Р Е Ш Е Н И Е № 162 София, 21.12.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав: Председател: ЕМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 721 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. Ц. от [населено място], Столична община, със съдебен адрес: [населено място], [улица] А, ет. 2, чрез адвокат Н. Д., срещу решение № 8831 от 28.11.2016г. по в. гр. дело № 5283/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ Г състав, с което е обезсилено решение № І-32-188 от 21.01.2016г. по гр. дело № 39208/2014г. на СРС, 32 състав, и е указано на СРС да изпрати делото за разглеждане от родово компетентния съд - СГС. С обезсиленото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от С. И. Х. от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 3, установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД за сумата 12 780 евро и за сумата 3 345 евро, срещу Ц. Г. Ц., представляващи суми, с които ответницата се е обогатила за сметка на ищеца без основание, и е осъден С. И. Х. да плати на Ц. Г. Ц. сумата 1 255 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение. Касаторката - ответница релевира основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а именно неправилност на обжалваното въззивно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 122 ГПК/, тъй като въззивният съд не е имал правомощия да пререшава разрешения с окончателен съдебен акт в производство по чл. 122 ГПК въпрос за родовата подсъдност на спора на СРС. Моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно, а делото – върнато на СГС за ново разглеждане от друг състав на този съд. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски за всички съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ - С. И. Х. подава писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Излага доводи, че цитираната от касаторката съдебна практика е неотносима, а въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в определение № 17 от 04.02.2015 г. по ч.гр.дело № 5218/2014г. на ВКС, ІІ г.о.. С определение № 420 от 16. 05. 2017г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправния въпрос за допустимостта на ново произнасяне от страна на въззивната инстанция по въпроса за родовата подсъдност на спора при обжалване на първоинстанционното решение, ако тази инстанция е участвала в препирнята за родовата подсъдност по същото дело, разрешена от по - горния общ апелативен съд и за това обвързана ли е въззивната инстанция от даденото разрешение по спора за подсъдност по чл. 122 ГПК от апелативния съд, ако не е налице промяна на фактическите обстоятелства, които да обуславят ново произнасяне. По поставения въпрос настоящият съдебен състав приема следното: СГС, при служебно извършената проверка за допустимост на първоинстанционното решение по подадената срещу него въззивна жалба, е приел, че същото е постановено в нарушение на правилата за родовата подсъдност, което е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът е длъжен да следи служебно дори и без възражение на страна по делото. Посочено е още, че цената на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК – 16 125 евро, който иск е за различни части на едно и също парично вземане, съгласно чл. 104, т. 4 ГПК, предпоставя родовата му подсъдност на окръжен съд като първа инстанция. Според въззивния съд, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, който той е обезсилил, като е постановил делото да се изпрати на компетентния съд /СГС/. За да достигне до този извод, СГС се е позовал на задължителната практика на ВКС, обективирана в определение № 17 от 04.02.2015г. по ч. гр. дело №5218/2014г. на ВКС, ІІ г.о.. Посочил е, че по повод направено от ищеца искане по чл. 213 ГПК, с определение от 27.07.2015г., СРС, 32 състав, е присъединил към гр. дело № 39208/2014г. гр. дело № 939207/2014г. по описа на СРС, 25 състав, за да се издаде общо решение, поради връзка между страните и предмета на двете дела - установяване по чл. 422 ГПК след издадени заповеди по чл. 410 ГПК в две отделни заповедни производства на различни части на едно и също парично вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване. Софийски районен съд, считайки, че след присъединяването на двете дела, цената на иска е сборът на двете предявени за установяване като частични парични претенции и възлиза на 16 125 евро, е приел, че спорът е родово подсъден на Софийски градски съд. Прекратил е производството, образувано чрез съединение на двете дела, и го е изпратил по компетентност на СГС. С определение от 05.10.2015г. по гр. дело № 12319/2015г., СГС, Първо ГО, 18 състав, е повдигнал препирня за подсъдност пред Софийски апелативен съд за определяне на родово компетентния съд. С определение № 3013 от 30.10.2015г. по ч. гр. дело № 3975/2015г. в производство по реда на чл.122 ГПК по повдигнатия от СГС спор за подсъдност, Софийският апелативен съд е определил като родово компетентен Софийски районен съд да се произнесе по предявените искове и е разпоредил делото да се изпрати на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Според решаващия въззивен съд, постановил обжалваното въззивно решение – СГС, постановеното от САС определение № 3013/30.10.2015г. не освобождава въззивната инстанция от задължението за проверка на допустимостта на първоинстанционното решение, която може да бъде извършена по всяко време, докато е висящо делото. Според решение № 61 от 23.05.2015г. по гр. дело № 6270/2014г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, щом спор за подсъдност между районен и окръжен съд е разрешен по реда на чл. 122 ГПК от общия им по-горен по степен апелативен съд, и двете участващи в това производство съдилища са обвързани от даденото от апелативния съд разрешение на въпроса кой съд е родово компетентен да разгледа делото като първа инстанция. Ново произнасяне по въпроса за родовата подсъдност от участвалия в препирнята за подсъдност окръжен съд при инстанционно обжалване на първоинстанционното решение е недопустимо. Проверката на подсъдността се извършва от съда, пред който първоначално е образувано производството по реда на чл. 118 и чл. 119 ГПК. Тази проверка подлежи на инстанционен контрол по реда на чл. 121 ГПК, като актът, с който приключва производството, стабилизира подсъдността. Подобно стабилизиране настъпва и след разрешаване на спор за подсъдност по реда на чл. 122 ГПК. След като по-горестоящият по степен съд вече е осъществил правомощията си досежно подсъдността по реда на чл. 122 ГПК, този негов акт обвързва както спорещите страни, така и разглеждащите спора съдилища. Въззивната инстанция извършва проверка за допустимостта на първоинстанционното решение по реда на чл. 270, ал. 3 ГПК досежно спазването на правилата за родовата подсъдност само, ако проверката на подсъдността не е била извършена по реда на раздел III, глава ХII на дял I ГПК. Настоящият състав приема за правилна горепосочената задължителна практика на ВКС, даваща отговор на поставения процесуалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, която следва да намери приложение и по настоящото дело. По съществото на касационната жалба и съобразно възприетия отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо, но неправилно, постановено след стабилизиране с окончателен съдебен акт по чл. 122 ГПК на родовата подсъдност по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД с цена 16 125 евро, в противоречие с този акт и без да са били променени фактически обстоятелства, обусловили произнасянето на общия по-горен апелативен съд. След като по препирня за родова подсъдност между СРС и СГС, повдигната от СГС, САС е определил за родово компетентен съд СРС в окончателния си акт по чл. 122 ГПК, независимо дали това произнасяне е съобразено с нормите на чл. 103 и чл. 104 ГПК, т.е. независимо дали по същество то е правилно, въззивният съд не разполага с правомощия да пререшава въпроса за родовата подсъдност по реда на чл. 270, ал. 3 ГПК. САС в производството по чл. 122 ГПК е взел впредвид същите обстоятелства, обсъдени и от СГС в атакуваното въззивно решение, че са предявени две части от едно и също вземане, макар те да са били предмет на две отделни заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадени в две различни заповедни производства, поради което СГС е обвързан от определената родова подсъдност в акта по чл. 122 ГПК, която се счита стабилизирана досежно страните по спора и участвалите в препирнята за подсъдност съдилища. Приемайки, че може да пререшава разрешения вече окончателно спор за родова подсъдност, при проверката на допустимостта на първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна по реда на чл. 293 ГПК. Съобразно гореизложеното обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния закон и като такова следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, като съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК делото подлежи на връщане за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по същество на подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на СРС. С оглед изхода на спора и съгласно правилото на чл. 294, ал. 2 ГПК, не следва да бъдат присъждани в полза на ответницата съдебните разноски по настоящото касационно производство, тъй като по тях следва да се произнесе въззивния съд при повторното разглеждане на делото. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 8831 от 28.11.2016г. по в. гр. дело № 5283/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ Г състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на СГС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: