Ключови фрази
Недостатъци, отклонения, разваляне, давност * изменение на иска * договор за изработка * нови факти и доказателства


4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
Гр.С., 14.07.2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Д. П.
Т. К.

при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 688 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. М. – [фирма], [населено място] срещу решение № 43/08.04.2010г., постановено по т.д.№ 18/10г. от Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 56/14.12.2009г. по гр.д.№ 2907/09г. на Добричкия районен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 10000 лв., представляваща необходими разходи за некачествено положени подови плочки в помещение на втория етаж и стълбище към него в търговски обект за промишлени стоки и офиси в [населено място], [улица] по договор от 07.01.2006г. за възлагане на строителството.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.

Ищецът е твърдял в исковата молба, че по сключен договор на 07.01.2006г. ответникът е извършил преустройство на съществуваща сграда по одобрен проект. Производството по делото е образувано по частичен иск за “заплащане на разходите, необходими за поправката, включително подмяна на теракотени плочки, монтаж на нови и фугиране”, с изявление, че размерът на иска би могъл да бъде увеличен в хода на производството по делото. С молба от 13.11.2009г., след приемане на заключение на вещо лице, ищецът е увеличил претенцията си на сумата от 10000 лв., в която са включени и разходите за къртене, почистване на плоча, изолация перлит, армирана циментова замазка, лепене с лепило и изхвърляне на отпадъци.
Първоинстанционният и въззивният съд са се произнесли по иска, като са съобразили направеното изменение и са приели, че при изпълнение на възложената работа не е спазен първоначалният проект и работата има недостатъци, които са се появили в процеса на използването на обекта. Видовете дейности и стойността им са определени от заключението на експерта и са включени като необходими разходи за отстраняване на недостатъците по заявената претенцията по чл.265, ал.1 пр.2 ЗЗД. Съставът на окръжния съд е изложил и съображения, че с увеличението на исковата сума не се изменя основанието на иска, а само размерът му, тъй като за установяване на сумата на разходите, необходими за поправката, са нужни специални знания, с каквито ищецът не разполага.

С определение № 172/17.03.2011г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: Допустимо ли е чрез изменение на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК ищецът да въвежда нови фактически твърдения, извън първоначално заявените с исковата молба, ако не са налице условията по чл.147 ГПК?

По поставения правен въпрос съставът на ВКС намира следното:
Изменение на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК чрез промяна на заявеното основание може да се предприеме от ищеца в първото по делото заседание, както и без изменение на основанието да се измени искането. За изменение на размера на иска и за преминаване от установителен към осъдителен иск и обратното ищецът е ограничен до приключване на делото в първата инстанция. В този смисъл твърденията за нови и нововъзникнали обстоятелства, съгласно нормата на чл.147 ГПК, следва да тълкува като възможност на страните, конкретно за ищеца - да въведе обстоятелства, които по характер не променят основанието на иска. Този извод се основава на преклузивния срок по чл.214, ал.1 ГПК за изменение на основанието – в първото по делото заседание, докато по реда на чл.147 ГПК новите или нововъзникнали обстоятелства могат да се заявят до приключване на съдебното дирене, ако са налице и допълнителните условия на закона – не е могъл да узнае, посочи или представи новите обстоятелства и доказателства или обстоятелствата са възникнали по-късно. Следователно, след първото по делото заседание ищецът не разполага с възможност да измени основанието на иска, независимо дали е налице някоя от хипотезите по чл.147 ГПК. Ако се променя размерът на иска или се преминава от установителен към осъдителен иск или обратно, до приключване на делото в първата инстанция ищецът може да въвежда фактически твърдения, обосноваващи предприетото изменение. Прилагането на разпоредбата на чл.214, ал.1 ГПК не е обвързано от законодателя с наличието на предпоставките по чл.147 ГПК, тъй като не е направено изрично препращане. Заявяването на нови обстоятелства – допълнителни или уточняващи фактически твърдения, които са от значение за изменението на иска чрез промяна на размера му или на вида на търсената искова защита се подчинява на правилото на чл.214, ал.1, изр.3 ГПК. С оглед на идентичния момент, до който може да се направи изменение на иска по чл.214, ал.1, изр.3 ГПК и да се въведат твърдения по чл.147 ГПК – “до приключване на съдебното дирене” в първата инстанция, ищецът може да измени размера на иска или да премине от установителен към осъдителен иск или обратно, без да доказва, че дали е могъл да узнае или посочи новите обстоятелства, включително и да твърди нововъзникнали обстоятелства. Доказването на невъзможността за своевременно узнаване, посочване или представяне по чл.147 ГПК е от значение за допускането на събиране на нови доказателства, но не и за изменението на иска по чл.214, ал.1, изр.3 ГПК.
По тези съображения настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, отговаря така: При предприето изменение на иска по реда на чл.214, ал.1, изр.3 ГПК ищецът може да въвежда нови фактически твърдения, извън първоначално заявените с исковата молба, без да са налице условията по чл.147 ГПК за своевременно узнаване, посочване или представяне на нови обстоятелства и нови доказателства, ако тези фактически твърдения са обуславящи за изменението на размера на иска и със същите не са променят едновременно основанието и петитума на иска.

По същество на касационната жалба.
С оглед на отговора на правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК следва да се преценят въведените от ищеца по иска нови фактически твърдения при предприетото увеличение на исковата претенция. Включените разходи за къртене, почистване на плоча, изолация перлит, армирана циментова замазка, лепене с лепило и изхвърляне на отпадъци представляват стойността на средствата за отстраняване на недостатъците на извършената работа. Така заявените фактически твърдения представлят уточнение на “разходите, необходими за поправката, включително подмяна на теракотени плочки, монтаж на нови и фугиране” по исковата молба. Фактическите твърдения са основани на остойностяването на ремонтните дейности по експертното заключение при използване на специални знания от вещото лице. Съобразяването на допълнителните разходи при увеличение на иска няма за последица изменение и на основанието на иска, поради което същото е допустимо съгласно чл.214, ал.1, изр.3 ГПК.
Постановеното въззивно решение е допустимо и правилно и на основание чл.293, ал.1, пр.1 ГПК следва да се остави в сила.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43/08.04.2010г., постановено по т.д.№ 18/10г. от Добричкия окръжен съд.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.