Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 168 София, 10 май 2010 г.   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и десета година,  в състав :                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                              ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                               ДАНИЕЛА АТАНАСОВА     при секретаря.............................Румяна Виденова............................................ и в присъствието на прокурора ........................Явор Гебов............................., като изслуша докладваното от съдия ........Д.Атанасова .................... наказателно дело № 108/2010г. , за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производството е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратурата и жалба на частния обвинител, срещу решение № 507 от 14.12.2009г. на САС, НО-6 състав, постановено по внохд № 195/09г., с което е потвърдена присъда на ОС-Монтана, по нохд №65/06г. В протеста се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. С касационната жалба на частния обвинител Д. К. се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, както и процесуални такива, а също така се твърди, че решението на САС е и явно несправедливо. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа протеста и моли същият да бъде уважен по изложените в него съображения. Акцентира върху оплакването за липсата на достатъчно активност от страна на съдилищата във връзка със събирането на доказателства. При недостига на доказателства , прокурорът счита, че съдът трябва да даде отговор на въпроса, дали само въз основа на двата доказателствени източника, може да се постанови осъдителна присъда. Частният обвинител и граждански ищец Д. К. , редовно призована за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Адвокат Борисова, защитник на подс. Д. , пледира за отхвърляне на протеста и жалбата. Моли да се приеме, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което правилно е била потвърдена оправдателната присъда. Защитникът на подс. А. , не се явява, но са представени писмени бележки. Намират се за неоснователни, както протестът на АП-София, така и жалбата на частния обвинител. Защитата твърди, че по делото не са събрани преки и категорични доказателства за участието на подс. А. в извършване на инкриминираните му деяния като подбудител и помагач. Позовава се и на допуснати процесуални нарушения на досъдебното производство при възобновяване на делото, след като то е било спряно за период от три години. Прави се искане за оставяне в сила на решението, постановено от САС, тъй като обвинението срещу А. не е недоказано. Подсъдимите А. А. и Д. Д. , редовно призовани не се явяват, и не изразяват личната си позиция по протеста и касационната жалба. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 25.07.2007г., постановена по нохд № 65/06г., ОС-Монтана, е признал подсъдимите Д. Д. и А. А. за невиновни и ги е оправдал по повдигнатите им обвинения за престъпления по чл.330, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК и чл.330, ал.2, т.1 и 2, вр. ал.1 от НК, за подс. Дръндарски- и във връзка с чл.20, ал.2 от НК, а за подс. Алексиев-и във връзка с чл.20, ал.3 и 4 от НК. С решение от 29.02.2008г. на САС, горепосочената присъда е била потвърдена. С решение на ВКС № 378 от 16.03.2009г., въззивното решение е било отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на САС, от стадия на закритото заседание по чл.327 от НПК. С Решение № 507 от 14.12.2009г., постановено по внохд № 195/09г., САС, НО-6 състав е потвърдил присъдата на ОС-Монтана. Касационният протест на САП и жалбата на частния обвинител и граждански ищец Д. К. , са неоснователни. В рамките на въззивното производство, съдът е изпълнил указанията, дадени с отменителното решение на ВКС. Последните са в две насоки, а именно за събиране на допълнителни доказателства и нова, правилна оценка на доказателствената съвкупност. Във връзка със събирането на нови доказателства и по-точно разпит в качеството на свидетел на полицейския служител Ц. , в чийто кабинет е било използвано СРС, апелативната инстанция е положила максимални усилия за призоваването му, като го е заличила, след като са били изчерпани всички процесуални възможности за установяване местонахождението му. При наличната невъзможност за събиране на други доказателства, в подкрепа на обвинителната теза, в каквато насока са указанията на ВКС, въззивната инстанция е имала само една процесуална възможност, а именно да направи своите изводи по отношение на подлежащите на доказване факти в рамките на събрания доказателствен материал. При тази си деятелност, апелативният съд, е оценил доказателствената маса правилно, задълбочено и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и 14 от НПК, при това с необходимата аналитичност. Формирана е фактология, която се установява по несъмнен начин от събраните доказателства, но последните имат необходимата безспорност само по фактите, касаещи извършените посегателства, а не и досежно авторството на деянията. Правилно апелативният съд, е възприел, че обвинителната теза почива на доказателства, установени от два доказателствени източника, а именно обясненията на подс. Д. , дадени на досъдебното производство пред съдия и протокол за използвани СРС-звукозапис и видеозапис в помещение, кабинет № 701 на РДВР-Монтана. В изпълнение указанията на ВКС, въззивната инстанция е анализирала тези доказателствени средства, не само предвид вида и техния характер, а по същество на фактите, които те установяват. Анализът е направен, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, включително и с останалите доказателства. Няма спор, че една осъдителна присъда може да почива на косвени доказателства, но същите следва да бъдат в обем и взаимна обусловеност, която да дава възможност, при съвкупната им преценка за несъмнени и еднопосочни изводи, доказващи по изискуемият се от закона категоричен начин съответните елементи от състава на престъплението, в случая авторството на деянието. В настоящият казус не сме изправени пред подобна хипотеза, при която посочените два доказателствени източника да сочат на безспорни факти и то не по причини свързани с техния брой, както се твърди в протеста, а с оглед на доказателствата, които те установяват. Ето защо, както протестът, така и жалбата на частния обвинител, са неоснователни. Тази инстанция няма правомощия да събира доказателства, поради което доказателствените исканията на частния обвинител К. не могат да бъдат уважени. От друга страна, те са свързани, с твърденията на този касатор за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения с отказа да бъде извършена очна ставка между свидетелите С. Очната ставка , като доказателствен способ е допустима при наличие на съществено противоречие между свидетелските показания. Същата е безпредметна, когато става въпрос за изясняване на факти, за които свидетелските показания са производни, поради което правилно съдът, е допуснал очна ставка само между св. К, свидетелстващи за първични факти. Ето защо, настоящата инстанция, намира за неоснователни доводите за допуснати съществени процесуални нарушения. При направената вярна оценка на доказателствената съвкупност, апелативната инстанция е достигнала и до правилни правни изводи, а именно , че обвиненията срещу двамата подсъдими не са доказани по несъмнен начин, както изисква разпоредбата на чл.303 от НПК. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на САС за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 507 от 14.12.2009г. САС, НО- 6 състав, постановено по внохд № 195/09г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: