Ключови фрази

5



Р Е Ш Е Н И Е




№ 32


гр. София, 23.03.2017 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Жанин Силдарева
Членове: Дияна Ценева
Ерик Василев

при участието на секретаря Даниела Никова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 2766 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. Б. и Б. В. В., двете чрез адвокат А. Б. от АК Благоевград срещу решение № 1192 от 29.02.2016 г., постановено по в.гр.д. № 787/2015 г. на Окръжен съд Благоевград, с което се потвърждава решение № 3079/01.07.2015 г. по гр.д. № 828/2014 г. на РС Разлог и се отхвърля предявения от касаторите срещу Т. Х. С. иск с правно основание чл.108 ЗС да се признае правото им на собственост по наследство на общо ¼ идеална част /по 1/8 ид.част за всеки ищец/ от поземлен имот с пл. № 351 от кв.37 по ПУП на [населено място], ведно с построената в поземления имот двуетажна масивна жилищна сграда и плевня, като се предаде владението им и да бъде отменен нотариален акт № 41, том ІІІ, дело № 333/2013 г. на нотариус с рег. № 061 в регистъра на Нотариалната камара.
От Т. Х. С., чрез адвокат Б. С. от САК е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в жалбата и твърдят, че решението е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
С определение № 546 от 16.11.2016 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, прилага ли се презумцията по чл.69 ЗС при упражняване на фактическа власт от един от наследниците върху целия съсобствен имот.
На повдигнатия въпрос е даден отговор с Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че презумцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумцията се счита за оборена.
Предвид на дадения отговор и събраните по делото доказателства, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че доводите в касационната жалба са частично основателни. В случая, правилно въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищците /заедно с Я. В. С. - трето за спора лице/ са низходящи наследници по закон на В. Я. С., починал на 26.07.1997 г., а ответницата е негова преживяла съпруга. Също така правилно от фактическа страна съдът е приел, че с нотариален акт № 69 от 1983 г., Т. Х. С. е призната за собственик по наследство и делба на ½ идеална част от парцел Х-394, кв.37 по плана на [населено място], [община], а с нотариален акт № 103 от 1984 г. на нейно име е учредено право на строеж върху западната половина от съсобствения парцел, в който е била построена двуетажна масивна жилищна сграда. След смъртта на общия наследодател, ответницата се е снабдила с нотариален акт за собственост на ¾ идеални части от наследствения имот през 2011 година, а с нотариален акт № 41 от 29.10.2013 г., Т. Х. С. е призната за собственик по давност и на останалата, оспорвана по настоящото дело, ¼ идеална част от поземлен имот VІІ-351 от кв.37 по ПУП на [населено място], с площ 560 кв.м, заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда.
При така установените фактически обстоятелства, в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че след като ответницата е упражнявала фактическа власт върху целия имот след смъртта на съпруга й в предвидения в чл.79, ал.1 ЗС срок, преживялата съпруга се легитимира като собственик на основание давност върху цялата ¼ наследствена част, а предявеният ревандикационен иск е изцяло неоснователен. Изводите на въззивната инстанция не са съобразени изцяло със закона, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено частично по следните съображения: От фактическа страна по делото се установява, че с констативен нотариален акт от 1983 г., Т. Х. С. е призната за собственик по наследство и делба на ½ идеална част от имот в [населено място], с площ 880 кв.м, върху който е била учредена суперфиция на нейно име през 1984 г. При липсата на доказателства за уравняване дяловете между съделителите в делбата, правото на собственост върху признатата на ответницата ½ идеална част от бившия парцел Х в кв.37 в [населено място], правилно е прието, че е нейна лична собственост, а не е съпружеска имуществена общност на двамата съпрузи. Не е спорно, че в бившия съсобствен парцел е била построена двуетажна масивна жилищна сграда по време на брака на ответницата с В. Я. С., което се потвърждава и от всички разпитани по делото свидетели. Съгласно т.4 на ППВС № 5 от 31.10.1972 г., сградата, която е построена по време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, се включва в съпружеската имуществена общност, макар да не е било учредено право на строеж в полза на другия съпруг. Случаят е аналогичен – сградата е построена върху съсобствен недвижим имот на ответницата и трето за спора лице, по време на брака й с наследодателя, поради което масивната жилищна сграда принадлежи общо на двамата съпрузи, на основание чл.19, вр.с § 4 от Семейния кодекс от 1985 г. (отм.). При прекратяване на имуществената общност със смъртта на В. Я. С. през 1997г., дяловете на съпрузите са равни, а според чл.9, ал.1 ЗН, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, т.е. ищците са придобили в собственост по наследство от техния баща общо ¼ идеални части от цялата двуетажна масивна жилищна сграда. Имотът с пл. № 351, вкл. в УПИ VІ в кв.37 по плана на [населено място] и построената в него обслужваща постройка – плевня, не се доказва да са придобити през време на брака със съвместен принос на съпрузите, по смисъла на чл.19 СК (отм.), поради което ищците не притежават право на собственост върху поземления имот и плевнята, която обслужва недвижимия имот, тъй като не са били собственост на техния наследодател.
Направеното от ответната страна възражение за придобиване по давност на притежаваната от ищците общо ¼ идеална част от двуетажната масивна жилищна сграда е неоснователно. Дадените свидетелски показания по делото са разнопосочни – според свидетелите на ищците, те са посещавали и владели имота необезпокоявано през различни периоди от време до 2010 г., докато показанията на останалите разпитани свидетели сочат, че след смъртта на съпруга й, Т. Х. С. е осъществявала самостоятелно фактическа власт върху целия имот до 2009 г. По делото липсват безспорни доказателства, че след откриване на наследството на В. Я. С., починал през 1997 г., ответницата е предприела фактически и правни действия по отношение на останалите наследници - ищци по делото, до средата на 2010 г. /когато се признава от тях, че е ограничен достъпът им до имота/, които изключват владението им като съсобственици на построената масивна жилищна сграда, поради което не може да се приеме, че Т. Х. С. е придобила по давност целия имот чрез упражняване на фактическа власт в срока по чл.79 ЗС.
Предвид изложените съображения и разясненията в Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, че когато съсобствеността произтича от наследяване, при което един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, но не е противопоставил на останалите намерението му за своене, той е държател на идеалните части на другите съсобственици и презумцията по чл.69 ЗС се счита за оборена, следва да се приеме, че ищците доказват правото си на собственост по наследство върху общо ¼ идеална част от двуетажната масивна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с пл. № 351, вкл. в УПИ VІ от кв.37 по ПУП на [населено място], а възражението за придобиването на тези идеални части по давност от ответницата е неоснователно.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че обжалваното решение на въззивния съд е неправилно в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл.108 ЗС, да се признае правото на собственост на Р. В. Б. и Б. В. В. върху общо ¼ идеална част от цялата двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с пл. № 351, вкл. в УПИ VІ от кв.37 по плана на [населено място], [община] и да бъде предадено владението му на ищците. Въззивното решение на Окръжен съд Благоевград следва да бъде отменено в тази част и вместо това да се признае, че ищците са собственици на ¼ идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в поземлен имот в [населено място], с площ 560 кв.м, което са придобили по наследство от техния баща В. Я. С., починал през 1997 г., като в тази част бъде отменен и констативен нотариален акт № 41, том ІІІ, дело № 333/2013 г. на нотариус с рег. № 061 в регистъра на Нотариалната камара.
Ищците са поискали присъждане на заплатените от тях разноски по делото за всички инстанция за държавни такси общо 180 лева и 1450 лева за адвокатски услуги, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени в размер на 815 лева, съразмерно на уважената част от иска. Направеното възражение за прекомерност от ответницата е несъстоятелно с оглед фактическата и правна сложност на спора. От ответната страна също е поискано присъждане на разноски за адвокатски услуги пред настоящата инстанция в размер на 500 лева, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени в размер на 250 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1192 от 29.02.2016 г., постановено по в.гр.д. № 787/2015 г. на Окръжен съд Благоевград в частта, в която се потвърждава решение № 3079 от 01.07.2015 г. по гр.д. № 828/2014 г. на Районен съд Разлог и е отхвърлен предявения иск от Р. В. Б. и Б. В. В. срещу Т. Х. С. с правно основание чл.108 ЗС да се признае правото им на собственост по наследство на общо ¼ идеална част /по 1/8 идеална част за всеки ищец/ от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 110 кв.м, състояща се от три стаи, коридор, баня и тоалетна на първия етаж, съответно две стаи, коридор и тераса на втория етаж и таван, построена в поземлен имот пл. № 351, вкл. в УПИ VІ от кв.37 по плана на [населено място] и вместо това:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. В. Б. и Б. В. В. срещу Т. Х. С. иск, на основание чл.108 ЗС, че Р. В. Б., ЕГН [ЕГН] и Б. В. В., ЕГН [ЕГН] са собственици на общо ¼ идеална част /по 1/8 идеална част за всеки/ от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 110 кв.м, състояща се от три стаи, коридор, баня и тоалетна на първия етаж, съответно две стаи, коридор и тераса на втория етаж и таван, построена в поземлен имот пл. № 351, вкл. в УПИ VІ от кв.37 по плана на [населено място], при съседи на имота: УПИ VІ-350, УПИ V-353, 352, УПИ ХІІ-347 и улица.
ОСЪЖДА Т. Х. С. да предаде на Р. В. Б. и Б. В. В. владението на общо ¼ идеална част /по 1/8 идеална част за всеки/ от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 110 кв.м, състояща се от три стаи, коридор, баня и тоалетна на първия етаж, съответно две стаи, коридор и тераса на втория етаж и таван, построена в поземлен имот пл. № 351, вкл. в УПИ VІ от кв.37 по плана на [населено място], при съседи на имота: УПИ VІ-350, УПИ V-353, 352, УПИ ХІІ-347 и улица.
ОТМЕНЯ нотариален акт № 41, том ІІІ, дело № 333/2013 г. на нотариус рег. № 061 в регистъра на Нотариалната камара, в частта, в която Т. Х. С., ЕГН [ЕГН] е призната за собственик ¼ (една четвърт) идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 110 кв.м, построена в поземлен имот пл. № 351, вкл. в УПИ VІ от кв.37 по плана на [населено място], при съседи на имота: УПИ VІ-350, УПИ V-353, 352, УПИ ХІІ-347 и улица, на основание чл.537,ал.2 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 1192 от 29.02.2016 г. по в.гр.д. № 787/2015 г. на Окръжен съд Благоевград в останалата част.
ОСЪЖДА Т. Х. С., ЕГН [ЕГН] да заплати на Р. В. Б., ЕГН [ЕГН] и Б. В. В., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат А. Б. от АК Б., разноските по делото в размер на 815 (осемстотин и петнадесет) лева.
ОСЪЖДА Р. В. Б., ЕГН [ЕГН] и Б. В. В., ЕГН [ЕГН] да заплатят на Т. Х. С., ЕГН [ЕГН] разноски за адвокатски услуги пред настоящата инстанция в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.