. е предприела пресичане на платното за движение на [улица]от дясно на ляво за посоката му на движение. В разпита си в съдебно заседание пред САС експертите от КМАТЕ са разгледали и варианта на пресичане на пострадалата от ляво на дясно, като, както вече стана дума, при този вариант осъденият е имал възможност във всеки един момент да я види без ограничения, дори и при спрели в насрещната лента други автомобили, така че този вариант е по-неблагоприятен за осъдения. Други възможности за попадане на пешеходката в близост до товарния автомобил не са били изведени по експертен път, а и с оглед изводите на експертизата за това, че няма данни, индициращи увреждане на пострадалата от друго превозно средство, че прегазването е осъществено с първо ляво колело и няма как тялото да попадне само пред второто колело, няма обективно основание да се поддържат. Следващата група доводи, направени в искането за възобновяване, са свързани с липсата на възможност от К. да възприеме приближаването на пешеходец при наличието на „мъртви зони“ встрани и пред автомобила и да съобрази поведението си с това на пешеходците. Тези доводи също не могат да бъдат възприети като основателни. Правилно в решението на касационния състав е прието, че при управление на товарния автомобил Д. осъденият К. е нарушил правилата за движение по чл. 77, ал. 1 от ППЗДвП и че това нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП и причиняването на смъртта на пешеходката Н.. Разпоредбата на чл. 77, ал. 1 от ППЗДвП задължава водача, който извършва каквато и да е маневра, включително и потегляне, наред с другото, да се убеди и в това, че няма да застраши останалите участници в движението, включително и пешеходците. Съдебната практика последователно приема, че когато един водач извършва маневрата потегляне от място, е длъжен да се убеди, че има свободен път за движение; че той трябва да възприеме пътната обстановка такава, каквато е преди да приведе моторното превозно средство в движение. /В този смисъл, Решение 298/1987г. по нд № 263/1987г. на III Н.О., Решение № 199/1977г. по нд № 27/1977г. на II Н.О./. Спазването на изискванията на цитираното правило за движение от страна на водача, в проверявания акт е било задълбочено изследвано в рамките на установената фактическа обстановка, като правилно е прието, че осъденият не е изпълнил задължението си преди потеглянето да се убеди, че има свободен път за извършване на маневрата. Преди потегляне на товарния автомобил осъденият не е възприел пътната обстановка, понеже не е отдал дължимото внимание на опасностите преди извършване на маневрата. Потеглил е, без да се е уверил, че няма да застраши намиращия се на пътното платно пешеходец. Задължението на К. да се убеди, че липсва опасност за останалите участници в движението, като неправилно пресичащата пешеходка, независимо от посоката на пресичането й, не е било изпълнено, въпреки, че е имал обективна възможност за това. Наличието на такава възможност е обосновано в експертните изводи за това, че водачът на товарния автомобил е можел да вижда пешеходката /при пресичане от дясно на ляво/ в момент, когато тя е стъпила за първи път на платното за движение. Макар времето, в което пешеходката е била обективно видима за него, да е било в рамките на секунди, обстоятелството, че на пътното платно е бил стъпил пешеходец, го е задължавало да се увери, че този пешеходец е преминал платното, включително и че не се намира в „мъртвите“ зони и не съставлява опасност за движението. В тази връзка и възражението, че пострадалата пешеходка се е намирала в „мъртвите“ зони на видимост пред и до товарния автомобил, не може да бъде възприето, защото след като пострадалата е могла да бъде обективно възприета като опасност на пътното платно, то задължението за осигуряването на нейната безопасност при потеглянето, е включвала проследяване на местоположението й с оглед на предстоящата маневра. Изложените съображения сочат на неоснователност на възражението на искателя, че е наказан в режим на обективна отговорност. Отговорността му е ангажирана не поради факта на причиняване на ПТП, довело до летален изход за пешеходката Н., а поради това, че след като е можел да възприеме опасността, каквато е неправилно пресичащата пешеходка, не е изпълнил задължението си като водач да обезпечи безопасността й при маневрата. Не могат да бъдат споделени доводите в искането за това, че в решението на ВКС се възприема недължим стандарт за поведение на водача на товарен автомобил в ситуацията /напр. слизане и обикаляне на МПС/, защото изискването на нормата на чл. 77, ал. 1 от ППЗДвП е за това, маневрата „потегляне“ да бъде извършена от водача, след като се убеди, че няма опасност да засегне намиращи се включително и в непосредствена близост до автомобила участници в движението, а това може да бъде сторено по различни начини. Освен това, в конкретния казус нарушението е съзряно не за друго, а заради това, че осъденият, след като обективно е могъл да възприеме стъпилата на пътното платно пешеходка, не се е уверил, че тя не съставлява опасност при потеглянето. В допълнение, както е посочено в съдебния акт на касационния състав, изискването за внимание на водача за опасности при потеглянето е следвало и от конкретната пътна обстановка – намираща се наблизо спирка на масовия градски транспорт, спиране в колона от автомобили, изчакващи потегляне, при малка дистанция с предния автомобил, разположение на товарния автомобил, управляван от осъдения частично и на пешеходна пътека, оживено кръстовище. По-нататък, доводите за „случайно деяние“ по чл. 15 от НК, не могат да бъдат споделени. Те са били обсъдени правилно и от съдебния състав, произнесъл се по реда на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК. Анализът на конкретната пътна ситуация изключва наличието на хипотезата на „случайно деяние“. Както при деянието, извършено при форма на вина несъзнавана непредпазливост (престъпна небрежност), така и при „случайното деяние“ по чл. 15 от НК, в съзнанието на дееца отсъстват представи относно настъпването на общественоопасните последици, макар и обективно да е причинил резултата. При небрежността обаче, деянието е осъществено виновно, понеже деецът едновременно е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасния резултат, докато при „случайното деяние“ отсъства едно от тези изисквания - деецът не е бил длъжен или ако е бил длъжен, то не е могъл да предвиди резултата. В настоящия казус, осъденият освен, че е бил длъжен да предвиди опасността да увреди други участници в движението при потегляне на товарния автомобил, с оглед изложената вече конкретика на пътно-транспортната обстановка, но и е могъл да го стори предвид възможността за възприемане на пешеходката на пътното платно. Поради тези съображения, не са налице основания за възобновяване на делото и оправдаване на осъдения К. в рамките на възприетите фактически положения в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Не се констатира наличие и на претендираното в искането основание по чл. 348, ал. 1 , т. 3 от НПК. Съставът на ВКС не е имал основание на коригира първоинстанционната присъда по отношение на вида и размера на наложените на К. наказания. Наказателната му отговорност е реализирана в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, като коректно е извършена преценка за наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Сочените в искането обстоятелства за съпричиняване на резултата от страна на пострадалата и за продължителния срок на наказателното производство без съмнение са смекчаващи отговорността на осъдения. Доколкото обаче наказанието е определено, като предвиденото в специалната норма наказание е заменено с друго, по-леко по вид, компенсацията за тези обстоятелства е налична. Изложените съображения мотивират извода на касационната инстанция, че искането за възобновяване на наказателното дело по посочените в него съображения е неоснователно. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. В. К. за възобновяване на нд № 1258/2015г. на ВКС, III наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. 3. 4.