Ключови фрази
Кумулации * групиране на условни наказания * най-благоприятно групиране на наказания * неоснователност на искане за възобновяване

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 242

гр. София, 28 януари 2020г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
ВАЛЯ РУШАНОВА
при секретаря............Мира Недева..................и с участието на прокурора....................Явор ГЕБОВ……….............................изслуша докладваното от председателя нд № 1033 по описа за 2019 г.

Производството е по реда на чл.420, ал.2 във вр. с чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения С. П. Г., чрез защитника му адв. Ю. С. за възобновяване на влязлото в сила определение по нчд № 1513/19г. на Софийски градски съд, НО – 12 с-в, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за налагане на общо наказание по нохд № 1591/17г. на СГС и по нохд № 466/15г. на СпНС. В искането се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, но се сочат аргументи само за нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че инстанционните съдилища не са извършили правилна преценка кое е най - благоприятното за осъдения групиране на наказанията, като се твърди, че при обособяване на група от наказания лишаване от свобода с отложено изпълнение на наказанието по реда на чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на общото наказание подлежи на отлагане по същия ред. Настоява се за отмяна на определението и възобновяване на наказателното производство.
Пред касационната инстанция искането се поддържа от адв. С. със същите аргументи. Пледира за връщане на делото за ново разглеждане или за решаването му по същество от касационната инстанция.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането, с оглед възможността за прилагане на чл.24 от НК.
Осъденият Г. моли за уважаване на искането.
Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С. Г. е осъден с влезли в сила присъди но наказателни дела от общ характер, както следва :
- По нохд № 2987/12г. на СГС, за извършено на 07.05.2011г. престъпление по чл.198, ал.1 от НК, е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от 5 години на основание чл.66, ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 27.10.2014г.;
- По нохд № 11284/09r. на СРС, за извършено на 09.05.2009г. престъпление по чл.325, ал.2 от НК, е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, отложено за изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК с 3 години изпитателен срок. Присъдата е влязла в сила на 12.11.2014г.;
- По нохд № 466/15r. на СпНС за осъществено за времето от края на 2011г. до 16.02.2013г. престъпление по чл.321, ал.3 от НК е наложено наказание от 5 години лишаване от свобода при първоначален общ режим. Присъдата е влязла в сила на 27.02.2018г.;
- По нохд № 1591/17г. на СГС за извършено на 29.08.2015г. престъпление по чл.343а, ал.1, б.“б“ от НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода при първоначален общ режим и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Присъдата е влязла в сила на 15.01.2019г.
С определение, влязло в сила на 14.05.2018г. по нчд № 598/18г. на СпНС е извършено групиране на наложените наказание по първите три дела на основание чл.25, ал.1 от НК, като е определено общо наказание от пет години лишаване от свобода при общ режим на изпълнение на наказанието.
С определение от 14.05.2019г., постановено по нчд № 1513/19г. по описа на Софийски градски съд, НО – 12 с-в, е оставено без уважение искането на осъдения за определяне на общо наказание по нохд № 1591/17г. на СГС и по нохд № 466/15г. на СпНС.
Отказът е обжалван от осъдения пред САС, който с решение по нчд № 666/19г. е потвърдил определението на СГС.
Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
Последното осъждане на С. Г. е с присъда, влязла в сила след определението, с което му е наложено общо наказание при условията на чл.25, ал.1 от НК по нчд № 598/18г. на СпНС. Според даденото задължително тълкуване с ТР № 3/2009г. на ОСНК на ВКС, т.3, в случаите на ново осъждане, настъпило след предходно групиране на наказания, съдът е длъжен да изследва всички осъждания на лицето и в какво съотношение се намират, като следва да извърши пълно и цялостно групиране на наказанията при най- благоприятното за осъдения съчетание. При тази дейност съдът може да прецени, че се налага промяна на формирана съвкупност и/или да се формира нова. Тъй като в конкретния случай е налице ново осъждане след извършено групиране на наказания, формирането на нова съвкупност е принципно допустимо.
Последното осъждане на Г. е в съотношение на рецидив с първите две, поради което не е допустимо определянето на общо наказание по реда на чл.25, ал.1 от НК. Същото обаче се намира в отношение на съвкупност с третото осъждане и определянето на общо наказание по последните две осъждания е принципно възможно.
Единственият принцип, който съдът е длъжен да спази при определянето на общо наказание е най - благоприятното за осъдения съчетание. В конкретния случай инстанционните съдилища са направили законосъобразна преценка, че при поставянето в група на първите две осъждания и в друга група на вторите две, на осъдения следва да се наложи общо наказание от три години за едната група и лишаване от свобода в размер на пет години по втората група, към което да се присъедини и наказанието от две години лишаване от правоуправление, при което общият сбор от наказания, които осъденият следва да изтърпи е осем години лишаване от свобода. Такова групиране е по- неблагоприятно за осъдения, тъй като при поставянето в група на първите три осъждания, за които му е определено общо наказание от пет години лишаване от свобода, същият следва да изтърпи наказанието по последната присъда, което е две години лишаване от свобода и две години лишаване от правоуправление. Общият сбор от наказанията лишаване от свобода възлиза на седем години.
Изложените в жалбата доводи, че първият вариант е по- благоприятен, тъй като при групирането на двете условни присъди няма да се изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода, не могат да бъдат възприети. Нормата на чл.25, ал.4 от НК изрично посочва, че когато по една или повече от присъдите лицето е било освободено от изтърпяване на наказанието по реда на чл.64, ал.1 или чл.66, ал.1 от НК, въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне. В практиката си Върховният касационен съд не еднократно е посочвал, че при групиране на множество условни присъди, съдът, който определя общо най - тежко наказание, решава и въпроса за неговото изтърпяване, като може да определи ефективно изпълнение на наказанието за всички присъди с условно осъждане – р. № 91 от 05.03.2003г. по нд № 727/2002г. на I н.о. на ВКС; р.№ 30 от 02.02.2009г. по нд № 724/2008г. на I н.о. на ВКС; р. № 476 от 19.01.2009г. по нд № 442/2008г. на II н.о. на ВКС. С оглед на реалната възможност в случая за постановяване на ефективно изпълнение на общото наказание по двете условни присъди, поставянето им в отделна група би довело до изтърпяване на по - голямо по размер наказание лишаване от свобода, което съчетание е по- неблагоприятно за осъдения. С оглед изложеното касационният съд счита, че инстанционните съдилища са приложили правилно закона.
Поради изложеното и на основание чл.426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. П. Г. за възобновяване на нчд № 1513/2019г. на Софийски градски съд, НО – 12 с-в и внчд № 666/2019г. на Софийски апелативен съд, НО – 4 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :