5 Р Е Ш Е Н И Е № 10 София, 23 януари 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1719 по описа за 2014 година. Постъпило е искане от осъдения С. А. М. за възобновяване на нохд № 227/12 г. по описа на Районен съд-гр.Карнобат, като се твърди, че е лишен от право лично да участва при разглеждане на делото и на същото неправилно е даден ход при условията на чл.269 НПК, а алтернативно предлага намаляване на наказанието му при условията на чл.55 НК. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат направеното искане. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда № 64 от 20.11.2012 г., постановена по нохд № 227/12 г. КРС осъдил подсъдимия М. за деяние, извършено на 28.04.2012 г., на основание чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1 и чл.54 НК на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор, като на основание чл.189, ал.3 НПК възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. При условията на чл.412, ал.2, т.3 НПК присъдата влязла в сила на 05.12.2012 г. Във връзка с изпълнението на влязлата в сила присъда по отношение на М. била издадена Европейска заповед за арест (№ Р-003 от 26.05.2014 г. по описа на РП-гр.Карнобат), като по-късно – на 28.07.2014 г., той бил задържан в Т., РГърция. На 06.09.2014 г. молителят е постъпил в затвора-гр.Бургас. Данните по делото дават основание за следните изводи: На досъдебното производство М. е взел лично участие при извършването на редица процесуално следствени действия, при това в присъствието на защитник, а именно – при повдигането и предявяване на обвинението с постановление на водещия разследването, предявено му на 22.05.2012 г.; при разпита му в качеството на обвиняем на същата дата и при предявяване на разследването на 22.05.2012 г. (л.л.4,5 и 63); с първо посоченото постановления спрямо него била взета мярка за неотклонение „Подписка” и той поел задължение да не нарушава мярката, да не променя местоживеенето си – [населено място], [улица], [община], област Бургас, да се явява при призоваване от органите на досъдебното производство и съда, а при предявяване на разследването изрично заявил желание за споразумение с прокурора. На 28.05.2012 г. с автобус през ГКПП Кулата-шосе, М. напуснал Република България. На 07.06.2012 г. КРП внесла в КРС обвинителен акт срещу молителя за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1 НК. КРС не успял да връчи призовка на М., на посочения по-горе адрес, заявен лично от него на досъдебното производство; установил че междувременно, шест дни след предявяване на разследването, е напуснал страната ни, като за това не е уведомил органите на досъдебното производство; с определение от 05.07.2012 г. изменил мярката за неотклонение на подсъдимия М. от „Подписка” в „Задържане под стража” и поискал от органите на Полицията местно и държавно издирване на същия; чрез съответните запитвания и отговори по тях КРС изяснил, че М. не се намира в арестите и затворите на РБ; с телеграма № 27396/12 г. на Д „ПОП” М. бил обявен за общодържавно издирване; до даване ход на делото в съдебно заседание на 23.10.2012 г. М. не бил установен на територията на РБ, нито било установено местонахождението му, извън страната; при участието на служебен защитник, задължителен в случаите на чл.269 НПК – чл.94,ал.1, т.8 НПК, съдът дал ход на делото на основание чл.269, ал.3, т.4 НПК; разглеждането на делото приключило на 20.11.2012 г., към който момент подсъдимият и местонахождението му не били установени. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо – молителят е задочно осъден, щом производството пред първостепенния съд е протекло по реда на чл.269 НПК и е подал искането си в срока, законоустановен в чл.421, ал.3 НПК. 1. Разгледано по същество искането, основано на чл.423, ал.1 НПК, е неоснователно. Най-напред трябва се отбележи, че ЕЗА не са предоставени гаранции за възобновяване на делото, нито пък са налице условията на чл.423, ал.5 НПК. Съгласно чл.423, ал.1 НПК искането на задочно осъдения за възобновяване на наказателно дело, поради неучастието му в наказателното производство, се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл.254, ал.4 НПК не може да бъде изпълнена. От изложеното по-горе е видно, че след предявяване на обвинението на досъдебното производство - 22.05.2012 г., независимо от поетите задължения, произтичащи от взетата спрямо него мярка за неотклонение”, подсъдимият, без да уведоми органите на досъдебното производство на 28.05.2012 г. е напуснал пределите на Република България, като до приключване на разглеждането му от КРС не е предприел каквито й да било действия за да уведоми органите на досъдебното производство и/или съда за своето местонахождение. Установеното поведение на подсъдимия добре указва на това, че той се е укрил от органите на правораздаването което препятства възможността делото да бъде възобновено. 2. Искането на осъдения, основано на чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.3 НПК също е неоснователно. Както се посочи по-горе, молителят претендира приложението на чл.55 НК и намаляване на наложеното му наказание. Съображения в подкрепа на твърдението, че наложеното наказание е явно несправедливо, поради определянето му в рамките на предвиденото от закона – по чл.54 НК, не се сочат в искането, нито пък са заявени в съдебното заседание пред ВКС. Определеното от КРС наказание лишаване от свобода е в размер малко над минимума от предвиденото в закона (от 2 до 10 години лишаване от свобода). Данните по делото не позволяват положителен извод за наличието на която и да било от предпоставките за приложението на института на смекчената наказателна отговорност – този по чл.55 НК, като не се установяват нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Поради това правилно съдът по същество е индивидуализирал наказанието на М. по реда на чл.54 НК. По вид, размер и начин на изтърпяване наказанието не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Водим от горното и на основание чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения С. А. М. за възобновяване на нохд № 227/12 г. по описа на Районния съд – гр.Карнобат. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: